Повече или още повече от същото – въпросът, чийто отговор очакваме в неделя.
Денят е понеделник, 11 декември 2023 г.: На мобилните телефони на много родители на деца от белградските училища пристига съобщение: „Уважаеми родители, в МВР на Сърбия отново се получи съобщение, че във всички училища в Белград са поставени бомби. Децата са изведени навън и чакат полицаи, които да извършат оглед”. По-късно се появява и официалното съобщение, че екипи от полицията преглеждат внимателно училище след училище…
Това звучи притеснително, но както подчертаха сръбските медии, цитирали съобщението на вътрешното министерство, родителите в Белград приели предупреждението относително спокойно. Не защото не се тревожат за децата си, а защото заплахите за поставени бомби в някое училище на столицата на Сърбия вече не е новина. От известно време насам не минава ден, в който в полицията да не се получи анонимно съобщение за поставена някъде бомба. И след това да се окаже, че няма такава. И обектите на заплахата са предимно тъкмо училищата…
Е, и този понеделник, 11 декември, всичко се разминава само с уплахата. Но случката, поредна от няколко месеца насам, дава ясна картина за състоянието на сръбското общество, което още не може да преодолее психологическия трус, който последва масовото убийство в едно средно белградско училище, където тийнейджър застреля девет ученици и охранител, а ден по-късно мъж стреля по хора в село, близо до сръбската столица, като уби 8 души. Колкото и време да мина оттогава, очевидно обществената рана, нанесена от тези два случая, не е зараснала. Нещо повече, започналите след убийствата ежеседмични масови протести в Белград и в страната под лозунга „Сърбия срещу насилието”
принудиха властите да отидат на предсрочен парламентарен вот
Сред исканията на протестиращите бяха правителството да поеме отговорност за трагедиите, както и да се прекрати по-нататъшното насърчаване на насилието в медиите и публичното пространство.
И ето, в неделя, 17 декември 2023 г., освен парламентарни ще има и местни избори в автономната област Войводина и в над 60 града и общини, включително Белград. Досега за вота са регистрирани 12 листи. Сред тях са листата на Сръбската прогресивна партия (СПП) на президента Александър Вучич, която спечели парламентарните избори миналата година, Социалистическата партия на Сърбия (СПС), която също е в управлението, и Сръбската радикална партия. В изборите се включват още проевропейската опозиция, обединена под мотото на протестите „Сърбия срещу насилието”, а националистическата опозиция е представена от коалицията на движението „Двери” и партия „Заветници”, както и от коалиция НАДА. Сърбия има около 6,5 млн. избиратели, а избирателният праг е 3%.
Но страхът и насилието са само едната страна на въпроса. Другата е свързана с очакването, че Сърбия ще трябва да се изправи пред необходимостта да решава важни за държавата и нейната сигурност, стабилност и бъдеще въпроси. Президентът Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия заедно с коалиционните си партньори има достатъчно парламентарно мнозинство, за да прокарва нужните закони. Но очевидно това не е достатъчно за популиста автократ.
Лидерът на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич, неизменен партньор на Вучич в управлението, определи целите на изборите като „политическа стабилност и държавно единство”. „Темите за инфраструктурата, екологията и образованието са важни, но по-важна е националната политика – дали ще бъде призната независимостта на Косово, дали ще се обяви, че босненската Република Сръбска е създадена на основата на геноцид, дали ще се направи опит Сърбия да се присъедини към НАТО”, каза Дачич на среща със симпатизанти на партията. И още: „Трябва да се борим за запазването на Косово и за Република Сръбска като геройска творба на сръбския народ. Против сме влизането в НАТО, уважаваме желанието да бъдем член на ЕС, но не бива да влошаваме своите отношения с нашите приятели Русия и Китай заради отношенията си със Запада”, отбелязва Дачич.
Лидерът на социалистите и шеф на дипломацията обаче пропусна да спомене и една друга, но твърде важна подробност. Става дума за настояването от страна на ЕК всички досегашни договорености с Прищина за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово да станат част от преговорната рамка, която Белград трябва да следва и изпълни по пътя към пълноправното членство в ЕС. Така, както изискването за конституционни промени и вписването на българите в основния закон стана неотменимо условие от Преговорната рамка на Северна Македония за членство в ЕС. Наистина, Сърбия е изправена пред исторически избор, в който трябва да вземе страна. Но това може да се случи само ако Вучич и партията, в която той членува, заедно с коалиционните си партньори има сериозна подкрепа. И не само в 250-местната Скупщина, а в цялото общество. Затова му трябва изборен резултат, който да надхвърля парламентарните рамки и
да създава впечатлението, че народът като цяло стои зад него
Затова и цялата кампания на партията му се опира на неговия личен авторитет като политик и държавник, който той има и упорито и системно поддържа. Не минава ден в някое от своите изявления Вучич да не поиска избирателите да му дадат победа още на 17 декември с над 50% от гласовете, към която да добави и гласовете на коалиционните си партньори. Впрочем СПП вече има потвърждение, че социалистите на Дачич вече имат предварителна договореност с президента двете партии – СПП и СПС, да продължат своята обща работа в Скупщината. Което е знак, че и след 17 декември ще имаме от същото, дори може би и повече от него.
Проевропейската опозиция, обединена под лозунга „Сърбия против насилието” има амбицията да покаже, че освен устойчивостта в провеждането от месеци насам на ежеседмични съботни протести, довели до предсрочния вот в неделя, може и да печели подкрепа в избирателните урни. Площадните прояви са едно, но тайната на вота е друго. Традиционните вътрешни несъгласия между участниците в опозиционния блок не създават впечатлението за съвпадение на интересите на отделните партии, особено по въпроса за Косово. Оплакванията, че нямат равнопоставен достъп до контролираните от властта медии, имат основания, но и работата им на терен извън Белград не дава надежда за успех. Мнозинството наблюдатели предвиждат остра борба с управляващите тъкмо за кметското място в столицата, където протестите бяха най-редовни и масови. Ако това се случи, би могло да бъде плацдарм за победи при следващи изборни цикли. Но ми се струва, че
парата в локомотива на опозицията свърши там, където бе задоволено искането им за предсрочен вот
А че Вучич е демагог и популист, примери за което имаше през цялата кампания, е вън от съмнение. Как само го изигра по време на откриването на интерконекторната връзка с България в неделя. Нямало да държи речи, защото е в кампания и не бивало да използва официалната си позиция като държавен глава да нарушава правилата ѝ. Та той е в кампания през цялото време на мандата си, използвайки всяка възможност да „общува” пряко с избирателите си чрез медиите, които са под контрола му. И въпреки че сега не става дума за избор на президент, той продължава да е острието на СПП. И точно седмица преди вота натисна копчето на интерконектора, за да гарантира топлината и светлината на своите съграждани, тоест, избиратели. Негласен призив да се гласува за неговата партия.
Любопитно е дали по време на срещата на Вучич с Румен Радев е поставен въпросът за т.нар. „шпионски скандал” и дали е обърнато внимание на последователността, с която сръбските медии го раздухват. Всеки ден прибавят по някоя подробност, водейки посоката на случая към българското дипломатическо представителство в Ниш. Колкото и да ни убеждават да разглеждаме скандала в контекста на предстоящите избори, все пак границата на добросъседството е премината. Или пък, по стара традиция, вниманието ни трябва да бъде насочено другаде.
