- Кръвта рязко се спуска от главата към таза и обратно, а ръцете и краката трудно се движат, разказва пилотът след 1111 виража със самолет в продължение на 4 часа без прекъсване
- Математиката ми е много полезна – за части от секундата правя изчисления
- Всичко финансирам с кредити, не искам държавата да ми помага, а да запали младите за авиацията
На 11 ноември Николай Калайджиев подобри собствения си рекорд в „Гинес“, като направи със самолет 1111 виража – 360-градусови кръга без никакво прекъсване над каменните фигури на т.нар. български Стоунхендж край Раювци до Габрово.
„В това няма нищо случайно – датата, мястото, кръговете, благодаря на целия екип, този световен рекорд е за цяла България“, разказа той пред „24 часа-168 истории“.
През юни Калайджиев изуми всички с постижението си от 888 виража, споделяйки, че тогава е могъл да направи повече, но решили да отложат постижението заради датата 11 ноември.
На 15 октомври 2022 г. той подобри още един световен рекорд на „Гинес“ за „най-много излитания и кацания с изпълнение на полет по кръг и набор на височина 305 метра спрямо терена с кацане преди или в зона от 20 метра с ултралек самолет за един час“. Калайджиев успя да направи 40 обиколки само за 59 минути и 32 секунди и така счупи предишния рекорд от 36 излитания и кацания.
Наред с големите постижения той не изоставя и професията си на военен пилот, като лети с най-големия ни транспортен самолет „Спартан“. Роден е на 4 януари 1987 г. в Асеновград. Завършва „Математика и информатика“ в Пловдивския университет, а след това и Националния военен университет в Долна Митрополия със специалност „Летец-пилот“. В този брой на „24 часа – 168 истории“ той разказва за рекорда си.
– Г-н Калайджиев, кога математиката влезе във Вашия живот и как тя е свързана със спорта, в който наскоро подобрихте рекорд на „Гинес“?
– Математиката влезе в живота ми заради спорта, защото големите успехи в него са свързани с тази наука. Лично на мен много ми помага, защото, когато се занимаваш с математика, сякаш
мозъкът работи в друг режим,
лесно прави връзки, понякога за части от секундата пресмята нещо, което е голям плюс при пилотирането. Затова мисля, че смятането е много полезно в спорта.
– Как от математиката се пренасочихте към пилотирането?
– Когато следвах математика, се занимавах и със спорт, летенето определено не ми е било мечта, но веднъж видях някаква реклама със самолети и реших да кандидатствам за военен пилот. Приеха ме и в това време прекъснах следването си по математика, за да започна да се обучавам за военен пилот. Но на втората година си казах, че след като съм учил 3 години и нещо математика, ще е глупаво да не положа още няколко изпита, и така – едновременно завърших математика и продължих да уча в Долна Митрополия.
– В момента сте военен пилот, какви мисии изпълнявате?
– Летя на най-големия ни самолет на въоръжение „Спартан“, 30-тонен, изпълнявам хуманитарни мисии.
– С какво се занимава съпругата Ви и как приема екстремните ви полети и рекорди?
– Тя е адвокат и трудно ги приема. Баща ми, майка ми, брат ми са свикнали, защото знаят, че се занимавам с подобни дейности от дете. Наясно са, че ако се захвана с нещо, значи съм изчислил риска и няма да направя нещо, което ще застраши живота ми. Но със съпругата ми все още не е така, понякога се притеснява и затова гледам пред нея да не влизам в някакви особени подробности колко труден или сложен е бил даден полет.
– Ако не на нея, на нас бихте ли обяснили за предпоследния Ви рекорд – там постигнахте отрицателно претоварване от минус 4,9 G. Как се отразява то на организма?
– При пилотирането то може да е положително или отрицателно. Силата на гравитацията винаги действа в посока към земната повърхност. При положителното кръвта и телесните течности се смъкват от главата към таза, но то се понася по-лесно. Докато
при отрицателното се лети надолу с главата
и когато започнеш да изпълняваш някакъв маньовър, тогава кръвта рязко слиза от таза към главата – доста по-трудно е чисто физиологично. Чувстваш голяма тежест в главата.
– При претоварване от близо 5G как усещате тялото си?
– Ако примерно човек е 80 кг, го умножавате по пет и ще разберете – все едно тежите 400 кг, без значение дали претоварването е отрицателно, или положително.
Макар че при сегашния рекорд то бе по-малко, бях подложен на него над 4 часа, 1111 пъти се завъртях без прекъсване и кръвта отиваше от главата към таза.
– Какво е усещането тялото да тежи 400 кг.
