„Има българи, които негодуват, когато бежанци пристигат с джипове. А връх на кощунството е жената да е с лакирани нокти и с очна линия. Ама разбира се, че всички бежанци трябва да влачат крак пеша, да са изпокъсани и изподрани, а единственият грим по лицата им да са саждите от войната.
В такси няма начин да не се попаднете на „мъдрец“, който да ви каже, че Путин, така или иначе, ще вземе своето, а ние да не се бутаме между шамарите, пък и изобщо, че украинците са си руснаци. Можете дори да чуете, че война реално няма.“ Това пише в коментар за „Дойче Веле“ Веселин Стойнев. Публикуваме неговата позиция с известни съкращения и коментар.
„Разбира се, всичко това не е цяла България. Голяма е България на хората, които негодуват срещу руския агресор и страдат за украинските жертви, помагат на бежанците, приемат ги в домовете си, даряват им човешка топлина. Но тук иде реч за другата, озъбената и самодостатъчната България. Българите сме разделени надве. Как се появява другата България.
Сериозна заслуга има кремълската пропаганда – тя работи отдавна, издълбоко, мощно и ефективно. Разчита на официалните медии, журналисти и общественици, както и на тролове и хибридни платформи. Изследователи у нас и по света показват технологията. Например чрез създаване на Фейсбук групи и сайтове, които първо са прицелени към аудиторията, склонни към конспиративно мислене.
Обаче тези хора не са просто жертви на пропагандата – те очевидно имат нужда от нея. Колкото обичат Русия – славянска и освободителка, толкова мразят Щатите и Запада – чужди и експлоататорски. Трябва им свят, който да отговаря на тези светогледни нагласи. И пропагандата им предоставя точно такава HD картина.
Не е и толкова трудно – тези хора често не могат да открият противоречия, не могат да се съмняват, не могат да построят рационален аргумент. Прекрасни условия за паралелната реалност създават и български медии и тяхната парадигма за „всички гледни точки“. В една разрушена публичност не остава друго освен надвикване и последващо самозатваряне на групите в собствените балони от медиите и Фейсбук приятелства.
Семето на тази друга България е посято още през 1990-те. Резултатите от прехода не се приемат за справедливи. Тези хора са обърнати към миналото и са в безтегловността на едно чуждо за тях настояще, осиротяло бъдеще.“ Надеждите им са се оказали ирационално празни. За тях настоящето не съществува, то е позорна илюзия.
