Гражданското общество се прави от граждани, и то от интелигентни граждани, категорична е поетесата, издател, радиоводещ и литературен рецензент
Силвия Чолева е водеща на предаването „Артефир“ на програма „Христо Ботев“ на БНР. През годините назад чак до 90-те на миналия век тя е автор на ежемесечни обзори на нови книги в редица списания (аз я помня от сп. „Егоист“, наред с покойния Марин Бодаков, с когото ги свързваше дълбоко приятелство). Водила е хумористична рубрика във в. „Стършел“ и рубрики за книги в различни издания, рубриките „Без покритие“ и „От небето до земята“ (заедно с Марин Бодаков) в предаването „Библиотеката“ на БНТ. Била е редактор заедно с Иван Теофилов на сп. „Сезон“, главен редактор на сп. „алтера“ и редактор в „Литературен вестник“. Преподавала е в курса „Писане на есе“ в НБУ и Софийския университет. Автор е на редица книги – поезия, есеистика, художествена проза. Съосновател е на издателство за поезия „Да“ през 2012 г.
През 2007 г. получава наградата „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирките си „Писма“ и „Картички“. През 2008 г. получава награда „Рицар на книгата“ за представяне на българската книга в медиите. Носител е на почетен знак „Златен век“ печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др.
Аз лично познавам Силвия от 2007 г., когато тя гостува в родния ми град Казанлък в качеството си на член на журито на поетичния конкурс „Магията любов“, организиран от в. „Искра“, в който работех тогава. Веднага ми направиха впечатление ясните ѝ и категорични позиции за нещата от живота, литературата, докато слушах разговорите ѝ с останалите от журито – отново Марин Бодаков и Георги Господинов, бъдещият носител на тазгодишния „Букър“. Вечерта гостувахме в наследствената ѝ къща в близкото с. Енина и още помня спретнатата възрожденска фасада, достойна за етнографски музей, високите бели дувари, подредения двор с чемширите и ягодите, избуялата асма, разлистила балдахина си над цялата компания в онази звездна есенна вечер…
Но хайде да се върнем в наше време… В момента освен с журналистика Силвия Чолева е ангажирана и с работата си около своето издателство за поезия „Да“, което поглъща доста време, „тъй като е трудоемък процес, свързан с прочитането и редактирането на множество книги“, както признава тя.
„Издателство за поезия „Да“ съществува вече над 10 години и има в актива си 70 книги с българска и преводна поезия. Едва трима души сме, нямаме офис, работим малко на мускули и кандидатстваме по проекти, защото преводите са скъпи начинания. Издаваме, разбира се, български автори, които са основните ни заглавия. Не искам да се оплаквам, не съм очаквала печалби или слава, но смятам, че печалбата, тоест истинската стойност на онова, което правим, са самите книги, защото каквото и да си говорим, книгата остава“, уверява ме Силвия.
Тя споделя, че общественото радио, в което работи, има авторитета на медия, която не допуска фалшиви новини във времена, когато жонглирането с фалшиви новини и пропагандата са достигнали застрашителни размери.
Питам я за израелското знаме, което си е сложила на профилната снимка във „Фейсбук“. „Аз съм потресена от това клане, което извърши „Хамас“, направих го в знак на подкрепа. Потресена съм от това, че ХХI в. с нищо не показа, че е научил уроците на ХХ в. Когато навремето започна войната в бивша Югославия, бях също толкова потресена, а след това войната в Сирия, после в Украйна, а сега и това клане в Израел, извършено с такава жестокост, не можех да повярвам, че се случва, но ето, случва се, както и войната в Украйна. Сега говорят, че терористите от „Хамас“ били под наркотично опиянение – аз не извинявам това, има подбудители на подобно поведение. Това за мен е отвъд човешкото, тази планирана атака. Проблемът с ивицата Газа трябваше да се реши с участието и на двете спорещи страни отдавна, не само от едната, но знамето на тероризма и насилието го веят от страна на „Хамас“, казва Силвия и допълва: „Разтърсена съм от този антисемитизъм, който, оказа се, е бил латентен, а сега някак си намери почва и избуя, и то в българското общество, в една страна, която е спасила част от евреите си. Затова трябва да се говори – както за избитите в концлагерите и изгорените в крематориумите, но също така и за тези, които бяха спасени. Да се знае истината от младите хора, които са залети от лъжи.“
А не събуди ли агресията на Путин в Украйна всички спящи конфликти по света? По примера на Русия не се ли почувстваха отново силните – силни.
„Точно така. От позицията на силата те казват: „Ние можем да владеем“. Аз не съм нито политик, нито международен анализатор, но съм човек и мога да видя очевидните неща като например, че всъщност анексията на Крим през 2014 г. беше ясен знак за света и Европа какво се случва и предстои да се случи. Всички си затвориха очите – едни заради корупция, други „за да не си развалят рахата“, както се казва. Но пуснеш ли веднъж звяра от клетката, той няма да спре донякъде, а ще продължи, както и става“, казва Чолева.
Според нея историята се повтаря, но на различна територия в Европа. Пропагандата и лъжите на „кремълските мегафони“ също играят голяма роля, както и при възкръсването на антисемитизма сега. Липсата на познания и образование по въпроса е пагубна…
Насочваме разговора към цинизма (не мога да го нарека по друг начин), който се изля в родния „Фейсбук“ по повод на случващото се в Украйна и Държавата Израел. Показател за какво е подобна реакция.
„Първо, какви хора са? Как са възпитани?!“, недоумява Силвия. „Отдавна усещам тази агресивност, това възраждане на неонацизма. Циклично обществата започнаха да се връщат в една позиция отпреди години. Европа жадуваше за единна цивилизационна общност, а сега полека-лека започва да се разпада. Отива се в крайност, която води до национализъм – див национализъм. И той не е онзи благороден и наивен донякъде национализъм на нашите възрожденци от Възраждането. Това, което виждаме днес у нас, може и да е смехотворно, може и да му се подиграваме, имам предвид българския национализъм, но той започва да става зловещ. Има една негласна търпимост към това в българското общество, толерират се националистическото говорене и поведение.“ Според нея нашето общество е незряло, особено що се отнася до демокрацията. „Гражданското общество се прави от граждани, и то от интелигентни граждани“, допълва тя.
„Когато не се поучаваме от историята, тя се повтаря по отвратителен начин. Аз съм от едно поколение, на което не му остава много, но младите – те ще изсърбат тази гореща попара докрай. И от това най-много ме е страх. Клането в Газа измести войната в Украйна. Войната в Украйна измести това, което стана в Сирия… Тоест, както се казва: „Всяко чудо за три дни“. Трагедията у нас е, че медиите направо се продадоха. Те дезинформират, те пропагандират определени настроения, а хората, които виждат и разбират това, изместиха всичко във „Фейсбук“. Социалната мрежа обаче е различен вид „медия“. Липсата на нормални медии разрушава обществото ни. За мен ето това е провал на българските медии. От години имаше опити да се установи кой на коя медия е собственик, но това така и не стана. Най-страшното нещо е изчезването на морала, обществения морал, и възцаряването на цинизма, който ти позволява да бъдеш корумпиран, да лъжеш и да си затваряш очите за истината. Говорят, че изкуственият интелект щял да промени из основи професията. Не, проблемът е в естествения интелект. Тъжното е, че нивото на съзнание е някъде на дъното и ми става жал за всички онези велики личности от нашето минало, които са писали книги и статии, умирали са с надеждата, че нещо може да се промени… Такива личности днес не виждам, но дано това се промени.“
В тази минорна гама, за съжаление, приключва разговорът ни.