– Сякаш всички меки тъкани се опъват надолу, по-трудно се движат ръцете, цялата мускулатура е в напрежение,
трябва да се полагат усилия
тялото да не се свива и да се държи изправено.
– Звучи кошмарно.
– Трудно беше, но това, което успяхме да направим, знам, че ще остане в историята на авиацията.
– Подозирам, че рекордът Ви има потенциал да се задържи дълго като този на Стефка Костадинова?
– Времето ще покаже.
– Вие сте трениран, но при толкова завъртания все пак не Ви ли става лошо – през тези над 4 часа Вие не сте почивали изобщо?
– Ако човек усети дискомфорт, трябва да спре веднага, но това означава край. За да се постигне рекорд, трябва постоянно да се въртиш. Без почивка.
– Кое бе най-трудното?
– Имаше силен вятър и той трябваше да се компенсира със самолета, защото на земята имаше камера, която документираше полета.
Затова аз трябваше да се въртя в едно и също положение във въздуха, за да съм в обсега й. Хем да се справя с вятъра, хем да мисля как да стоя в един и същ периметър и едновременно с това да се въртя бързо.
Преди полета пийнах няколко глътки вода,
хапнах няколко ядки и до края не съм имал нито една секунда за вода или храна.
– Какъв бе радиусът на виража, който изпълнявахте?
– 100-150 м, на 500 м височина. Скоростта варираше: когато се налагаше да компенсирам вятъра, тя бе по-висока; понякога, за да не ме издуха, я намалявах – както и наклона, и така 4 часа, за да съм в обсега на камерата.
– Чудя се да Ви питам ли за вестибуларния апарат. Как беше, когато слязохте от самолета, можехте ли да вървите по права линия?
– Аз се чувствах перфектно, не ми се въртеше главата, а когато слязох, се качих на колата и стигнах до града; вечерта отидохме на ресторант, все едно съм имал един нормален ден.
– Бялото ламборгини от видеото ли карахте?
– Не, тази кола е рекламна, на мой приятел.
– Държавата с нещо помага ли Ви, за да регистрирате тези рекорди в „Гинес“?
– Не, най-трудната част при тях е финансовата, разчитам единствено на спонсори и рекламодатели, но средствата никога не стигат, продължаваме да ги търсим, за
да покажем какво чудо е авиацията
До момента държавата по никакъв начин не е помогнала, аз не искам на мен да ми помагат, а да се даде тласък и да се популяризира тази сфера в България – има нужда от още кадри, инженери и е в интерес на страната летенето да бъде представено по атрактивен начин.
За съжаление, всичко е свързано с разходи и аз постоянно тегля кредити, за да направя тези рекорди и да популяризирам авиацията, вместо да ги използвам за семейството си. Затова търсим рекламодатели, за да постигнем още по-големи успехи.
– И преди сме говорили, че Вашата голяма мечта е Космосът, но без членство на страната в Европейската космическа агенция полет трудно ще може да се реализира. Има ли някакво развитие в това отношение?
– Точно затова правя всички тези рекорди, за да покажа какви са ми възможностите и че съм един от най-добрите кандидати за астронавт. На този етап ще спомена само, че сме в разговори с космическа компания, работим в тази насока, но докато няма нещо сигурно, няма да го обявя. Мога да кажа само, че скоро следващият или
по-следващият ми рекорд ще е свързан с Космоса
– Имате ли интерес към мисии в Дълбокия космос, където Луната ще е само логистична база?
– Тъй като съм реалист, това за мен не е мечта, а цел. Знам, че ще стане, въпрос на време е и затова работя. Честно казано, бих предпочел някоя по-трудна и тежка мисия, за мога да използвам моите възможности като летец и физическите си данни; желанието ми е да покажа, че мога да се справя с нещо наистина непосилно. Но при мисиите най-важното е да се направят полезни и ценни за обществото изследвания, да се пренесат пробите или резултатите на Земята.
– Като математик мислили ли сте как ще съчетаете натоварването с гравитацията в Космоса?
– Чрез математиката можем да се подготвим мисловно какво ни очаква, как ще го понесем, тя винаги е свързана с авиацията, с Космоса и физиката. Горе
човек е в безтегловност
и се налага по 3 часа и нещо на ден да тренира, защото там за костната структура и мускулите няма напрежение. За мен това няма да е проблем, защото аз и сега тренирам по около 3 часа. Сутрин правя коремни преси, лицеви опори, упражнения, при които се използва тежестта на тялото, след това, ако съм вкъщи, тичам на пътеката за бягане, а ако съм на открито – навън.
Източник: 24chasa.bg
