Плановете за увеличаване на разходите на ЕС, за да помогне на Украйна да се защити от руската агресия, са в застой поради нежеланието на европейско равнище да се ангажира с повече средства. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел обаче остава оптимист, като каза, че държавите членки трябва да мобилизират своята индустриална база, ако ЕС иска да спази обещанието си да достави един милион бройки боеприпаси на Украйна до пролетта на следващата година, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Европейският съюз може да не успее да изпълни целта си да достави един милион артилерийски снаряди и ракети на Украйна в рамките на едногодишния период, който приключва през март догодина. Това се случва въпреки усилията за увеличаване на производствения капацитет и договорите с оръжейната индустрия. На среща на министрите на отбраната на страните от ЕС във вторник бе направена равносметка на военната подкрепа, доставена и обещана на Украйна, за да се защити от руската инвазия.
„Целта от 1 милион (бройки) няма да бъде постигната, трябва да приемем това“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус. Гласовете, които от самото начало предупреждаваха, че целта е нереалистична, за съжаление, се оказаха прави, призна той.
Европейският съюз не успя да изпрати обещаните оръжия в момент, когато опозицията в Конгреса на САЩ хвърли сянка на съмнение върху способността на Вашингтон да поддържа своите доставки. Освен това песимистичната оценка бе направена в мрачен период за Украйна, след като тя не успя да си върне територии при своята контраофанзива, а войната между Израел и „Хамас“, изглежда, отклони вниманието на нейни ключови съюзници.
Страните от ЕС бяха решили да предоставят на Украйна един милион гаубични снаряда, от които тя има отчаяна нужда, за да се защити срещу Русия. Досега държавите членки са осигурили само 300 000 бройки от своите запаси.
От руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. западните страни доставиха на Киев широка гама оръжия в зависимост от ситуацията на бойното поле. Брюксел казва, че заедно с държавите членки на ЕС е осигурил военна подкрепа на стойност 27 милиарда евро за Украйна от началото на войната, но че планът за предоставяне на гарантирана дългосрочна подкрепа за Киев е ударил на камък.
Новата помощ на ниво ЕС изглежда спорна
Докато повечето от държавите членки на блока казват, че са готови да подкрепят Украйна в дългосрочен план, някои страни, като Унгария и Словакия, не са склонни да поемат нови финансови ангажименти към Киев, като по този начин блокират дискусиите около инициативата на ЕС.
През юли върховният представител на ЕС по външните работи и сигурността Жозеп Борел предложи нов фонд за отбрана в размер на 20 милиарда евро за следващите четири години, който да помогне за покриване на доставките на оръжия за Украйна. Планът беше част от по-общото обещание на Г-7 да предостави на Киев дългосрочни ангажименти в областта на сигурността, като му помогне да отблъсне руската агресия.
Постигането на съгласие между 27-те страни от ЕС за изпращане на нова помощ за Киев стана по-трудно поради факта, че продължаващата финансова подкрепа за Украйна беше обвързана със законодателно предложение за дълбока реформа на дългосрочния бюджет на съюза. Европейската комисия наскоро поиска от държавите членки да внесат допълнителни 66 милиарда евро в общия бюджет, за голямо недоволство на някои национални правителства, които се борят със стагнираща икономика и ограничен бюджет у дома.
Германия, която миналата седмица заяви, че ще удвои собственото си финансиране за Украйна до осем милиарда евро през следващата година, не е склонна да добави повече пари към общия европейски фонд. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че сега наличните средства трябва да се използват по-ефективно, преди да бъдат поискани допълнителни вноски от държавите членки.
Унгария, която е най-близкият съюзник на Русия в блока, от своя страна изрази скептицизъм във връзка с плана. Унгарският премиер Виктор Орбан каза, че не е готов да се съгласи на нови пари за Украйна.
Новото словашко правителство, оглавявано от Роберт Фицо, повече няма да предоставя военна помощ на държавно равнище на Украйна. То все пак ще спазва оръжейните договори, сключени от словашки частни компании, каза министърът на външните и европейските въпроси на страната Юрай Бланар в понеделник в Брюксел. Миналата седмица словашкото правителство блокира пакет от военна помощ за Украйна на стойност 40,3 милиона евро, планиран от предишния кабинет.
