Имаме много сериозни школи в медицината у нас, с които сме лидери, казва началникът на ВМА
– Генерал Мутафчийски, да кажем на празника на Военномедицинската академия (ВМА) докъде се придвижи тя за една годна, в какво инвестирахте?
– Продължихме обновяването на ВМА. Реновирани са още три клиники плюс Кръвният център и цялата Инфекциозна болница в двора на академията – там ремонтът се случва поетапно. Обновихме инфекциозната клиника в болницата в Сливен, операционните зали и приемното отделение там. Във военноморската болница във Варна продължава ремонтът на операционния блок и до 1–2 месеца този много голям проект ще бъде завършен. В Пловдив проектът за реновиране е много труден, защото сградата е паметник на културата. Дори се наложи фирмата, определена за ремонт на оградата, да ни върне парите, които бяхме изплатили, защото той не може да стартира заради мудност на администрацията. В плевенската ни болница завършва обновяването на физиотерапията, а обновяваме и апаратурата там. Основното ни внимание поради стратегическия й характер и разположение продължава да е насочено към сливенската болница. Там се разкриват и нови дейности, като травматологично отделение, като осигурихме щат за това. Определени са и хората, които ще бъдат назначени, ще започнем закупуване и на апаратурата, необходима, за да е по-пълноценна болницата в обслужване на полигон „Ново село” и всички обекти, в които има назначени съюзнически войски.
– Какви предизвикателства отправи войната в Украйна към дейността на седемте болници в структурата на ВМА?
– Продължава да стои ангажиментът ни за обучение на техни бойни санитари, но не е стартиран и това не зависи от нас. Както и ангажиментът ни за долекуване в рехабилитационните ни болници на украински военнослужещи, каквато програма се изпълняваше от 2014 г. до пандемията от COVID. Заявката за обучение на украински бойни санитари остава. Всъщност ние дадохме първата реална помощ на Украйна, като с правителствено решение изпратихме превързочен материал от нашите складове за около 36 хил. души.
– Голям процент от вашата дейност не е печеливша, но как структурите на ВМА остават сред топ болниците в общественото ни здравеопазване, как се прави този баланс?
– Такава е дейността на всичките ни звена, които обслужват войските, и те не могат да носят реална печалба. Ние поддържаме и звена, каквито изобщо няма в другите болници, като т. нар. военно ХЕИ, Военната централнолекарска комисия, Авиомедицинската комисия, лаборатории, каквато е по радиобиология, Кръвният ни център. Това не са печеливши дейности. А балансът се осъществява, защото не пестим при кризи и съответно от медикаментите, които се използват от нашите болни. Лекуваме пациентите си както трябва. При нас е непознато като практика да кажем на пациент: Изтече ви пътеката, тръгвате си… Което е повсеместна практика. Това нещо при нас не се случва. Тези неща се забелязват и още по време на COVID болниците ни във Варна и в Сливен бяха отличени от общински и областни ръководства като най-предпочитани болници. Сливенската болница тогава спаси града от пандемията и ще продължи да го спасява, защото сега вече има реновирана инфекциозна клиника на два етажа, открита наскоро.
– Как ВМА хем отстоява традиции, хем развива и задържа утвърдени през времето свои школи на върха?
– Защото имаме много изявени представители на академията, които имат чувство за институционалност, за принадлежност към академията. Които ги мотивират историята на ВМА и традициите й, а те са достатъчно изявени в областта си, за да надграждат сами, да се развиват и „повличат” след себе си млади хора – за да се развиват и те. Така се изграждат и школите в различни области. И за наше щастие имаме много такива – гастроентерология, хирургия в най-високия й сегмент, трансплантология, където останахме единственият Център за трансплантация на черен дроб у нас, най-модерната урология с най-иновативните операции, които са миниинвазивни – в това отношение сме лидери. Въобще ВМА има много сериозни школи в медицината у нас. Вече имаме подписан договор и издаден лиценз за извършване и на бъбречни трансплантации. Завърши и обучението в Румъния и Турция на моите колеги уролози и съдови хирурзи, така че сме готови от следващата година да стартираме и с бъбречни трансплантации. Иначе имаме достатъчно натрупан опит в трансплантологията – в реанимацията, нефрологията, в центъра по хемодиализа, и така имаме пълен комплекс от звена. С изключение на имунологията, където в цяла България се ползва една имунологична лаборатория, която е в Александровска болница и където тази дейност вече е заплащана от държавата. Практично погледнато, тази дейност няма да може да се дублира и при нас и не е оправдано да имаме такова направление и във ВМА.
– Тази година завършиха първите военни лекари след обучение и стаж във ВВМУ, МУ–Варна и ВМА: Как ще развиете този опит?
