В Центъра по трансфузионна хематология ситуацията е често фронтова, казва началникът му проф. д-р Румен Попов.
През декември 1993 г. се открива Центърът по трансфузионна хематология на ВМА с началник доц. Андрей Андреев. Осветява го сегашният български патриарх Неофит. И създаването му е събитие, защото дръзнахме да направим нещо по-различно, да създадем собствена школа в трансфузионната хематология, казва днешният му началник проф. д-р Румен Попов. Дотогава това е една малка лаборатория, в която се извършват единствено имунни хематологични изследвания на пациентите. А ВМА няма собствен контингент кръводарители и необходимата кръв се осигурявала от Националния център по трансфузионна хематология. Така медиците на ВМА трябва да овладеят всичко ново в тази област.
Началото
Преди 30 години група от около 15 души – млади лекари, сестри и лаборанти, обединяват усилията си и тръгват заедно в професионалното си развитие в новата структура на ВМА – Центърът по трансфузионна хематология. Не било лесно, защото започват от нула да се обучават на всичко ново, което навлиза в тази област. И с цената на много труд, усилия и напрежение посрещат предизвикателствата. За 30 години екипът, днес от около 40 човека, се променя, обновява се, което обогатява опита му.
Тогава за първи път такива водещи кръвни центрове на Запад започнаха да работят с пластмасови сакове при кръводаряването, разказва проф. Попов. Дотогава това се извършва в специални стъклени бутилки. Екипът на центъра пръв у нас залага пластмасовите сакове при кръводаряването. Което увеличава мобилността и сигурността в работата, но крие и неизвестни. Защото последващата обработка на кръвта трябва да гарантира накрая качествен и сигурен биопродукт за клинично приложение на пациентите от ВМА. Имаше безсънни нощи на четене и сравняване, изясняване на параметрите на дейността с кръводарителите, обработката на кръвта, съхранението на кръв и кръвните биопродукти, експедицията им, връща се назад проф. Попов. Защото всичко това е нова дейност за Военномедицинска академия. Но в крайна сметка днес
нашата трансфузионна система е на европейско ниво
твърди той.
С откриването на военния кръвен център ВМА вече има контингент от кръводарители, които е трябвало да се обхванат с всички изследвания. Едно от задължителните им хематологични изследвания е за хепатит С и В, сифилис и СПИН, което за екипа е ново. Днес работата в него е в пъти по-голяма като обем, но и самата дейност във ВМА много се промени, казва днес проф. Попов. Увеличен е броят на пациентите, които се лекуват в нея, от 20 години тук се правят изключително успешно чернодробни трансплантации от екипа на проф. Никола Владов и всичко това увеличава работата на кръвния център. И екипът му отговаря на повишената необходимост от кръв и кръвни биопродукти за пациентите на ВМА. А тази необходимост расте с увеличаване на доверието на българските пациенти към ВМА. И патологията се е променила много и в хирургичните, и в терапевтичните клиники. Огромна е отговорността на интензивната клиника и тази по анестезиология и реанимация. Което пропорционално увеличава обема на работата в кръвния център.
Отговорът на изпитанието на COVID пандемията е успешен
Зад израза „беше изключително трудно“ стои това, че се съхраняват екипите за кръводаряване. През това време продължават акциите по кръводаряване в подразделенията на Българската армия. Тогава центърът е единственият от трансфузионната система на страната, който има екипи за кръводаряване. Възниква въпросът да се справят с необходимостта от реконвалесцентна плазма, която влиза в алгоритъма на лечението на заболяването и на която се разчита изключително много за пробив в това лечение на COVID пациентите. За екипа това е ново предизвикателство и той бързо и в движение се справя с осигуряването на този кръвен продукт. Тогава пациентите имаха нужда от реконвалесцентна плазма и я имаха и не само тези от контингента ни, но и всички, потърсили помощ в този момент на пандемия в нашите клиники. А сме помагали и в цяла България, спомня си проф. Попов.
Уроците от времето на пандемията са много, казва той: „Тогава ние се убедихме, че трансфузионната хематология е стратегическа специалност за държавата ни. Има моменти, в които ние трябва да сме широкият гръб при осигуряване на пациентите с кръв и кръвни продукти. И при пандемията доказахме, че можем да посрещнем и такова предизвикателство“. Не е било лесно, казва проф. Попов, никой не беше готов напълно за такава ситуация. Тогава обединяват усилията си за плътно взаимодействие между кръвния център и Инфекциозната клиника и другите клиники, влезли в COVID режим. Екипната работа им помага да запазят здравето на пациентите. В това време медици от ВМА поемат риска като доброволци в помощ на колегите си от Инфекциозна клиника и много от тях самите се разболяват. На някои от тях в по-тежка форма на боледуване също се налага и им преливат реконвалесцентна плазма, какъвто е алгоритъмът на лечение на пациентите с COVID. „За нас е важно, че когато трябваше да го има това лечение, ние направихме всичко възможно да осигурим този продукт и не сме оставили нуждаещ се пациент във ВМА, а помагахме и на болници в цялата страна“, казва проф. Попов.
През последните 10 години
броят на кръводаряванията в Кръвния център на ВМА се увеличават 1,3 пъти
Зад това стои огромният труд на същите хора в центъра. Но ние си обичаме работата, споделя проф. Попов, защото ако не я обичаш, буквално нямаш шанс да се справиш. В центъра са изградили и добра система на взаимодействие и помощ с колегите си от цивилните центрове по трансфузионна хематология в страната, защото в осигуряването на пациентите с кръв и кръвни продукти винаги има спешност. Проф. Попов не си спомня случай пациент на ВМА да не е бил осигурен с необходимите му кръв и кръвни продукти. И това кара колегите му да се гордеят. Защото това е техният много значим принос за развитието на ВМА. Центърът дава сигурната логистика, но често ситуацията при нас е доста фронтова, казва проф. Попов.
В работата с кръводарителите (здрави хора между 18 и 65 години), а 6 – 7 хил. души годишно минават в кръвния център на ВМА, на първо място е запазването на тяхното здраве. Затова е важна работата на медиците с тях преди, по време и след кръводаряването. За да си тръгнат тези хора спокойни и в добро здраве. И след определен период да имат порив отново да дарят кръв. И тук професионализмът на медиците от кръвния център в правилния подбор на кръводарителите гарантира здравето им. А кръводарителите са особена порода хора и между тях и медиците в центъра основното е доверието. В нашия център се появяват все повече млади хора, казва проф. Попов, които след като навършат 18 г., идват да дарят кръв. И една част от тях се връщат и стават постоянни кръводарители, като имат вътрешна необходимост да помогнат на някого чрез кръводаряването. Една част от тях са близки на някой пациент на ВМА в даден момент, а другата немалка част са военнослужещите от подразделенията на армията. С тях центърът от над 15 години има традиционни срещи и някои военнослужещи са дарявали кръв над 10 пъти. На всички кръводарители благодаря, казва професорът. А кръв даряват редовно и футболни фенове на „Левски“ и ЦСКА, и мотористи, и представители на църквата. Всъщност в началото в работата с кръводарителите са широките предварителни изследвания. Следва етикетиране и съхраняване на кръвта и кръвните продукти, експедицията им, методичната помощ на колегите от клиниките във ВМА по лечението с кръв и кръвни продукти. В кръвния център казват, че всяка кръвна група е добра за кръводаряване, а най-рядката е тази, която липсва в момента.
