Културният център „Жул Паскин” в квартал „Калето” приютява духовно видинчани и туристи.
Една от най-красивите обществени сгради във Видин е откритата тази година възстановена синагога, която за 2 години е
въздигната от руините
в буквалния смисъл. Случилото се е от национално значение, защото през сградата се преплитат времена и събития. Дарена от еврейската общност на общината в града, днес тя е истински културен център на Видин и се управлява от общинския културен институт „Дунав”.
Разположена е сред квартал Калето, до Крайградския парк. В този квартал до 1944 г. са живели повечето еврейски семейства, а днес общността е от около стотина души. Но интересът към възстановената синагога, най-голямата у нас след построената след нея (1909 г.) в София и наподобяваща в архитектурата си тази в Будапеща, продължава от видинчани и туристически групи.
Тя е трикорабна едноабсидна базилика с два притвора, галерии и четири кули. Вътрешният интериор е впечатлявал с колорит и употребата на древноеврейски символи. Дейността на еврейския молитвен дом се прекратява през 1950 г. заради масовото изселване на видинските евреи.
Особено красива е осветената сграда вечер, но в нея привличат не само възможностите
да посетиш концерт или театрален спектакъл
но и да видиш изложба или да поседиш във фотьойлите на втория етаж под звуците на тиха музика. Можеш и да влезеш в Арткафенето в двора.
Синагогата е част от „триъгълника”, който тя образува с джамията и църквата на около 300 м от всяка от тях. Съвсем като в центъра на София. Многоезична била през времената общността тук, а на 150 м от синагогата в посока към реката се виждат очертанията на крепостта Баба Вида.
Днес не можем да си представим откъде тръгва възстановяването на красивата днес сграда, но Крис Йончев, екскурзовод в синагогата, разказва, че вътре било като в джунгла, без покрив и само основите стояли в руини. Промяната е толкова голяма, че в първите дни след откриването на сградата като културен център „Жул Паскин” идвали по над хиляда души на ден… А френският художник Паскин е роден също в Калето. В ранна възраст заминава за Франция, където става художник и днес си остава от известните имена на парижката школа. И никога не отрича произхода си на български евреин. На втория етаж в синагогата има негова картина, „Пепеляшка”, дарена от проф. Вили Лилков.
Всъщност в по-новата си история сградата
съществува като синагога от 1894 г.
Оттогава на няколко пъти е разрушавана покрай войните в тези години в края на XIX и началото на ХХ век и реставрирана след това. От 1950 г. е използвана за търговски склад и е правен един неуспешен опит да бъде реставрирана. Навремето, през 1894 г., е била осветена, а в притвора й са били поставени двойка плочи с имената на дарителите за строителството. Днес в синагогата е едната от двете плочи.
Но Венцислава Станкова, на длъжност маркетинг и реклама, разказва, че 3 десетилетия по-късно тържествено са били монтирани още две мраморни плочи с имената на загиналите във войните видински евреи. Тя допълва, че както тържествено е открита навремето самата синагога, така тържествено на 8 ноември 1931 г. се възкачват на фасадата и плочите с изписаните имена на видинските евреи, дали живота си за Майка България в Балканската и Първата световна война. На всяка от тях – по 15 имена. Тези плочи са били на фасадата на сградата до 60-те години на ХХ в., а след това са съхранявани в Еничар капия. Капиите на Видин са като
врати на стария град
някои от които са съхранени (едната е до крепостта Баба Вида на слизане към плажа и реката, другата – срещу общинския съвет). Предстои и те да бъдат възстановени.
На първия етаж на културния център е мястото за концерти и театрални представления, а на втория – за временните изложби. Попаднахме на първата такава изложба на тема за борбата на видинския митрополит дядо Неофит и на видинчани за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Повече от 60 години от живота му са преминали във Видин. В т. нар. Стъклена стая на втория етаж (стаята на еврейската общност) във витрините й в момента бяха изложени антикварни книги на иврит на религиозна тематика, едната от които – от 1703 г.
Щастлива съм, че работя тук, казва Венцислава Станкова. И ми се иска да събудя сред децата интереса към историята на града, построяването на синагогата, към еврейската общност, чиято съдба е преплетена с тази на другите видинчани, с
живота и творчеството на Паскин
А младият екскурзовод Крис Йончев е приел работата си като мисия, като ново начинание, което си заслужава.