– За наше щастие целият курс завърши с едно изключение по обективна причина – раждане. Като бременна тази майка не можеше да посети например упражненията по инфекциозни болести заради забрана да се влиза в такъв момент в инфекциозни клиники. Тя ще си вземе този изпит в началото на следващата година и тогава ще подлежи на разпределение. А останалите успешно си взеха изпитите. Те вече са разпределени по частите и както още в началото им обещах: Всичко ще зависи от усилията им през годините и съответно от класирането по успех. Първият по успех има право на избор, за втория изборът е по-беден и така до последния. Във ВМА дойдоха две лейтенантки. Те са отличничките с много близък по резултат успех. През цялото време на обучението ние в ход отстранявахме неизбежни несъвършенства на системата, защото у нас нямаше опит и модел за такова образование, на който да се опрем. В съюзническите войски в други страни опитът е различен: има военномедицински училища, където образованието се получава на едно място. Ние импровизирахме с две висши учебни заведения и с участието на ВМА по военномедицинските специалности. Претърпяха много промени програмите, докато се напаснат с практиките и с полагането на изпитите през 6-те години. Сега смятаме, че системата е много добра, но не мога да отрека, че на курсантите им е много трудно да носят две дини под една мишница. Говорих и с колеги от Гърция, Турция и Франция и навсякъде е много трудно на медицинските курсанти, които завършват едновременно две специалности, и това е сериозно изпитание за тях. Слава Богу, те се справят и само двама се отказаха през тези 6 години от всички курсанти, което е отлична успеваемост за програмата. Това обучение става бавно, но това е една устойчива програма, която би трябвало да е за пример за всяка една сфера у нас за това, как се изграждат кадри и как се постигат цели устойчиво, а не да се преследва „уау”-ефект. С такъв ефект не може да се направи нищо смислено, когато целта ти е да гръмне само едно шампанско… Нагледал съм се на това от 30 години. Трябва да се гледа в перспектива: Да, ще стане бавно, да, нуждите от специалисти ще се запълнят най-оптимистично в разчетите ни през 2032 г. Но тази програма ще работи, и то все по-добре. Защото идват все по-мотивирани курсанти, с все по-висок успех и по-високи оценки на приемните им изпити. И докато през първите две години бяха написали „военен лекар” като второ желание, т.е. за всеки случай, сега има кандидати, които поставят „военен лекар” на първо място в предпочитанието си. Това е съвсем друга работа. И докато военното образование никъде не върви, при нас върви. Защото не насилваме събитията, даваме им ясна перспектива, а целенасочено приемаме по 20 човека годишно и резултатът ще дойде късно, но ще дойте този резултат. И аз съм убеден в това нещо!
– А как се справяте с резултатите след един период на демилитаризация на ВМА?
– Берем плодовете на тази демилитаризация. Защото тогава беше преценено, че Българската армия няма нужда от военни лекари! Навремето имаше и такива изказвания – да се икономиса от армията… Сега срещаме известно разбиране, че трябва да протече обратният процес във ВМА на постепенна милитаризация на службата. Защото предизвикателствата са прекалено много и стават все повече, и трябва да имаме офицери, които да изпълняват заповеди, да дават заповеди. Докато цивилният лекар се ръководи от Кодекса на труда. Няма ситуации, в които да можем да го принудим да извършва работата си така. А военните лекари са се клели под знамето на България да служат на Родината като офицери. Както и военните медицински сестри. Тази година имаме още 2 такива. Процесът на тяхното обучение, за съжаление, върви трудно, защото не може все още да се променят части в закона за военното образование, за да могат да постъпват като кадети. Но военномедицинското образование е един изключително устойчив проект и голямо бъдеще. И ако така се подхожда към всички проекти при всеки един проблем у нас, би имало ефект.
– А как за 2 години се разви Военномедицинският симулационен тренировъчен център?
