Украйна, ивицата Газа, Аденският залив – горещите точки, влошаващи средата за сигурност.
2023-та бе година на влошаваща се международна среда за сигурност. Започналата през 2022-ра война между Русия и Украйна продължи с пълна сила, а през есента избухна и голям въоръжен конфликт между Израел и палестинците от ивицата Газа. Напрежението около Тайван се запазва, а в края на изминаващата година Аденският залив отново стана опасно място за търговските кораби.
Украйна – войските тъпчат на място
Главната новост от фронта в Украйна е, че през тази година войната стана позиционна. През май руснаците най-после успяха с цената на много жертви да превземат градчето Бахмут. След това украинците направиха опит за дългоочакваната контраофанзива, но резултатът от нея бе скромен – миниатюрен пробив в южно направление в Запорожка област. Като цяло размерът на окупираната от руснаците украинска територия си остава почти същият като в началото на годината. Зад това привидно запазване на военното статукво обаче се крият десетки хиляди загинали войници от двете страни, милиони изстреляни снаряди, хиляди атаки с ракети и дронове. Равновесието на силите се запазва, както и непримиримостта в политическите позиции на Киев и Москва.
През тази година стана ясно, че икономическите санкции не работят достатъчно добре и Москва успява да поддържа нивото на своя военнопромишлен комплекс. Количествата руски нефт, продаван на международните пазари, се запазват почти непроменени, макар че ценовият таван доведе до снижаване на приходите в руския бюджет. Кремъл успя да си осигури и неочаквана сериозна помощ с боеприпаси от Северна Корея, а Китай си остава главната икономическа пролука, през която Русия да заобикаля санкционния режим.
Блокираната помощ
В същото време западната военна помощ за Украйна – основният ресурс, на който разчита Киев, започва да намалява. За президента Зеленски става все по-трудно да поддържа във Вашингтон и в европейските столици първоначалния силен гняв от руската агресия и ентусиазъм да се помага на жертвата на агресията. Войната в Украйна започна да се превръща в рутинна тема, елемент от вътрешнополитическите борби в САЩ и в ЕС. И понеже флагман на проукраинската коалиция са американците, всички погледи са насочени към Вашингтон. А там през есента нещата не се развиват в полза на Киев. Републиканците блокираха пакет от $61 млрд. помощ за Украйна, превръщайки го в залог за извоюване на повече средства за охрана на границата с Мексико. Освен това през тази година на политическия хоризонт във Вашингтон отново се появи сянката на бедствието Тръмп. Още преди да са започнали вътрешните избори за излъчване на кандидат-президент на Републиканската партия, вече е ясно, че ексцентричният милиардер ще ги спечели. Ако той успее да се върне в Белия дом, това ще бъде подарък за Путин и удар за Украйна.
През тази година бяха попарени всички очаквания, че Русия може да прекрати войната в Украйна заради вътрешнополитически сътресения. Наистина, през юни се случи голяма драма, олигархът и шеф на частната военна компания „Вагнер“ вдигна бойците си на бунт срещу военния министър и шефа на Генщаба. Метежът обаче внезапно спря, когато вагнеровците бяха на половината път до Москва. Мнозина се питаха дали това не е инсценировка и буря в чаша вода. Вероятно не, Пригожин, изглежда, сериозно е разгневил и изплашил кремълския самодържец и това му коства живота – през август самолетът на шефа на ЧВК „Вагнер“ се разби в Тверска област при неизяснени обстоятелства и той загина. А междувременно главният руски опозиционен лидер Алексей Навални остава в затвора, докато повечето видни общественици, несъгласни с режима, отдавна са избягали в чужбина. Диктатурата в Москва укрепва, Путин вече обяви, че е решил през март догодина да поднови мандата си в Кремъл с избори, които, разбира се, ще бъдат пародия.
