В края на спектакъла „Перфектни непознати” разбираш, че катарзисът, който преживяват три приятелски двойки на поредната семейна вечеря, всъщност не се е състоял. Той се разиграва условно в разговора на домакините, семейство в криза, докато очакват своите гости, като героинята на Лилия Маравиля, Ева, подлага на риск доверието помежду им с предложението: Да отворим телефоните си, те са се превърнали в черни кутии на живота ни. Ето така щеше да се завърже интригата. Но съпругът, в ролята на Роко – Михаил Милчев, казва: опасно е, твърде крехки и раними сме… Така черните кутии на телефоните не се превръщат в „кутията на Пандора” и не взривяват години градените и винаги уязвими семейни и приятелски отношения…
Но гледалите преди години зрители на филма на сценариста и режисьор Паоло Дженовезе или някой от 20-те римейка (до януари т.г.) познават сюжета. Филмът е и най-харесван от италианските зрители за първите две десетилетия на 21-ви век. По сценария авторът написва пиесата, за чиито авторски права „са се сражавали” много наши театри. Е, театър „София” е победителят и актьорският екип си го заслужава. В ролите са и актьори като Пенко Господинов, Мила Банчева, Неда Спасова, Мартин Димитров, Юлиян Малинов, както и младата звезда на театъра Елеонора Иванова. Режисьор е Стайко Мурджев, сценографията е на Никола Налбантов, а музиката е на Петър Дундаков и това винаги е бонус за един спектакъл.
Пиесата на италианския автор е динамична, смешна и драматична едновременно, всяка следваща реплика на героите взривява години градени отношения след всяко ново съобщение или обаждане по телефоните, които се слушат на спикър, разкриват се тайни авантюри, хомосексуални връзки, трайни и случайни изневери, посещения на психиатър (е, на лекар е тръгнал, не по курви…) – картите са на масата и е настъпила тишина: „Да теглим чертата…”. Личното пространство се превръща в застрашена територия, но всичко това не се случва, защото всъщност и никой не прекрачва в него наистина… Да, човек живее три живота: публичен, частен и таен, както пише Дженовезе. А режисьорът Стайко Мурджев обобщава: „Човекът е „кутия на Пандора” с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкият до нас.” Следващите представления на чергаруващия до края на ремонта на сградата следващата година екип на театъра са в „Сълза и смях” на 5 и 13 декември.
