Информационен център на Министерство на oтбраната

Дронове ще пренасят товари до гръцките острови през 2024 г.

Дронове ще пренасят товари до гръцките острови през 2024 г.

• БЛС, освен оръжие, са и шанс за икономиката на страната ни

Дронове ще пренасят товари до гръцките острови през 2024 г.
Едно предизвикателство пред българските производители

Че безпилотните летателни системи (БЛС) са съществен елемент в условията на съвременната война се вижда от анализите на войната между Украйна и Русия – те са едни от основните инструменти за разузнаване, наблюдение и нанасяне на точни удари по военни цели. Средното количество на БЛС в техните сухопътни подразделения е повече от средното количество във всяка съвременна западна армия в момента, с изключение може би на САЩ.

Къде се оказва Българската армия в процеса на модернизация,

ако я сравним с останалите страни на Балканите?Разговаряме с директора на Института по отбрана полковник доц. д. н. Борислав Генов и главните специалисти-полковниците о. р. Румен Лаков и Сергей Белкинов.

Според Белкинов, на Балканския полуостров, тепърва прохождаме с БЛС. Гърция и Турция са сред най-напредналите. И румънците ни изпреварват. Последните наши контингенти в Афганистан са ползвали румънски безпилотници, купени от американците. От 2-3 години, страните членки на НАТО вече не купуват китайски дронове, но предвид връзките на Република Сърбия с Китай, оттам се превъоръжават с дронове, способни да носят оръжие.

През какви стъпки минава нашата модернизация?  И доколко българската икономика има потенциал да се справи с проблема? Дори за “Франкфуртер алгемайне цайтунг” изглежда невероятно: двама братя от България са създали конкурентоспособен дрон, който излиза на международния пазар. Притежават лиценз (от 2022 г.) за полети и през първото тримесечие на 2024 г. ще пренасят товари до гръцките острови. Там доставките се правят рядко и на висока цена, а техния дрон превозва до 350 кг и е възможно да покриват разстояние до 2500 км. Собственици на фирмата са българи, завършили в чужбина.

Полковник Борислав Генов обяснява една от инициативите на Института по отбрана – заедно с ТЕРЕМ и Висшето военновъздушно училище в рамките на индустриалното сътрудничество съпътстващо Ф-16 предлагат

концепция да се създаде консорциум, който да разработва и произвежда дронове

 от различен клас, в началото от по-малките класове. Съгласно концепцията им ще бъдат ангажирани и представители на академични, научноизследователски организации и производители. В разработването ще участват докторанти и курсанти. Програмата е ангажирана с изпитвания, с оценка на съответствието в Института по отбрана, а производството ще бъде рализирано в ТЕРЕМ. По този начин интелектуалната собственост остава притежание на Министерството на отбраната.

Досега дронове основно са придобивани в СКСО и в Сухопътните войски. Процедурата за разработване на технически спецификации пояснява Румен Лаков: например СВ заявяват оперативни параметри – какъв обсег на действие да има, при който БЛС може да предава информацията в реално време. Друг показател, който определя класа на БЛС, е таванът на полета и какви характеристики има системата за наблюдение и разузнаване. След това

Едно предизвикателство пред българските производители.

в Института по отбрана се разработва техническа спецификация (ТС),

разглежда се на заседание на ЕТИС (Експертен технико-икономически съвет) и на заседание на Съвет по доставките.  Впоследствие Дирекцията по обществени поръчки в отбраната стартира процедура по ЗОП. Техническите спецификации се поместват в сайта на министерството. Всеки може да се запознае, да следи  сроковете за подаване на документи. Освен производителят може да кандидатства и доставчик.

Конкурсът за дронове на СВ през 2020 г. е прекратен, заради неяснота по какви критерии се оценяват участниците.  Тогава се явяват 27 фирми. Прави се втора тръжна процедура, която е минала успешно с 5 участника. За типа „мини“ печели гръцка фирма, а за типа „малки“ – българска фирма. Разликата между „мини“ и „малки“ дронове е масата на полезния товар. Например при клас „Мини“ тя е до  8 килограма максимално излетно тегло с батерията и полезния товар. Клас „Малки“ в случая са БЛС с маса до 150 кг. Изстрелват се с катапулти или писта. Имат колесници. За тези класове  БЛС с най-висока стойност е електрооптичната и навигационна апаратура. С по-висока стойност е от планера на БЛС.

„Със заявката за ТС, заявителите поставят задача на нашия институт за разработване на техническа спецификация“, пояснява полковник Борислав Генов. Впоследствие експертите правят проучване дали продукт със заявените параметри е в редовно производство. Дали има сходен продукт, който е редовно произвеждан и отговаря на оперативните изисквания. Конкретните технически изисквания са отговорност на института по отбрана. Видът въоръжена сила, в случая СВ, определят рамката: на тях ако им трябва дрон клас „мини“, Институтът разработва техническа спецификация, кои са техническите параметри за този клас. Има няколко утвърдили се производители – в Израел, САЩ, Германия, български компании също заявяват интерес.

Румен Лаков допълва:

нашите производители също се борят за място под слънцето.

Някои от тях имат възможност да разработват и произвеждат корпусите, авиониката. Системата следва да бъде управлявана от софтуер. Изследваме най-добрите, които са на пазара. Спецификата на ЗОП изисква техническата спецификация да даде възможност да участват повече от един производител. Но от друга страна не можем да се стремим към максимални изисквания, тъй като. бюджетът на МО не е безкрайна величина.

Не без значение  е експлоатацията на тези БЛС – подготовката и подборът на оператори. Според Сергей Белкинов винаги има риск. Ако операторът не е много подготвен, може да причини катастрофа с БЛС. При управлението му трябва да се отчита скорост на вятър, температури, а „мини“-то е комплектовано с метеорологични станции. Има два подхода. Първият е да се подбират оператори от състава на летци пилоти от ВВС. Обучението е по-кратко и в крайна сметка с по-висок процент успешно преминали курса на обучение. Другият подход е да се подбират желаещи, на които липсва такава практика. Обучението е по-продължително и значително по-неефективно. Летецът е подготвен, но неопитен човек и трябва да съобразява много параметри. Винаги има риск от повредени или унищожени БЛС, но това е неизбежно. 

За постигане на предимство е необходимо да има микс, разнообразие от различни типове дронове. Необходими са не само подготвени оператори, но и хора, които могат да разчитат и анализират изображенията от сензорите. Управлението е важно, но още по-съществена ценност има добитата информация. Това е важно особено за разузнавателните общности, където следва да се обучават хората, да разчитат материала, който се снема от самолета.

Как ще се развива процесът в бъдеще?

Според полк. Борислав Генов в момента се разработва актуализация на инвестиционния план до 2032 г. Финансовият ресурс е определящ, като разработването на системите в България е възможност да се минимизира стойността им  на придобиване. Не трябва да се обръща внимание само на БЛС от малките класове, а и на по-големите. Не трябва да се обръща внимание само на летателните безпилотни системи. Що се отнася за безекипажни плавателни съдове, каквито използваха ВС на Украйна, нашият Институт по отбраната също има изградена концепция. Тя предвижда за разработването на такива съдове да бъде иницииран консорциум, воден от  Висшето военноморско училище, както и Делфин МТГ. Реално още от 2018 година полк. Борислав Генов е предложил това направление за иновативно развитие, но 5 години по-късно още сме на същата начална страница. Според него имаме подготвен инженерен потенциал и производствен капацитет в няколко корабостроителници.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Архив

Scroll to Top