Информационен център на Министерство на oтбраната

Европейският отбранителен сектор се стреми към яснота и по-голяма ефективност

Европейският отбранителен сектор се стреми към яснота и по-голяма ефективност

Европа влага милиарди в отбранителната си индустрия, като след руското нахлуване в Украйна бяха похарчени рекордни суми, но експертите твърдят, че ЕС трябва да направи по-смели стъпки, за да бъде готов за битки.

Отбранителните компании, военните и ръководителите на ЕС са единодушни, че Европа изпитва сериозни недостатъци, особено по отношение на наличните средства за подкрепа на Украйна, предаде АФП.

Но списъкът със задачи за преструктуриране на сектора е дълъг.

Много от участниците в годишната конференция на Европейската агенция по отбрана (EDA) посочиха въпроси от финансирането до оперативната съвместимост и научноизследователската и развойната дейност.

“Нуждаем се от яснота по отношение на приоритетите, сътрудничеството, обединяването на финансовите ресурси и съгласуваността между ЕС и националните държави”, заяви Ерик Беранже, главен изпълнителен директор на производителя на ракетни системи MBDA.

“Трябва да знаем къде да се съсредоточим и да се подготвим за бъдещето”, каза той.

Въпреки че военните разходи в Европейския съюз достигнаха рекордните 270 млрд. евро тази година, разходите за военни изследвания намаляват.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, който ръководи и EDA, заяви, че блокът все още е изправен пред “ключови пропуски в способностите” и продължава да “изостава от другите глобални играчи”.

Москва обяви огромно увеличение на военните си разходи с 68% за 2024 г., което означава, че те ще съставляват почти една трета от всички държавни разходи на Русия.

27-те държави членки на ЕС харчат средно 1,5% от икономическото производство на страната си, което е далеч под целта на НАТО от 2% за своите членове, 22 от които са и членки на ЕС.

За разлика от тях Съединените щати харчат за отбрана 3,5 % от своя и без това по-висок БВП.

Европейските съюзници на Украйна потвърдиха подкрепата си за Киев, но някои от тях не са склонни да плащат повече.

В опит да се намери изход от проблема председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи европейски облигации за отбрана.

Но дългът на ЕС е тема табу за много държави-членки, като се започне от икономическата сила Германия.

Въпреки това през миналата година за инвестиции в отбранителния сектор в Европа са били отделени близо 60 млрд. евро, по данни на EDA.

В годишния си доклад EDA заяви, че през 2022 г. в ЕС са били отпуснати рекордните за всички времена 58 млрд. евро за инвестиции в отбраната, “в преобладаващата си част за закупуване на ново оборудване”.

“Това означава, че можем да инвестираме поне 600 милиарда евро през следващите 10 години. С 600 милиарда евро можем да направим големи неща”, каза Мишел.

Той също така призова за единен пазар за отбрана в ЕС, но постигането на тази цел ще изисква значителни подобрения.

Един от проблемите, пред които е изправена Европа, е липсата на оперативна съвместимост между оръжията на място.

“В Европа има твърде много различни оръжейни системи. И това води до липса на оперативна съвместимост”, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

“Холандско-германската бригада използва един и същ тип гаубица. Но холандците и германците не могат да използват боеприпасите на другите”, каза бившият германски министър на отбраната.

Миналата седмица посланикът на Украйна в НАТО Наталия Галибаренко посочи, че въоръжените сили на страната й “вече разполагат с повече от 200 различни системи оръжия”.

Някои твърдят, че има нужда и от повече договори за доставка на оръжие.

ЕС създаде съвместен механизъм за финансиране, за да посрещне украинското търсене на оръжия, но блокът изпитва затруднения да изпълни обещаните доставки.

Брюксел обеща да предостави на Украйна един милион артилерийски снаряда до март 2024 г., но германският министър на отбраната Борис Писториус призна, че тази цел няма да бъде постигната.

Отбранителните фирми почти не са инвестирали в такива оръжия, които според европейците са остарели след края на Студената война.

“Кой би си помислил, че днес ще имаме нужда от танкове, системи за противовъздушна отбрана?”, каза генерал Михиел ван дер Лаан, висш холандски офицер, командирован в ЕС.

“При положение, че войната е на прага ни”, заяви шефът на съвета Мишел, ЕС може да “осигури дългосрочни договори, защото нашата сигурност и стабилност ще изискват дългосрочни инвестиции”.

Посланието му беше ясно за индустрията и държавите: “произвеждайте и ние ще купуваме”.

Президентът на оръжейния производител SAAB Микаел Йохансон заяви, че иска да поеме ангажименти.

“Не можем просто да хвърляме пари за неща, без да получаваме дългосрочни ангажименти, а това донякъде липсва в наши дни”, каза той.

Източник: bgnes

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Архив

Scroll to Top