Марк АНДРЕЕВ
Ислямска Република Иран е странна държава. Тя е нестандартна и през призмата на авторитарните държави – не е абсолютна монархия като Саудитска Арабия, не е военна хунта като в Мианмар, не е и авторитарна държава, криеща се зад илюзия на демокрация като Русия. Дори погледнато обективно, Иран притежава някои демократични аспекти – изборите там не са измама, а наистина дават избор между кандидати (макар и с една и съща крайна политическа ориентация и с една и съща цел – запазване на режима). Въпреки това Иран е авторитарна държава, в която Шериатът е държавен закон и репресиите срещу населението са рутина.
Най-правилният термин, който може да опише Ислямска република Иран е теократична ислямска република, която избира своите парламент и президент, но върховната власт е в ръцете на Върховния водач – Али Хаменей. Тези особености се отразяват върху всеки един аспект на държавата – голяма част от икономиката е държавна собственост, а отделно от държавната собственост има и Бонияди – фондове под прекия на контрол на Върховния лидер. Това разделение стига и до армията, където освен редовната армия съществува и Иранската революционна гвардия (ИРГ), чиято функция почти изцяло е защита на режима от вътрешни и външни опоненти. В тази статия ще се фокусираме върху повдигащата най-много въпроси част на ИРГ, а именно: силите „Кудс”.
Йерусалимските сили – кой, какво, как и къде
Силите „Кудс”, или преведено от персийски „Йерусалимските сили”, представляват част от ИРГ и се специализират във външни операции, асиметрично/хибридно военно дело и разузнаване. Както един американски генерал ги описва, „Кудс” представляват комбинация от ЦРУ и СКСО. „Кудс” отговарят за всички операции извън територията на Иран, като основната им функция е поддържане на влияние в целия регион. Когато чуем по новините за ИРГ, най-често става дума точно за крилото „Кудс“. Основните им задачи представляват създаването, обучаването и финансирането на въоръжени групировки с оглед на иранските интереси в региона. От „Хизбула“ в Сирия и Ливан, „Хамас“ в Газа, хутите в Йемен или милиции в Ирак отпечатъците на „Кудс” личат навсякъде, освен ако някой не докаже, че тези групировки сами имат капацитета да произвеждат крилати ракети, дронове и др. Освен операции по подпомагане на паравоенни организации „Кудс” са замесени в много други дейности, като убийства, атентати, контрабанда, финансови престъпления и др. Освен Близкия изток „Кудс” има оперативни дейности в Европа, Африка, Северна Америка, Южна Америка и Азия.
Защо конкретно това?
Въпрос, който нормално би възникнал, е, защо Иран смята, че е нужно да има специализирана структура с огромен бюджет, чиято функция са спонсорирането и поддържането на чуждестранни военни формирования, от които почти всички са терористични организации. Отговорът на това се крие в амбициите на Иран да преследва политика на влияние в целия регион, докато разполага с ограничени ресурси и с редица регионални и световни опоненти като Саудитска Арабия, Израел и САЩ. Вземащите решения в Иран са напълно наясно, че всякакъв опит за използване на пряка военна сила срещу някой от враговете им крият риск да доведат до пълномащабна война и унищожение на режима с любезното съдействие на Чичо Сам и регионалните му партньори.
Иран не може пряко да се противопостави на опонентите си дори и при мобилизация на всичките ресурси на държавата. БВП на Иран дори не е половината от само това на Саудитска Арабия, камо ли на САЩ. Съответно стратегията на Техеран се основава изцяло на асиметрични методи на интервенция в региона. Това дава възможност на Иран да прилага индиректни и чрез свои проксита директни кинетични действия срещу свои опоненти, без да рискува директни намеса и ескалация до степен, в която крилати ракети се приземяват в задния двор на Върховния лидер. Ако някоя шиитска групировка в Ирак реши да стреля по американска база, то това е нейно решение и тя носи отговорност.
Макар и странно, това е често срещан и стар похват в геополитиката – пример са операциите на ЧВК „Вагнер“, които веднъж дори се опитаха да щурмуват американска база в Сирия, но бяха практически изпепелени на няколко километра от нея. Беше ясно кой е дал тази неразумна за здравето заповед, но ЧВК „Вагнер“ не е редовната руска армия и до голям инцидент между Русия и САЩ не се стигна.
