Необходимостта от морски карти налага формирането на тази сруктура към Държавния географски институт през 1932 г., казва офицерът от Военния географски център – Троян.
– Г-н майор, защо в Държавния географски институт към Министерството на войната през 1932 г. се открива Хидрографно отделение?
– Моето мнение след преглеждането на архивни документи на Държавния географски институт е, че обективни причини за това има, а те са почти пълната липса на точни и актуални морски карти на Българското Черноморие. По думите на лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Неделчо Недев, под чието ръководство се изработва и отпечатва през 1908 г. първата морска карта на Варненския залив и околностите му, става ясно, че Флотът разполага и използва основно две руски карти от 1835 г., които не са достатъчно точни и в необходимия мащаб, както и няколко други чужди карти. Руските карти, обхващащи крайбрежието от Одеса до Босфора, са съставени почти изцяло с астрономически наблюдения, което води до допусната грешка от 1,5 км по широчина и до 4 км по дължина. Това е недопустимо за морска карта, използвана за навигация. Отделно бреговата ивица е нанесена схематично. Затова българският Флот не може да ползва тези карти за оперативна дейност. Липсата на основния елемент на една морска карта – магнитната деклинация, и различните подводни препятствия, затруднява всички морски дейности. Именно това налага формирането на структура, която да извършва хидрографно снимане на българското крайбрежие и последващо издаване на морски карти в различни мащаби, които да удовлетворяват нуждите на бойния ни и на търговския флот.
– Става въпрос за съвършено нова структура, която не се създава лесно…
– Хидрографното заснемане е съвкупност от геодезически, топографски, картографски и полиграфически дейности, които към този момент могат да се извършат единствено от Държавния географски институт и затова отделението се формира като част от неговата структура. За негов началник се назначава офицерът от Флота лейтенант Борис Рогев, завършил петгодишна специализация по астрономия и навигация в „Сорбоната”. Той е най-подготвеният български офицер за това дело. Остава на служба към Флота, но е прикомандирован към института. С няколко прекъсвания той е началник на отделението до 1947 г., когато става началник на Географския институт, но и тогава продължава да ръководи неговата дейност.
– С какъв щат е Хидрографното отделение в своите първи години?
– Повече от скромен: началник, помощник-началник – картограф и геодезист. В утвърдения през 1932 г. нов Правилник за Държавния географски институт е записано, че задачата му е да създава и издава различни морски планове и карти за нуждите на Флота. Държавният географски институт предоставя специалисти и необходимите инструменти. В годините щатът нараства, но не надвишава повече от 5–6 човека, при това, чак през 1941–1944 г. в следствие на увеличаването на дейността по осигуряване на отбраната на българската част от Беломорска Тракия.
– Каква е първата задача на капитан-лейтенант Рогев?
– Да определи способите и начините за извършване на хидрографската снимка, както и да организира различни дейности, свързани с теоретичната и практическата подготовка на личния състав. Основната задача е извършване на хидрографско снимане в мащаби 1:10 000 и 1:25 000, в Гаус-Крюгерова проекция. На по-късен етап трябва да се издаде и морска карта в мащаб 1:100 000, която да се използва при по-далечни плавания, а от военна гледна точка да даде възможност за оперативна съвместимост на Флота и Армията за общи действия по защита на нашата морска граница. Морското снимане се състои в определяне на дълбочината, релефа и характера на морското дъно чрез лодъчни и корабни промери. За измерването им се предоставят корабът „Камчия” и една гребна лодка десеторка. Започва набавяне на необходимите дънометри – ръчен за лодката, както и тип „риба” – за кораба. След като те са осигурени, възниква друг проблем – работата се оказва твърде трудоемка, на всеки 2–3 дни се сменя екипажът на лодката, защото гребците са сериозно изтощени вследствие на 8–9-часово гребане с почивки от само 5 минути на всеки час. А „Камчия” постоянно е ангажиран с много други дейности на Флота. Неговият екипаж също е постоянно изтощен. Въпреки проблемите до 1936 г. първите три планшета, обхващащи Варненския залив и близкия район, са заснети, но все още няма издадена морска карта. За да се стигне до етапа на създаването на морски карти, са необходими и данни за магнитната деклинация. Това налага нейното определяне за всеки планшет.
– Тогава защо през 1936 г. Хидрографското отделение се закрива?
– Причината според мен е самият Рогев. Оказва се, че той е особено ценен и за Флота. Затова е назначен за началник на формираната „Разузнавателно-хидрографна и метеорологична секция” в Адмиралтейството, която вероятно е трябвало да продължи дейността на отделението, но вече към Флота. Допълнително той е назначен и за преподавател във Военноморското училище. През 1940 г., когато военнополитическата ориентация на България става ясна, а Втората световна война е вече в разгара си, Флотът и Армията разбират острата нужда от морски карти за осигуряване на морската отбрана, основно свързана с минно-заградителни дейности и осигуряване на бреговата артилерия. Това води до възстановяване на Хидрографното отделение, отново като част от Географския институт, а капитан-лейтенант Рогев е назначен за негов началник. Първите две години се извършват хидрографни снимки на Бургаския залив в контекста на осигуряване на морската отбрана в Южно направление. Акцентът през периода 1942–1944 г. е върху Беломорското крайбрежие и особено върху пристанището и района на Дедеагач, което е със стратегическо значение за Беломорската отбрана. На морските карти, които се издават чак през 1954 г., от създадената вече Хидрографна служба на ВМС, се отбелязва, че те са съставени, използвайки извършените тогава измервания.
– Каква е дейността на отделението след 1944 г.?
– Когато България губи Беломорска Тракия и Македония, отделението продължава изпълнението на своите задължения, насочвайки се отново към Черноморското ни крайбрежие. Продължават дейностите по хидрографното снимане 1:10 000 за създаване на морски карти. От 1947 до 1951 г. капитан І ранг Рогев е началник на Географския институт, съвместявайки това със задълженията си към Хидрографното отделение.
– Защо след 1950 г. отделението прекратява своята дейност?
– Основната причина за това е създаването на Хидрографна служба към ВМС през 1948 г., като тя е изградена от съществуващите тогава подобни граждански структури в страната. Но фактически тя става пълноценна едва когато през 1952 г. Хидрографното отделение на тогавашната Военнотопографска служба е придадено към нея с целите си наличен архив, инструменти и личен състав. Това е вследствие на щатно-структурните промени, извършени в Държавния географски институт през 1950 г. Създава се Военнотопографска служба, която няма за задача извършване на каквито и да било хидрографски дейности. Те изцяло преминават в ръцете на Флота. Затова през 1951 г., когато капитан І ранг Борис Рогев вече не е началник, преминава на служба като началник на катедра „Математика” и преподавател по топография във Военната академия. Но връзката между двете структури не се прекратява. Всички морски карти, които флотската Хидрографна служба създава от тук нататък, се подготвят и печатат само и единствено в Централната военна картографска база в Троян. Това продължава и в наши дни.
