На Летище Мустафа паша цъфтят кокичета

Елена Митева, директор на Историческия музей – Свиленград Специално за БА

Оттам през 1912 г. излитат първопроходците в бойната авиация – Радул Милков и Райна Касабова към крепостта Одрин

Само 5 дни, след като Свиленград е освободен в първия ден на Балканската война, на 10 октомври 1912 г. там се премества щабът на 2-ра българска армия под командването на генерал Никола Иванов. Военните остават до края на февруари 1913 г. Към 2-ра армия е предадена инспекцията на Инженерните войски на ДА в лицето на генерал-майор Симеон Янков. Той е командирован след историческото решение открита атака на Одринската крепост в средата на декември 1912 г. Така генералът е ангажиран с организацията на българската бойна авиация. В местността „Малките ливади” край Мустафа паша (дн. Свиленград), недалеч от жп гарата, в Свиленград се формира 1-во аеропланно отделение с командир поручик Радул Милков. Построено е първото българско бойно летище, откъдето са осъществени всички първи рекорди на българското военновременно авиационно дело.

16 октомври 1912 г. е паметна дата за българската авиация: поручик Радул Милков – пилот, и поручик Продан Таракчиев – наблюдател, извършват първото в историята на бойната авиация разузнавателно летене над Одрин и укрепленията му – Кадънкьой-Папаз тепе. Световните телеграфни агенции съобщават, че от Летище Мустафа паша е излетял първият боен самолет и извършил бомбардировка над крепостта Одрин. За първи път над европейския континент в реална бойна обстановка е осъществен боен полет за въздушно разузнаване, за първи път от борда на български летателен апарат е употребено оръжие.

За този първи полет поручик Радул Милков разказва в мемоарите си: „На 15 октомври се събудих и погледнах към гарата. Силна радост ме обзе и извиках – „Аероплан! Моят Албатрос!”. Тогава с вла­ка пристига единият от трите самолета „Албатрос”, закупени от Берлин, към 16 ч. е сглобен, а поручикът продължава: „Събраха се много любопитни хора, особено от женския състав на близките полеви болници. Ле­тях по куртка, без шапка, без очила. Защо – не зная? Сигур­но бях радостен до екзалтиране. От голямата скорост – 70 км/ч, не ми беше и студено! Летях, а очите ми се наливаха със сълзи. Може би плачех от радост”. При  слизането от са­молета го посрещнал министърът на железниците Ан­тон Франгя: „Браво поручик, погледнете утре в Одрин и кажете какво правят турците!”. На следващия ден – 16 октомври, Милков лети над Одрин с Продан Таракчиев. Полетът трае 1,20 ч., който описва така: „Когато летяхме над турските окопи, се виждаше как едни разпъват въжета, а други дърпаха две турски оръдия. Разполагаха ги на 100 крачки разстояние едно от друго. Ние бяхме високо на 400 м от тази височина, когато погледнах надолу, видях море от минарета…”.

Интересно е как са изглеждали аеропланите преди 111 години: с мощност на моторите 50–100 к. с., с малък район на действие и таван 800–1200 м. Недостатъчната мощност се отразявала и на устойчивостта на аеропланите при летене. Летците били без парашути, а за въздушни боеве не можело и да се мисли. Самият Радул Милков ги описва така: „На какво летяхме? Когато човек види тези при­митивни летящи призраци на смъртта, това преплитане на прътове и платна, тези седла зад седалищата на двамата летци, този бензинов резервоар точно над техните глави и формата на техните седалища, прилични на шейна, на кои­то човек би стоял мъчно в равновесие, даже без да лети – само тогава може да си представи какви решителност и смелост ще са имали първите ни летци, които са се решава­ли да летят над неприятеля със скорост до 70 км/ч и височи­на едва няколкостотин метра.”

Българската авиация по това време разполагала само с 4 хангара за ру­ските аероплани „Фарман”, 1 – за моноплана „Блерио XXI” и 4 палатки за самолетите „Блерио”. Макар да нямали никакво въоръжение освен бомби, полетите на българските самолети оказали огромно пси­хологическо въздействие върху османските войски.

