Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Подполковник Симеон Гаджев: Спасихме живота на над 30 човека от снежната виелица в Балкана

[post-views]
Подполковник Симеон Гаджев: Спасихме живота на над 30 човека от снежната виелица в Балкана
Favicon_File

Лъчезар Лозанов

Имаме голяма нужда от младши офицери и войници, казва командирът на 10-и механизиран батальон от състава на Трето бригадно командване.

Подполковник Симеон Гаджев е родом от гр. Гоце Делчев, завършил е Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“ през 2001 г. – профил „мотострелкови войски”. Служил е в мотострелковия полк на гр. Средец. Службата му продължава в Банско в 3-ти отделен механизиран батальон. В Благоевград става заместник началник-щаб на Трето бригадно командване, а от 2021 г. е командир на 10-и механизиран батальон от състава на командването. За мотивацията си да избере военната професия е  категоричен: „Не съжалявам, че съм я избрал. Не е лека професия, но тя ме е изградила като самостоятелна личност. Дава ти възможност да взимаш решения, да ги отстояваш и да продължаваш напред. Да си последователен и никога да не се отказваш…“

– Г-н подполковник, неотдавна при сертификацията на полигон „Сливница” батальонът с оценката си „боеготов“ показа, че и при екстремни ситуации на дъжд, сняг, вятър и кал може да решава и най-сложните задачи на високо професионално ниво. Как премина подготовката през изминалата година?

– Нямахме притеснения за задачите, които трябваше да изпълним. Личният състав на ротата е добре подготвен, има самочувствието, че всяко предизвикателство може да бъде преодоляно.

– Какво е състоянието на техниката в батальона и как решавате въпросите с нейната поддръжка?

– Батальонът няма придобита нова бойна техника. Все още сме на база МТЛБ, което се вижда и от учението. Ресурсът от запасните части на техниката вече е доста намалял, почти го няма. При поддръжката и обслужването срещаме големи трудности, особено на високопроходимата колесна техника, която е на базата на ЗиЛ 131. Но все пак военнослужещите полагат голямо старание, хвърлят изключително много ресурси.

– Техническите ви кадри добре ли са подготвени?

– Имаме подготвени военнослужещи, които успяват и поддържат в много добро състояние наличната техника. По-старите военнослужещи успяват да предадат опита на по-младите, които назначаваме в тези логистични подразделения и чиято задача е да възстановяват техниката, както и да се справят с редица други съпътстващи задачи.

– Имат ли добра стартова квалификация младите хора?

– Трудно е да намерим млади хора с необходимата квалификация. На последния подбор през тази година за назначаването на нови военнослужещи имахме обявени 30 места. От тях едва попълнихме 13. Спънка е и това, че кандидатите нямат силно желание да започнат работа в нашето формирование. А тези, които започват, нямат необходимото образование. По-голямата част са с основно, без необходими квалификации. Най-големият ни недостиг е на шофьори и специалисти.

– Какво може да се направи, за да се усили мотивацията на хората, за да идват при вас?

– Условията за работа не бих казал, че са лоши. Напротив,  добри са. В момента завършваме проектите по модернизация на сградния фонд във формированието. Условията са благоприятни военнослужещите да изпълняват задълженията си. Но основната демотивация за липсата на достатъчно кадри е заплащането. Всеки месец има военнослужещи, които желаят да напуснат редовете на 10-и механизиран батальон, и причина за това е, че са намерили работа с по-добро заплащане.

Некомплектът ни основно е във войнишкия и офицерския състав. Сержантският състав е окомплектован на доста добро ниво, но батальонът има голяма нужда от офицери и войници. Основно – от младши офицери.

– Колко кандидати се явяват на конкурсите и колко приемате?

– От обявени 30 места за тази година на конкурса се явиха 20. Бяха допуснати за назначаване 13. Останалите отпаднаха поради слаба физическа подготовка. Това е сериозна причина, която спъва изявата на младото поколение. Но основното, което демотивира кандидатите, е размерът на възнаграждението. Затова не можем  да попълним изцяло личния си състав.

– Как се изпълняват задачите за подпомагане на населението при бедствия и аварии?

– Военнослужещите, с които разполага батальонът, са добре мотивирани за изпълнение на задълженията си и тези задачи въобще не ги притесняват. През тази календарна година едно  от големите предизвикателства беше кризата от наводнението в гр. Берковица. Участие взе личният състав на целия батальон. В продължение на 10 дни подпомагахме общината в критична ситуация и всички задачи бяха изпълнени. Личният състав на батальона доказа, че е мотивиран и добре подготвен. Беше наводнен половината град, имаше улици, които бяха напълно разрушени и непроходими. Бяха се образували затлачвания в деретата, в които минават и реките през града. Всеки ден на терен бяха по 100 човека от формированието.

– Вашите екипи имат ли подходящото оборудване, за да реагират в такива екстрени ситуации? Лодки, машини?

– Формированията, които поддържаме за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии са добре окомплектовани. Имаме необходимото имущество, което ни е достатъчно да се справяме със задачите.

– Какво се промени с тяхното участие?

– Военнослужещите видяха какво е това, да се помогне на населението в такива трудни ситуации. Получиха много благодарности от цялата община. Най-критичният участък беше река, която минаваше през един квартал на Берковица, там тя беше подкопала основите на една къща. Не стигнахме до евакуиране на хората, защото с помощта и на местните власти успяхме да изградим предпазни съоръжения. Така не допуснахме повече водата да пробива и ерозира основите. Овладяхме ситуацията. Сред изявите на личния състав имената са много. Всеки един беше всеотдаен и се впускаше в изпълнението на нелесните задачи. Ако трябва да назова имена, трябва да изредя всички участници.

– Какви ситуации за други бедствия и аварии разигравате, как подготвяте хората за такива случаи?

 – Батальонът поддържа 4 формирования за бедствия – за наводнение, пожари, унищожаване на невзривени бойни припаси и за действие при тежки зимни условия. Преди занятието за учението за сертификация бяхме активирани, за да окажем помощ и съдействие на община Враца във връзка с възникналата тежка зимна обстановка и затрупаните улици в града. Наложи се с два високопроходими автомобила да извършим операция по спасяването на бедстващи граждани на хижа Леденика. Теренът беше много тежък, имаше постоянно навявания. Снегът стигаше до колене. Единственото, с което успяхме да стигнем, това е ЗиЛ 131, който успя да пробие, и с помощта на роторен снегорин. Прибрахме хората – около 30 човека, сред тях  семейство с деца. Бяха останали над 20 часа без ток на хижата. Тръгнали са на екскурзия. Прибрахме не само персонала, а и туристи, които в планината ги е застигнала снежна виелица. Качили се преди 3–4 дни и не са очаквали да падне такава снежна покривка в рамките на 24 часа. Сред най-изявените в тази задача бяха капитан Георгиев, началник на отделение „Логистика“ в батальона, ефрейтор Берчев и младши сержант Цветков.

– А какви са изявите на вашите военнослужещи в извънработното време? Хобита, увлечения, спорт?

– Някои от тях поддържат все още художествената самодейност. Имаме колеги, които се занимават с бойни изкуства, с колоездене, участват в различни шампионати, първенства.

Но липсата на организираната самодейност се чувства, защото това беше среда, в която военнослужещите могат малко да разчупят своето ежедневие и да допринесе още малко и за тяхната мотивация. И да се почувстват като общество извън рамките на самото поделение. Всяко нещо, което е странично, ще разчупи нещата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани