Атина се закани, че няма да спази препоръката на останалите страни в ЕС Тирана да започне преговори за членство
Задава ли се ситуация, при която Северна Македония ще остане сама по пътя към европейското семейство? Времето ще покаже, но може би дойде и времето премиерът на Албания Еди Рама да понесе последствията от острите си реплики и несериозното си вербално поведение по повод на политиката на своите съседи. Знаем за неговите подмятания по отношение на България и на нейната позиция към Република Северна Македония във връзка с подготовката на съседната ни държава за членство в Европейския съюз. Поведението на Рама, което доста често излиза извън рамките на доброто съседство в района, е напът да предизвика нова блокада на една държава от Западните Балкани по пътя ѝ към европейското семейство. И това е неговата Албания.
На 8 ноември бяха публикувани редовните годишни доклади на Европейската комисия за напредъка на страните от Западните Балкани по пътя им към пълноправно членство в ЕС. Всяка от шестте държави от района получи своята обективна оценка за това, което е свършила или не, и препоръки как да се избегнат грешките и пропуските. Докладите станаха повод да се развихри вътрешна полемика между управляващи и опозиция за това, кой е виновен за бавния ход или блокирането на пътя на държавите към мечтаната стратегическа цел. От всички държави от Западните Балкани
Албания единствена има подкрепата на всички държави – членки на ЕС
да започне отварянето на главите от първия клъстер. Ставаше дума за първия пакет от теми, по които Тирана трябва да води разговори с представители на ЕС и да докаже направените промени според изискванията на ЕК за членство. Дали тази препоръка от доклада за напредъка ще се случи наистина, ще стане ясно на срещата на върха на ЕС през декември, когато Тирана евентуално ще получи „зелена светлина” от шефовете на държавите членки.
Тук обаче се появяват няколко пречки, които може наистина да предизвикат ситуация, в която Албания да се окаже пред вето на една от държавите – членки на ЕС. Става дума за Гърция, която има претенцията към Тирана, свързана с делото срещу кмета на малкото крайморско южно градче Химара – Фреди Белерис. Той е етнически грък, който се ползва с доверието на своите съграждани, живеещи в това населено място близо до границата с Гърция. На местните избори на 12 май т.г. Белерис се яви отново с ясното намерение да потвърди следващия си кметски мандат. Албанската полиция обаче го заподозря в корупция и купуване на гласове, арестува го и оттогава Фреди е в затвора. Специализираната прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност на Албания го обвини, че е дал 40 000 албански леки (близо 400 евро) на 8 души, за да гласуват за него. Бе му издадена бърза присъда и той отиде зад решетките. Въпреки това обаче Белерис „отвътре” спечели гласуването с 52% срещу 48% на своя съперник. Оттогава срещу него се водят дела, като в крайна сметка след последното заседание на съда в Дурас бе решено случаят да бъде изпратен на по-висока инстанция в столицата Тирана.
През цялото това време, от момента на задържането му, Фреди Белерис е зад решетките
Неговата защита настоява той да бъде пуснат под гаранция, за да може да хване сроковете, в които има право, и задължение да се закълне като кмет на Химара. Така Белерис ще има относителното спокойствие, че ако спечели делото в съда, ще може отново да седне на кметския стол и да продължи да ръководи делата в Химара. До този момент обаче според хода на делото му в съда такава възможност не се очертава. Освен ако…
В това „освен ако…” се крие цялото политическо обвързване на случая „Фреди Белерис” с двустранните отношения между Тирана и Атина. Още от възникването на казуса през май гръцкият политически елит застана зад Белерис и настоя за справедлив съдебен процес. Премиерът Кириакос Мицотакис прие като своя лична кауза освобождаването на Фреди от затвора. В серия свои изказвания той тактично, но твърдо даде да се разбере, че не иска да се намесва в работата на независимия албански съд, но счита, че Белерис има правото да положи клетва като кмет на Химара. „Искам да подчертая уважението си към независимостта на албанската съдебна система и нямам желание да се намесвам в начина, по който тя функционира. Въпреки това искам да подчертая, че Фреди Белерис има правото да положи клетва като кмет на Химара, макар и да се намира в ареста. Това е неотменно право, което произлиза от албанския конституционен ред, право, което освен това е напълно съвместимо с европейските правила и върховенството на закона. Много е важно г-н Белерис да положи клетва като кмет на Химара, за да може тази сянка, която несъмнено засяга гръцко-албанските отношения, да си отиде”, каза Мицотакис. В същото интервю той припомни, че
разрешаването на казуса е условието Гърция да се съгласи със започване на преговорния процес на Албания
за влизане в ЕС. На което премиерът на Албания Еди Рама в типичния си самоуверен и нетактичен стил отговори, че ако Фреди Белерис е условието Албания да стане пълноправен член на ЕС, той не би искал страната му да членува в него.
През септември Мицотакис имаше възможност да представи въпроса лично пред Рама. Това стана в Тирана, когато лидерите на страните – членки на ЕС, се събраха да уважат годишнина на Берлинския процес. Какво конкретно произтече от тази среща обаче не стана ясно. Но ако нещо хвърля повече светлина, това е фактът, че делата срещу Белерис продължават, а и гръцкият премиер продължава да държи на позицията си за случая. Което ни кара да мислим, че Рама не се е впечатлил от намека на Мицотакис, че това може да се окаже препятствие пред амбициите на Албания да стартира преговорния процес за членство.
Сякаш албанският премиер пренебрегва близкото минало, в което Гърция на няколко пъти даде пример как държава от района, вече членка на Съюза, може да използва тази своя позиция срещу друга съседка, в случая срещу Република Северна Македония. При това да го прави, без да изпитва особени угризения, вероятно и заради вътрешната подкрепа, която всяко правителство под Акропола през тези години имаше по тази тема. Да, в това отношение
Атина е последователна независимо кой е на власт там
Така се появиха онези промени в конституцията на Република Македония, с които тя смени националния си флаг, влезе в ООН и в международната комуникация като ФИРОМ – Бивша югославска република, и чака повече от 2 десетилетия до Преспанския договор, за да се върне на европейския път. За всичко това политиците в Гърция бяха единодушни. За разлика от България, където позицията на държавата ни към Скопие беше посочвана като пример за това, как една страна не бивало да злоупотребява с това, че вече е член на ЕС… И че искането за това, българите да бъдат вписани в основния закон било срамота и извиване на ръце. Такива неща.
Както и да е. Всичко ще се реши, надяваме се, през декември на срещата на върха на ЕС. Дотогава обаче в Скопие ще треперят да не би все пак Тирана да дръпне напред и да започне преговорите за членство. В доклада за напредъка на Северна Македония изрично бе посочено, че изискването за промени в конституцията и вписването на българите в нея е безусловно. С други думи, ако то не бъде изпълнено, преговорен процес за Скопие няма да има. Което ще означава, че на тандема Албания–Северна Македония ще бъде сложен край.
А ако си мислим, че въпреки всичко Атина ще прояви снизходителност и в името на доброто съседство с Тирана няма да сложи крак пред нея по европейския ѝ път заради случая с Фреди Белерис, значи не познаваме южните си съседи. В неделя близкият до правителството на Мицотакис и неговата партия „Нова демокрация” и авторитетен вестник „Катимерини” помести текст, в който без никакво колебание предвиди, че на Балканите идва нова блокада по пътя към Европейския съюз.
И този път от Гърция, но – за Албания.