Любопитството на свиленградчани към аеропланите на Летище Мустафа паша било голямо. Вълнуващо преживяване с Радул Милков имал Александър Вълков (Лангерата), за което пише неговият зет Жеко Кашеров в „Орлите на Свиленград”: „Поручик Радул Милков често спохождал неговата кръчма, която се намирала на площад „Гьолджука”. Александър бил много любопитен и често го заприказвал за самолета,  тази летяща птица – „аеропланът”. Един хубав октомврийски ден на 1912 г. Милков поканил Вълков да му гостува на летището. Разгледали аеропланите… и накрая Милков го поканил да се качи на самолета и да направят една разходка. Отначало отказвал и казвал: „На дърво без корени не се качвам!”, но… се съгласил. Дали му кожено облекло, шапка и очила, помогнали му да се качи… Техникът завъртял витлото на самолета и той плавно се отдалечил от земята. Направили няколко обиколки над града. Много хубава гледка се виждалa отгоре: р. Марица, моста, чаршията, а хората се виждали като мравки из улиците. Първоначално му се завило свят и се поизплашил… Александър Вълков разказваше, че след слизането от самолета бил пожълтял от страх и се вълнувал”. Циклостилното издание на Кашеров е запечатало още една вълнуваща случка – полетът на Райна Касабова, превърнал я в първата жена, изпълнила бойна задача по време на война. От пожълтелите страници четем следното: „На 30 октомври персоналът на полевата болница посетил летището. В групата били и младите самарянки Анна Иванова и Райна Касабова. Гостите не скрили желанието си някои от тях да летят в синините на тракийските простори… Поручик летец Стефан Калинов бил готов да излети и с насмешка запитал Касабова: „Малко девойче, искаш ли да летиш над Одрин, та да изплашиш турците?”. Изненадана и смутена от неочакваната покана, Райна решително отвърнала: „Искам!”.

На свой ред Калинов останал в недоумение. Той знаел с какъв риск е свързано всяко летене, защото самолетите имали слаба конструкция – лек корпус и дървени крила, обшити с лакирано платно. Кабините били открити и с неудобни седалки. При силен вятър имало опасност самолетът да се обърне и да бъде свален на земята.

Калинов бързо преодолял колебанието си и помолил началника на летището поручик Радул Милков да позволи едно излитане над близката околност – „малка разходка из въздуха”. Снабдил малката Райна с топло авиаторско палто, боне и очила. Калинов, преди да излети, доверил на механика си, че няма да лети над околностите над Свиленград, а ще изпълни бойна задача над противниковото разположение – разузнаване и хвърляне на позиви. Самолетът плавно се отлепил от земята и набрал височина, прелетял над българските окопи и навлязъл в противниковото разположение. Противникът обстрелвал със снаряди и картечници самолета, който кръжал над Одрин. Райна хвърляла позиви.. Бойната задача била изпълнена и Калинов, след като направил още един кръг над Одрин, взел курс към Свиленград.

На Летище Мустафа паша настъпило безпокойствие, поручик Милков разбрал каква грешка направил и наредил на механика Младенов да подготви неговия „Албатрос”. Двамата излетели да ги търсят. Завърнали се, без да открият самолета с Райна и Калинов. По едно време чуват шум и аеропланът невредим се завръща и плавно се приземява. Райна сияе от радост и вика „Летяхме над Одрин и аз хвърлях позиви”.

В спомените си Радул Милков ще запише: Райна Касабова беше много жива и подвижна, дори се качи в гондолата на Воазен-а. Поручик Ст. Калинов поиска разрешение да я повози… След дълго търсене се прибрахме, без да ги открием… след 43 мин. летене подпоручик Калинин се връща с Райничка. „Къде бяхте? – го попитах възможно най-строго. – Над Одрин” – хили се онзи, Райна хвърли позиви!” А самата Райна разказва с високо приповдигнат дух и вълнение как е пуснала позивите, на които пишело: „Жертвите са напълно излишни”. С този си полет Райна става първата жена у нас и в света, която реално извършва бойна задача със самолет с хуманна цел.

Днес край Свиленград мраморен паметник увековечава паметта за Летище Мустафа паша и авиаторите – герои на своето време. Местните жители ги почитат редовно с цветя и венци. В защитената местност „Лозенски път” днес растат блатни кокичета, за да напомнят сякаш на живите, че и природата се прекланя пред героизма и родолюбието на летците от Балканската война.