Проф. полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Българинът стиска ръката на летище Левуново на достоен противник – ирландец, командир на ескадрила, когото свалил часове по-рано.
„Смелост без разум не струва нищо в служба на Отечеството!”
Владимир Балан
„Смелост без разум не струва нищо в служба на Отечеството!” Това е типична мисъл, изказана от поручик Владимир Балан*, един от синовете на академик Александър Теодоров-Балан – първият ректор на Софийския университет. Поручикът е един от първите професионално подготвени български военни пилоти, изпълнявал бойни мисии и задачи в хода на Първата световна война не само на Македонския фронт, но и съвместно с германските пилоти в небето на Франция. След края на войната завършва авиоинженерство и заема ръководни постове за утвърждаване на българската авиационна школа и производството на български самолети. Във военните регистри е записан като Влайко Александров Теодоров-Балан.
Балан-младши е роден през 1895 г. в гр. Прасберг (тогава в Австро-Унгария) и по-късно учи в колеж в Истанбул. Там се разиграва и събитието, което предопределя живота му. Един ден учителят на Балан завежда класа на авиационна демонстрация, водена от известния френски конструктор и пилот Луи Блерио. Опитът за летене на французина завършва с авария и оправдание, че Балканите не стават за полети. Владимир обаче е дълбоко докоснат от магията на летенето. Мечтата постепенно се превръща в страст, в професия и съдба.
През 1912 г. Владимир Балан е юнкер във Военното на Н.В. училище и го завършва като офицер от пионерните войски. Изпратен е в аеропланната рота на Техническата дружина с командир Радул Милков, за да продължи подготовката си като летец. В Европа вече бушува Първата световна война, но България все още е неутрална. На 25 август 1915 г. е произведен в чин подпоручик. Когато през есента на 1915 г. страната се присъединява към Германия и Австро-Унгария, на летище Божурище пристигат немски инструктори и нови самолети. Започва интензивна подготовка, за да могат нашите летци да оказват въздушна поддръжка на настъпващите български Сухопътни войски на оформилия се Македонски фронт.
Подпоручик Балан завършва курса на обучение за пилот в Аеропланното училище в София през пролетта на 1916 г. и е назначен в 1-во аеропланно отделение към Въздухоплавателната дружина на Инженерните войски. Изпратен е на Македонския фронт, като летателната му дейност там започва с изпълнението на разузнавателни полети.
През лятото на 1916 г. е командирован в Германия с други български летци да специализират разузнаване, коригиране на артилерийска стрелба и усвояване на нови типове самолети. Зачислен е към 70-о пруско аеропланно отделение, намиращо се на летище Лебарак на Западния фронт във Франция, югоизточно от Вердюн. Първоначално посрещнат с недоверие, след първите полети всеки един от немските наблюдатели иска да лети над фронта с новия колега от България. По този повод Владимир Балан пише в спомените си: „В Германия, когато видят, че един човек умее да работи и проявява добра инициатива, прави се всичко, за да му се даде възможност да развие още по-добра дейност”.
Една година поручик Балан извършва бойни полети с модерните тогава самолети Albatros C.III и Albatros С.V. За бойната си дейност на фронта при Вердюн е награден с „Железен кръст” – еквивалент на нашия „Кръст за храброст”. Заедно с капитан Симеон Петров обхождат немски аеропланни работилници и поръчват оборудване за създадената в Божурище Аеропланна работилница. Участва и в избора на нови бойни самолети за българските аеропланни отделения.
Натрупал опит в сериозни схватки със силен противник, младият офицер се връща в България. Произведен е в чин поручик на 30 май 1917 г., Балан е назначен за пилот отново в 1-во аеропланно отделение, придадено към Втора българска армия. Младият офицер бързо овладява новите изтребители Roland D.II и заедно с поручик Узунов формират първата изтребителна двойка на българската фронтова авиация, изнесена на летище Левуново. В знойния летен ден на 8 юли 1917 г. в небето над Петрич се появяват шест британски самолета, за да бомбардират военните складове там. Преди да достигнат целта си, върху тях връхлитат двата наши изтребителя Roland D.II. Строят на противника се разпада. Единият от изтребителите откъсва водача на групата и го принуждава да започнат двубой, докато вторият ангажира останалите.
Двамата въздушни противници демонстрират завладяваща въздушна борба. В един момент българският Roland и британският ВЕ.2е се оказват фронтално един срещу друг. За миг картечниците на роланда изстрелва къса серия. Явно е била добре премерена, защото противникът започва да се спуска. Моторът е поразен и оставящият димна следа британски биплан след планиране каца в една нива.
Историци смятат, че това е първата победа, постигната от български пилоти от новосъздадената фронтова изтребителна авиация в класически въздушен двубой по време на Първата световна война.
