Жена спаси самолетите, пилотите и авиобазата от унищожаване, твърди тогавашният командир о. р. полковник Димитър Данев.
Това е разказ за героизма пред бойното знаме на военното подразделение в мирно време. Разказ за годините, когато България, макар вече официално натовска държава от 2004 г., не успява да се справи с финансовото бреме да поддържа старата съветска военна материална база и бърза да се освободи от самолети, ракети, танкове, които биха ни служили вярно години напред. Поне до войната в Украйна през 2022 г., която сложи край на всякакво сътрудничество с руснаците.
Сега Авиобаза Безмер е най-натоварената авиобаза у нас, буквално всеки ден тук излитат и кацат военни самолети, провеждането на международни учения в коалиционен формат е ежедневие. Цялата логистика на полигона в „Ново село“ се осъществява оттук. Пилотите летят на модернизираните 8 самолета Су-25, които в момента са най-модерната въздушна платформа в Българската армия.
Смелите пилоти от Авиобаза Безмер летят на доставените през 1986 г. 14 щурмоваци за наземна поддръжка Су-25, докато в Авиобаза Граф Игнатиево излитат и кацат МиГ-21 и МиГ-29. Започва съкращаването на авиацията, а първи в „неравния бой“ пада изтребителят трето поколение с изменяема стреловидност на крилото МиГ-23. На 14 юни 2002 г. 25-а Авиобаза Чешнегирово е закрита, а 36 бойни МиГ-23БН и 7 учебно-бойни МиГ-23УБ са приземени завинаги.
За Безмер този съдбоносен щрих на времето идва през 2008 г. Преди това бъдещето изглежда много по-розово от това на Габровница. През април 2001 г. изпълнението на прословутия „План-2004“ води в Безмер първите 3 самолета Су-22 от закритата 26-а разузнавателна база Добрич. Общо 8 Су-22 са пребазирани в Безмер – два учебно-бойни и шест бойни, като 5 стигат до Ямбол на влекачи. В базата идват и три Л-39, които по-късно стигат до Долна Митрополия.
По време на полета единият боен самолет „гълта“ птица на далечната приводна станция, двигателят никога не е ремонтиран повече и той никога не полита отново. Идеята е Безмер да стане най-голямата ударна база на България. Вариантът на Су-22 е разузнавателен самолет с контейнери за разузнаване, фоторазузнаване, въздушно и радиотехническо разузнаване с възможност да обследва на стотици километри, чак до северните брегове на Африка.
За съжаление, през 2004 г. на Су-22 му свиват крилата завинаги. „Отиде си без време, този самолет имаше голяма приемственост на двигателя, много пъргав, мощен, уникален самолет за времето си“, разказва зам.-командирът по летателната подготовка на авиобазата о. р. полковник Димитър Данев.
„През пролетта на 2004 г. заминах за САЩ във Военновъздушния колеж на САЩ в Максуел, Алабама. Свалили са ги от въоръжение, докато бях там, а двигателите са ги продали на Полша“, казва Данев. Борбата за спасяването на Су-25 обаче предстои. През 2005–2006 г. току-що завърналият се от курса в Щатите Данев е в немилост. И изведнъж в края на 2007 г. той става командир на базата, за да изживее „най-голямата си мирна битка“.
„Разликата между МиГ-29 и Су-25 е само 2 години, но винаги се говореше колко МиГ-ът е суперсъвременен, а Су-25 вече е остаряла платформа. „Дай да го махаме, всички го знаят колко е стар“, казваха началниците, но така искаха да обосноват недалновидните решения. Винаги съм го казвал на горестоящите в йерархията и затова не ме обичаха особено“, спомня си о.р. полковник Данев. Във ВВС тогава властва мнението, че трябва да се отървем от Су-25, защото не са необходими. Всичко това на фона на съществуващите планове базата да се модернизира, да се изпълнят проекти на НАТО с тяхно финансиране. „Американският военен аташе казваше – $9,5 млн. са наши. Направиха Безмер база за предно разполагане, модерни бяха едни авиационно-технически бази, от които не остана нито една. Безмер се спаси по някакви случайни, конюнктурни политически решения, но вярвам, че и в резултат на нашето мрънкане, молби заедно с началник-щаба полковник Минчев и зам.-командира по летателната подготовка Валентин Иванов”.
„Когато станах командир, вече се говореше, че на 1 юни базата няма да я има – ще остане със 100 човека, които да я поддържат, авиационната част ще се махне. После генерал Симеон Симеонов реши една ескадрила да отиде в Граф Игнатиево, за да спасим пилотите и техниците.
„Сред политиците най-силни поддръжници на базата бяха депутатът Минчо Спасов и зам.-министърът на отбраната Соня Янкулова. Тя се застъпи най-силно и твърдо и тогава накараха Близнаков да направи план базата да остане под някаква форма“, спомня си Данев. „На практика жена спаси авиобазата, това е истината“, смее се той.
Тогавашният началник на Генералния щаб генерал Златан Стойков казва на Данев – мога да дам 100 цивилни длъжности от Сухопътни войски. „Това правеше близо 500 души числен състав. За една нощ направихме щат на базата – всеки дърпа чергата към себе си. Трябва да ги разпределим във всяко звено с идеята един ден, дори и пенсионери да дойдат в базата. Инженерно-технически състав, логистика, КИНС. Само че те казват – на нас ни трябват, не по-малко от 100 души. Казвам им: „Вземете квотата на цивилния щат.“ Дойдоха и хора, които не са за пенсия. Така през пролетта на 2008 г. правихме учения, през април – морска подготовка, през май – летателна подготовка. Пилотите летят и след това отиват на подбор, което означава, че половината ще си отидат. Но оцеляхме. Разрешиха полети през юли, а половината от състава си отиде. Голяма част се върнаха като цивилни служители, за да можем да напълним цялата бройка. Само и само да я има Авиобаза Безмер и да има хляб за хората. И всичко това на фона на изцяло замразени и намалявани заплати на състава.
Аз бях командир на базата от 2007–2015 г. – 8 години. Заплатата ми, вместо да расте, все се намаляваше – взимаха оттук-оттам пари за отдалеченост, за нощен труд. Когато дойде Каракачанов, заплатите не бяха увеличавани 10 години.
„Спаси ни вярата, тя остана единственият лъч. Имаше голям ентусиазъм, че самолетът и хората имат способности, във всяко учение и подготовка, първите 2 години се отрази много добре на оцеляването, укрепването и възстановяването и винаги са ни хвалили“, казва о. р. полковник Димитър Данев.
Прераждането започва на 21 септември 2020 г., когато каца първият модернизиран Су-25 с борден номер 246. А хората от авиобазата продължават да вярват в чудеса – че тътенът на реактивни самолетни двигатели ще продължава години напред.
За Димитър Данев съдбата отрежда горчивия извод на народната мъдрост – „Няма ненаказано добро.“ Той е единственият от завършилите Военновъздушния колеж „Максуел“ български офицери, който не получава генералски лампази, не е назначен в щатовете на някой от натовските щабове в Европа и не е получил топло дипломатическо място в някоя световна столица. Данев е предаден от „своите“ генерали от ВВС. Началникът на отбраната, тогава от Военноморските сили, казва – „Те, неговите от ВВС, не го защитават, та ние ли да го правим?“.
О. р. полковник Димитър Данев пред бойното знаме на 22 авиобаза
„Храбрата спасителка“ Соня Янкулова сега е конституционен съдия
Данев носи образа на 22 авиобаза и първия модернизиран Су-25 с борден номер 246 до сърцето си
Красива редица от 8 модернизирани щурмоваци на пистата в Безмер