ИРГ и в частност силите „Кудс” имат зад гърба си почти 35 години опит в такива операции, които варират по размер и цели. Една от най-мащабните им операции е по поддръжка на „Хизбула“ в Ливан, а операциите по снабдяването на хутите в Йемен или „Хамас“ в Газа демонстрират възможностите на „Кудс” да прехвърлят големи разстояния и заобикалят блокади и търговски ограничения.
Със скромни ресурси – големи резултати
От гледна точка на ресурс спрямо постигнати резултати дейността на „Кудс” е много ефективна в рамките на стратегическите цели на Иран: Ето няколко примера за това:
– В Йемен иранската помощ за хутите доведе до пряка намеса на войски на Саудитска Арабия, които не постигнаха никакъв значителен напредък и за момента са сковани в асиметрична война без обозрим край.
– В Ирак спонсорираните от Иран милиции имат огромно влияние върху политиката на правителството и неведнъж са атакували американски бази и дори са опитвали да убият висши политици.
– В Сирия режимът на Башар ал-Асад беше успешно подпомогнат чрез разузнаване и оборудване, като в замяна Асад предостави терен и ресурс за разширяване на „Хизбула“ – вече най-голямата групировка, спонсорирана от Иран, с приблизителна численост в рамките на 25–30 хил. бойци плюс огромно количество от различни оръжия, че дори „Скъд“/„Луна М“ балистични ракети и ограничен брой свръхзвукови противокорабни ракети „Оникс“.
– В ивицата Газа „Кудс” са тези, които подпомагат групировки като „Хамас“ и Ислямски джихад въпреки драконовските мерките на Държавата Израел и Египет.
„Кудс” използват ограничен брой личен състав, който следи и координира на място логистика, обучение, разузнаване и съветва при вземане на решения. От гледна точка на оборудване „Кудс” предоставя въоръжение и специални технологии. Всички други нужни за създаване на паравоенни формирования ресурси се намират на място и по този начин се избягва сложният процес по разполагане и поддържане на собствени сили в чужда държава, а освен това се спестява огромният риск от конвенционална ескалация, което едно такова разполагане би породило.
Крайният ефект е, че Иран разполага по всяко време с редица въоръжени организации, които могат да бъдат насочени да предприемат действия в региона, без Иран да рискува да се замеси в пълномащабна война.
Разбира се, има и недостатъци: Повечето милиции нямат способности на обучена и оборудвана редовна сила. Тяхната автономност и различните интереси правят лоялността им плаваща и под въпрос в случай на голямо разминаване на целите им. Повечето са международно признати терористични групи, което прави Иран спонсор на тероризъм и обект на санкции.
Командирa в сянка
От създаването си от 1988 г. „Кудс“ са имали трима командири, като от близо 20 години в тази роля беше небезизвестният Касим Сюлеймани. Той беше един от най-опасните хора в Близкия изток, известен като „вторият най-силен“ в Ирак след президента. По време на неговото управление „Кудс“ се превърна в това, което е сега. Под негово командване иракски проирански радикални ислямисти бяха въоръжавани и обучавани да се бият срещу Коалицията. Една от тези групи е и „Армията на Махди“, отговорна за атентата срещу база „Индия“ в Кербала, при който загинаха петима български военнослужещи. По негово време спонсорирани терористи извършиха десетки атентати по света (един от които бе на Летище Сарафово). Благодарение на тази си дейност Сюлеймани си спечели съмнителната чест да бъде един от най-желаните за убиване терористи в света и през 2020 г. „късметът му излезе“, когато американски крилати ракети застигнаха конвоя му в Багдад. Сегашният командир е неговият бивш заместник Есмаил Гаани.
В сегашния си вид силите „Кудс“ са резултат от години развитие и сложната геополитическа обстановка и амбиции, които Иран притежават. Макар и с ограничен ресурс „Кудс“ успяват успешно да координират множество операции с различни цели, размер и локация. Това ги прави едни от най-сериозните опоненти, с които може да се сблъскаш.