Близкоизточният вулкан
През есента политическият вулкан от омраза и насилие в Близкия изток изригна отново. На 7 октомври „Хамас“ и други радикални палестински групировки от ивицата Газа нападнаха пограничните райони на Израел, убивайки с изключителна бруталност около 1200 души. Други 240 евреи бяха взети за заложници и отведени в Газа. Това беше израелският 11 септември. Малко е да се каже, че страната бе силно изненадана и ужасно разгневена. Последва жесток отговор. Израелската армия има грамадно превъзходство над полуорганизираните въоръжени отряди на „Хамас“, но палестинската групировка може да разчита на живия щит, в който тя превърна 2-милионното население на ивицата Газа. А също и на сложната мрежа от тунели, изкопани от терористите. Израел не е в състояние да материализира бързо и напълно своето военно предимство поради политическия фактор. Издирването и избиването на терористите от „Хамас“ в най-гъсто населения район на планетата е невъзможно, без да се стигне до многобройни цивилни жертви. А тези невинни жертви генерират висока антиизраелска вълна по цял свят, включително и в САЩ, които са основният съюзник на Израел. Така еврейската държава е принудена да балансира между императивите на военната ефективност и ограниченията, необходими, за да се избегне хуманитарната катастрофа в Газа.
Добрата новина от Близкия изток през тази есен е, че огънят, пламнал между Израел и палестинците, все пак не подпали целия регион. Иран се задоволи само със закани срещу евреите и с рехав обстрел на неговото ливанско прокси „Хизбула“ срещу граничните израелски райони. Може би за тази сдържана реакция на Техеран допринесоха и двата американски самолетоносача, които се появиха край източния бряг на Средиземно море, веднага след като напрежението в региона ескалира.
Си Дзинпин и едноличната диктатура
И докато през годината САЩ се готвеха да се впуснат в предизборната битка, която ще се разрази през 2024, техният потенциален съперник за глобално лидерство Китай потъваше в пясъците на едноличната диктатура. През март Си Дзинпин бе преизбран с акламации за президент, като за целта трябваше да бъде променена конституцията, която не позволяваше повече от два мандата начело на държавата. Лидерът прочисти целия висш ешелон на властта в Пекин, Китай се сдоби с нов премиер, а предишният внезапно умря през октомври от сърдечна атака, застигнала го в плувен басейн. Така Си Дзинпин остана без политически съперници, но това съвсем не означава, че го чака безоблачно управление. Китайската икономика не е в добро състояние, ръстът на БВП се забавя, провинциалните власти имат огромни дългове, балонът на недвижимите имоти се спихва. Очакванията, че един ден китайската икономика ще надмине тази на САЩ, стават все по-призрачни. И за капак през годината се случи една символична промяна – най-многолюдната държава в света вече е Индия, която изпревари Китай. По този повод да напомня още веднъж нещо, за което съм писал многократно – най-голямата заплаха за Китай не са САЩ или възможните икономически неблагополучия, а надвисналата демографска катастрофа, в следващите китайците ще се топят с бясно темпо.
Интересна динамика през годината имаше и съотношението демокрация–автокрация. Ако погледнем към нашия европейски двор, отбелязване заслужава поредната изборна победа на Виктор Орбан в Унгария, която го окуражи да гради все по-авторитарно управление и да се опълчва все по-дръзко на Брюксел. Точно обратната тенденция обаче илюстрираха парламентарните избори в Полша през октомври. Там консервативният и авторитарен Ярослав Качински най-сетне бе свален от власт, а като премиер се завърна бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск.
Очаквана политическа драма в Турция обаче не се състоя. През май там имаше президентски и парламентарни избори и въпреки големите надежди опозицията изгуби и едните, и другите. Ердоган укрепи своята власт, която вече е сравнима с тази на султаните от ранния период на Османската империя. Интересни бяха изборите и в някои по-далечни от нас краища на света. Заслужава да се отбележи мирният властови преход в Нигерия. Там предишният президент нямаше право на трети мандат и за нов лидер на 225-милионната страна бе избран Бола Тинубу. В Латинска Америка в първия ден на годината в длъжност като президент встъпи левичарят Лула да Силва, а през ноември в Аржентина с лаврите на победител се увенча радикалният либертарианец Хавиер Милей, който смята да закрива централната банка на страната и да въвежда щатския долар като официална валута.
Интересни събития ни очакват и през идващата 2024-та. Ще следим войните в Украйна и в ивицата Газа, но също и избори за президент на САЩ и за Европарламент.