Желанието на Европа да помага на Украйна остава очевидно
Въпреки че плановете да бъдат похарчени повече пари, за да бъде помогнато на Украйна да се защити от Русия, са подложени на нарастващ натиск, желанието в Европа да бъдат подкрепяни Украйна и нейният народ, било то чрез финансова, военна или друга помощ, не е напълно разколебано.
Независимо от позицията си за военната помощ на държавно ниво, словашкият външен министър същевременно подчерта, че страната му иска да помогне на украинците през предстоящата зима с хуманитарна помощ и обезвреждане на мини. Словакия освен това подкрепя амбициите на Украйна да стане член на ЕС.
В Румъния тази седмица бе открит нов европейски център за обучаване на пилоти на изтребители Ф-16. Той ще бъде използван предимно от румънски пилоти, но също така ще бъде отворен за съюзнически и партньорски страни, включително Украйна. Съгласно договорените условия, които позволиха откриването на центъра, Румъния ще предостави военна база за обучение, Нидерландия – самолетите, а американската отбранителна компания „Локхийд Мартин“ – инструктори и поддръжка. Очаква се Украйна да започне да получава изтребители Ф-16 от някои от своите западни съюзници догодина.
Според българския министър на отбраната Тодор Тагарев страната му гарантира собствената си сигурност, като оказва помощ на Украйна. Струва си да се помогне на Украйна дори минимално, подчерта министърът след решението на българския парламент от 27 септември да одобри решение за предоставяне на допълнителна военна помощ на Украйна. Във вторник в Брюксел Тагарев каза пред български журналисти, че войната в Украйна вероятно ще продължи и страните членки на ЕС ще трябва да попълнят военните си запаси, което означава, че българската индустрия ще получава поръчки.
Министърът на отбраната на Република Северна Македония Славянка Петровска заяви в телевизионно участие на 6 ноември, че е пристигнала нова молба за допълнителна военна помощ от Украйна и тя в момента е разглеждана от генералния щаб на армията. „Ако получим положително становище, веднага ще предам искането на правителството и то ще бъде прието“, каза Петровска и добави, че искането от Украйна е поверително.
Албания се присъедини към пакета от санкции на ЕС срещу Русия в рамките на реакцията си на войната в Украйна. Освен това страната е част от Контактната група за отбраната на Украйна, където е представена от своя министър на отбраната Нико Пелеши. Контактната група е ръководена от САЩ инициатива, която обединява съюзници и партньори от цял свят за обсъждане на сътрудничеството и предизвикателствата пред сигурността, произтичащи от руската агресия срещу Украйна.
Борел и Бретон: промишленият капацитет е налице
Що се отнася до обещаните боеприпаси, еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон увери във вторник министрите на отбраната на страните от ЕС, че плановете на Брюксел да насърчи оръжейните компании са ги подготвили да произведат договореното количество. Той също така изрази увереност, че блокът ще успее да изпълни целта да произведе „повече от един милион“ снаряди до следващата пролет.
„Промишлеността има капацитета да произвежда един милион снаряда годишно, но това не означава, че ще имаме един милион готови бройки до март“, коментира Жозеп Борел. В същото време той направи уговорката, че „от държавите членки зависи да направят съответните поръчки“. Във всеки случай, обобщи Борел, „политическата цел“ за един милион бройки „е амбициозна“, но „ние продължаваме да се стремим към нея“.
Основен проблем, каза още върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, е, че европейските отбранителни фирми изнасят около 40 процента от продукцията си в други държави. Той призова страните членки да дадат приоритет на износа на боеприпаси за Украйна, за да осигурят повече бройки по-бързо.
Въпросът според Борел е дали държавите, които в крайна сметка трябва да изпратят оръжия на Киев, ще се организират, за да поръчат продукцията навреме. Страните са направили съвместни поръчки за още 180 хиляди 155-милиметрови снаряда, но те трябва да бъдат изпълнени чак до края на следващата година, каза ръководителят на европейската дипломация.
Борел заяви още, че ще информира европейските лидери за работата си с украинските власти, за да настоява за дългосрочни гаранции за сигурност, и че ще представи следващия месец ново предложение за ангажименти към Украйна в областта на сигурността и военната помощ.
Източник: bta.bg
