В следващите редове ще ви отведем на лов за кадри и емоции, осигурени от Мокренската дружинка, която се подвизава в района около Учебен полигон „Ново село“.
В този празничен брой вестник „Българска армия“ отново се завръща на Учебен полигон „Ново село“, но не за да отразим поредното учение на Многонационалната бойна група на НАТО с рамкова държава Италия, а за да посетим околностите на съоръжението, където ще проследим изчерпателно емоциите на ловната дружинка от с. Мокрен, съпровождащи груповия лов на дива свиня. В нея участват немалко бивши и настоящи военнослужещи. Главен водач и разказвач в настоящото приключение отново ще бъде майор Павел Гигов, заместник-командир на полигона. Ние вече сме ви запознавали с него в ролята му на запален въдичар и радетел на поддържането на рибното богатство в трите естествени водоема на територията на съоръжението. Отскоро майор Гигов освен на риболова е отдаден на новото си хоби – ловът.
„Нали знаеш приказката, на един мъж, като му омръзне жена му – става рибар“, подхвърля му по този повод един от ветераните авджии. „А пък, като му омръзне и любовницата, тогава нарамва пушката.“
Преди да пукне първият изстрел обаче, са необходими някои разяснения за несведущите, тъй като не всеки е длъжен да разбира от лов, но пък всеки може да прочете тази статия.
Първо, заради пандемията от африканска чума по свинете (АЧС) отпреди две-три години
миналият и настоящият сезон са изключително слаби
Пораженията по дивеча са неимоверни, като по-голямата част от хабитата на дивите прасета в България бе поразен – със съвсем малки изключения на територията на Родопите. Сега глиганът се завръща отново по родните си места, но с немалка предпазливост и известни уговорки. Миналата година например над полигон „Ново село“ не са мернали живо прасе.
И така, дива свиня се ловува групово с кучета, пригодени да гонят само този вид дивеч. Ясно защо. Групата се състои от 8 до 20 ловци, включително ръководителят на лова и гоначите. Ловците се нареждат безшумно, а от посоката, от която са дошли животните, се нареждат гоначите с кучета гончета. Гончето търси дивеча и след като го открие, го подгонва с лай към пусията. Гоначите трябва да внимават, защото често дивечът се връща обратно (най-често по вина на шумни ловци).
Дивата свиня е издръжлива при нараняване и затова изстрелът трябва да бъде сигурен.
Уязвими места са вратът, гръбначният стълб и гърдите
Зрелите животни се отстрелват с боеприпас тип „куршум“. За да имате умерен откат при отстрела на зрели животни, е добре да се ограничите до .30-и калибър или 7,62-мм 8-мм куршуми също са подходящи за лов на диви свине, но при стандартните 8х57 скоростта е ниска, а при по-напомпаните 8х64 и 8х68 откатът е по-силен, а и цената на боеприпасите е сравнително висока. Груповият лов на дива свиня е разрешен от първи октомври до втората неделя на януари.
Но да се върнем на нашия разказ. Още преди зазоряване пристигаме в с. Мокрен в подножието на полигона, където барчето на мегдана вече работи. Този тип заведения обикновено съчетават в себе си трите основни жанра: кафене, кръчма и смесен магазин. На стената носталгично се подсмихва портрет на Тодор Живков. Вратата на съседното помещение с масите зее отворена, от тавана виси гола крушка, в ъгъла до касите с празни бутилки зъзне чугунено кюмбе. Като гледам обаче, на никого не му пречи студът. Ловците постепенно се събират – половината в помещението, останалите сядат на масата отвън. Настроението е приповдигнато, подхвърлят се раздумки и закачки, разбира се, все на ловна тема. Вървят и коментарите в кои местности ще се състоят гонките, като най-важна е първата, откъдето ще се завърти и ходът на целия излет. През това време секретарят на дружинката записва номерата на разрешителните и ловните билети на желаещите да се включат в днешния ловен излет. Провежда се инструктаж за безопасност, проверява се дали участниците имат светлоотразителни елементи в облеклото си – жилетки, шапки, – всеки получава бележка, с която да удостовери при евентуална проверка, че не е бракониер, а част от определена ловна дружинка, провеждаща групов лов.