Часове по-късно на летище Левуново двамата достойни противници ще си стиснат ръцете. Ирландецът капитан О’Дуайър, командир на 17-а британска ескадрила, и българският поручик Владимир Балан. За британеца следват мирните пленнически дни, а за Балан – нови бойни полети с нарастваща интензивност на противоборството. Към края на 1917 г. поручикът вече е участвал в 32 въздушни боя, в които апаратът му е бил ударен 17 пъти от куршуми. Взел е участие в сваляне на 2 френски аероплана и един привързан балон. Свалил е 3 английски аероплана, а е бил свален веднъж на Западния фронт от французи и веднъж на Македонския фронт от англичани.
През лятото на 1918 г. с полковник Мустаков поручикът отново посещава Германия, за да се запознаят със службата и организацията на въздухоплавателното дело с оглед на използване на немските опит и организационни решения. Те се оказват ненужни. Погромът и Ньойският мирен договор коренно променят съдбата на един от най-добрите и отдадени на авиацията български пилоти. Поручик Владимир Балан е уволнен от българската войска през 1919 г.
След края на Първата световна война Владимир Балан става студент в Политехниката във Виена, Австрия. По-късно завършва авиоинженерство в Брауншвайг. Дипломираният инженер Балан остава в Брауншвайг като асистент. Създава от ентусиазирани студенти групата „Феркерсфлигергрупе” и разработват спортен самолет. Проектът им печели 2-ра награда на конкурс за подобна машина. Остава да работи в Германия до 1932 г. След това се завръща в България и работи по ремонта и производството на отечествени самолети в ДАР – Божурище, а между 1934 г. и 1938 г. – в италианската самолетната фабрика „Капрони Български” – Казанлък.
Когато италианската фирма „Капрони ди Милано” разкрива свой филиал в Перу, собственикът Джани Капрони предлага на инженер Балан да стане представител на „Капрони” в столицата Лима. Поради семейни причини Балан отказва това изгодно и примамливо предложение. В София развива активна популяризаторска дейност. Чете лекции по самолетостроене в студентския аероклуб. Във Втора мъжка гимназия заедно с преподавателя по трудово обучение (тогава наричано „ръчен труд”) Балан организира изработването на безмоторен самолет. С този самолет се извършват летения, а много от участниците в тази дейност впоследствие стават пилоти или авоинженери. Известно време инженер Балан е и представител на „Луфтханза” в България.
Освен тази дейност инженер Владимир Балан създава в София техническо бюро, а от 1941 г. известно време е технически директор на фабриката „Никола Чилов” в Костинброд. Но в Европа отново вилнее световна война.
Офицерът от запаса, летецът и аероинженер Владимир Балан е мобилизиран и назначен за началник на самолетната работилница на летище Скопие в освободената от българската армия Македония. Там той съвестно и честно изпълнява задълженията си на администратор и авиационен специалист.
От 9 септември 1944 г. България и Германия са в състояние на война. В София на власт идва правителство на Отечествения фронт. Германският възпитаник Владимир Балан има на разположение самолет и спокойто би могъл да избяга при немците. Но той е преди всичко български офицер и патриот. В новите условия прави всичко възможно за евакуиране на отговорен за автотранспортния ешелон, пристига в Кюстендил с празни камиони. Капитан Балан е вбесен. Той предупреждава виновника, че ще отговаря за предателство и саботаж. Но типично по нашенски този последният вече се е боядисал в модния за момента червен цвят. Дори арестува ”фашиста” Балан. Но честни хора има навсякъде. Кметът от ОФ в Кюстендил и партизанският командир на местния отряд го освобождават и той се прибира в София. Там всички го предупреждават, че човекът, срещу когото пише рапорт, е от силните на деня. Но героят от небето над Вердюн и над Македония се бори за истината.
На 29 септември Владимир Балан отива в щаба на Въздушните войски, след което тръгва за управлението на военните фабрики. Носи със себе си доклада за евакуацията на работилницата от Скопие. Но никога не стига до управлението. Повече никой не ще го види…
Цяла седмица през октомври Радио София завършва новините си със съобщението: „Капитан Балан да се яви в управлението на военните фабрики”. Авиатори от щаба на Въздушните войски са видели, че на излизане от щаба, намиращ се тогава на бул. „Скобелев”, по пътя към управлението на ул. „Цар Асен” капитан Балан е натикан от някакви хора в автомобил. Брат му Станислав Балан и командирът на Въздушнити войски генерал-майор Ганчо Манчев, съвипускник на Владимир Балан от военното училище, обикалят затворите, правят запитване до Министерството на войната и МВР, но никъде не откриват и най-малката следа от изчезналия си роднина и приятел. Няма и никакво повдигнато обвинение срещу него.
Просто имаше човек и все едно, че никога не го е имало. Но книгата на Владимир Балан „Спомени летят” остава жива.
––––––––––
* В момента Военният телевизионен канал подготвя филм за Владимир Балан