– За 2021 г. през него минаха на обучение 263 военнослужещи, а за 2023 г. – 122 военнослужещи, изкарали курсове за бойни санитари. Парамедиците са 22 и 98 медици, които са обучени за програмата за хеликоптерната бърза помощ. Имаме и множество заявки за обучение от институции като Бюрото за защита на свидетели към Министерството на правосъдието, от които са минали 45 човека, от Военно разузнаване са обучени 41 човека, от МВР – 10, и други получили обучение за санитарни инструктори, придобили необходимите общомедицински познания за действие при екстремни ситуации. Това са общо 538 души до този момент. И няма да спестя оценката на предишното военно аташе в посолството на САЩ, който заяви, че това е най-смисленият военен проект в България по време на неговия 8-годишен мандат. Центърът е изграден изцяло по американски проект, с изцяло американски програми, който стъпва на най-доброто на тяхната практика в техните бази. А тази година имахме посещение на около 60 човека американски военнослужещи от Гвардията в Тенеси и от други формирования. Съвместно с тях правихме двуседмично учение. Има голям интерес и бяха зададени въпроси, които поставят пред нас една перспектива, върху която мислихме още при създаването на центъра. Но тя подлежи на разработка – този център да се ползва от съюзнически формирования за обучение от регионален, балкански характер. Това е оценка за възможностите на тренинг-центъра и в Европа, който ние продължаваме да надграждаме. До месец ще бъде изградена и кабината на хеликоптера, което засяга обществена поръчка, и която ще симулира напълно вътре условията в един хеликоптер за авиомедицинска евакуация. Ние в момента обикновено използваме съседен стадион, но и въпросът за хеликоптерна площадка в рамките на Академията е въпрос на бъдеще. Ще разрушим стара сграда в двора и ще се усвои пространството между Инфекциозната клиника и гаража за сертифицирана хеликоптерна площадка. А следващата година трябва да изградим и медицинският тренинг-център на втория етаж на сградата, който е по клинични специалности. Той е със симулатори, където ще може да се упражняват операции, манипулации и т.н. Така затваряме цикъла на подготовка.
– Какъв е днес хоризонтът, приоритетите за следващата година?
– Приоритетите са този клиничен тренинг-център, завършването изцяло на ремонта на Спешното отделение, да се довърши реновацията на 2 клиники, да се обърне внимание на нереновираните части на Физиотерапията. Във Физиотерапията от тази година имаме роботизирана високотехнологична система за раздвижване на пациенти, загубили възможност да се движат след неврологични заболявания, която е една огромна инвестиция от над милион лева. Ние сме единствената държавна болница, която притежава такъв робот, втори в България заедно с един в частен рехабилитационен център. В Сливен предстои ремонт на една общотерапевтична клиника и създаване на травматологично отделение, както и да се довърши реновирането на сградата и да се изгради сертифицирана хеликоптерна площадка. И продължаваме останалите ремонти в другите болници.
– Пандемия няма, но COVID вирусът ту си отива, ту се връща. Как развивате натрупания опит през тези години?
– Натрупаният опит се отразява и в научни публикации, които са много цитирани. Но най-важното е, че ние си взехме поука за разлика от всички останали: направихме реновация и на двете ни инфекциозни клиники и сме готови да посрещнем всякакви предизвикателства. Защото това е бъдещето на човечеството – то ще има все повече срещи с вируси, с които за пръв път се среща. И които могат да имат огромен потенциал да предизвикват бедствия, какъвто е COVID. Ние мислим за това и правим максималното. И точно поради тази причина направихме реновациите в тези клиники в Сливен и в София. По време на пандемията в Инфекциозната клиника в София за студентите, които тогава дойдоха като доброволци, отворихме места. Защото те показаха голям интерес към специалността и характер в трудното време на пандемията. И те са вече наши специализанти, след като завършиха.
– Какъв е опитът за ВМА от мисията в Мали, която завърши?
– Огромен е опитът за ВМА за тези 10 години. В нея преминаха 33 екипа медици от по четирима души, т.е. общо 127 военнослужещи: 41 офицери, 86 сержанти и 4 щабни офицери. Това е много голяма школа, защото за тези 10 години всички офицери, които бяха лейтенант, старши лейтенант и капитан, се извървяха в Мали. И добиха голям опит като единствения медицински екип в щаба на европейската мисия. И се представяха чудесно, като всеки екип се завръщаше с благодарствени писма и сертификати. Нямахме никакви инциденти, загубени животи, имаме само похвали и натрупан опит. А предизвикателствата бяха още с отварянето на мисията в тази част от Африка, в която действат разнопосочни сили и интереси. И още – като здравна среда с огромни рискове от инфекциозни заболявания. Включително, по време на епидемията от ебола в Африка през 2014 г. имаше случай от заболяването на сто метра от базата. И екипът ни беше реално застрашен. По-късно дойде предизвикателството с COVID и екипите ни се справиха отлично. Имаше случаи на излизане от базата за евакуация на ранени. А това винаги е операция с повишен риск във враждебна среда. А ако обобщим, това е част от опита на ВМА от 1905 г. насам, откогато е първата ни мисия. И опитът от мисията ни в Мали е ценен за следващата. Аз самият имам опит от мисията в Македония по време на Косовската криза, после – от Ирак и Афганистан. И много наши медици имат сериозен бекграунд в това отношение. А представянето на армията ни навън, както и в Мали, е основно от военни медици.
– А за какво си мечтаете преди Новата година на този пост?
– Много неща като приоритети казахме дотук, но и за закупуване на робот за хирургия, за осъществяването на първата бъбречна трансплантация във ВМА догодина…