Трябва да отбележим, че в съседство с Мокренската ловуват още няколко дружинки от съседните села.
Времето е ледено, минус 3–4 градуса
но се чувстват като минус 20 градуса в пронизващия ветрец. В гората е доста тихо и най-малкото изпукване на съчка и шумолене в окапалите листа се връща сякаш с утроено ехо. Всеки заема местата си, всеки си знае задачите. Майор Гигов е застанал на пусия в рядка горичка, откъдето има добра видимост. В далечината зад голите дървета се съзира полигонът. „Тука ще ти загрее цевта на пушката“, уверяват го останалите от групата. Гоначите ще подкарат дивеча насам. Още след първите пет минути се разнася лаят на кучетата, но се оказва, че тревогата е фалшива – вдигнали са заек.
Накратко, няма слука от първата гонка. Втората е в местността Жълтата пръст до Вълчето място. Нарича се така, защото сержант Илиян Илиев от Мокренската ловна дружинка е убил преди време тук вълчица.
Преди втората гонка се прави оглед за пресни дивечови следи, каквито се оказва, че има, после се разставят постовите. Изведнъж се надига лай, по-близък и по-далечен. Адреналинът на ловците се покачва, сърцата тупкат чак в ушите. Лаят се усилва, но отникъде не излиза прасе. Отекват изстрели, скоро всичко утихва…
За съжаление, и този опит за слука се оказва ялов, но не и за съседната дружинка „Драгоданово“. Нашите кучета им закарали една сюрия прасета, от които убили три парчета. Ама и късмет!
Докато си чакат кучетата, ловците сядат да „ядат хляб“. По-точно „ляп“, както се произнася по сливенски. Майор Гигов споделя, че още навремето, като ходил за пръв път с баща си на лов, останал много учуден, че ловците уж са ловци, а не вегетарианци, а пък все казват: „Сядаме да ядем „ляп“.
„Тате, тате, тука само хляб ли ядат?“
И оттогава учудването му си стои. Разбира се, обядът е повече от скромен, но никога не минава без цър-пър, най-малкото – без печена сланинка.
Трудно се ориентирам в локалната топонимия, разбирам само, че третата гонка ще е в местността „Киното“, а ще вардят откъм „Черешите“. Защо им викат така, не питам, а и на никого не му се занимава да ми обяснява. Липсата на слука изнервя всички.
За да скъся историята, ще кажа само, че първият ден на лова завършва с един отстрелян чакал, колкото да не е без хич.
Питам майор Гигов губят ли се често кучета по време на лов. Губят се, разбира се, често ги откриват съседните ловни дружинки и ги връщат на собственика. Именно собствениците на кучета влизат в ролята на гоначи, защото най-добре си познават питомците.
Гонките се делят на къси и дълги в зависимост от разстоянията, които трябва да се изминат. Късите са до половин час, а дългите надхвърлят 60 минути.
Ден втори. Първата гонка ще е на „Солената вода“, втората на „Висящият мост“. При нея пада първата слука – майсторът е Марио Янакиев. Прасето тежи не повече от шестдесет килограма – тазгодишен приплод.
Преди третата гонка на „Миндов чеир“, ловците пак сядат да „ядат ляп“. Четвъртата е на „Стражко поле“, но и двете остават безуспешни.
Глиганите се изкормят още в гората
не по-късно от един-два часа, след като са убити, особено при топло време, когато месото се разваля бързо. За щастие, сега е студено. На мъжките животни веднага се отстраняват семенниците, в противен случай месото придобива неприятен дъх. Урината на отстреляните бозайници се изцежда чрез притискане на коремната област.
При слука може да се опече на място единствено „джигеря“, т.е. дробът на прасето, тъй като в него не се капсулират ларвите на трихинелозата. Бъбреците не се консумират заради неприятната миризма.
И тъй като нашият екземпляр е твърде скромен, за да се раздели поравно между цялата дружинка, участниците се разбират да си го „пекнат“ и хапнат на банкета веднага след следващия лов идната седмица.
Нека им е сладко и имат повече слука не само следващата, а още тази година, в която по празниците ще се съберат доста почивни дни. Но за ловеца почивка няма!
