Освен САЩ, няма друга държава в света, която разполага с възможностите да играе тази роля срещу бандитите и хулиганите във всяка точка на планетата
Има два типа телевизионни журналисти. Едните не можеш да забравиш, дълго след като са свалени от екран, а другите не можеш да ги запомниш, дори и да ти ги навират всеки ден в очите. Иво Инджев е от първия тип. Въпреки че предаването му „В десетката“ по bTV вече над 17 години е в историята.
Днес Инджев е блогър и автор на публицистични книги. Бил е кореспондент на Българската телеграфна агенция в Бейрут през осемдесетте, а впоследствие и главен директор на БТА. В периода 1993 – 1994 г. е главен редактор на в. „Експрес“; а през 1994 – 1995 г. – главен редактор на в. „Демокрация“. Следващите две години е вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти, а до 2000 г. – коментатор в радио Свободна Европа. Национална популярност придобива със споменатото вече авторско предаване „В десетката“, но за него – след малко.
Иво Инджев завършва висше образование в СССР, специалност „История на Азия и Африка“ в Московския държавен университет (Институт за страните от Азия и Африка). Владее общо четири чужди езика – английски, арабски, руски и немски. През 1999 г. е говорител на Комитета по посрещането на президента на САЩ Бил Клинтън, при посещението му в България на 21 ноември същата година. През 2010 г. става носител на отличието „Наградата на публиката“ в рамките на кампанията „Човек на годината“, организирана от Българския хелзинкски комитет.
На 8 октомври 2006 г. е излъчено последното предаване „В десетката“, в което Иво Инджев задава въпрос на събеседниците си относно информация за апартамент, притежаван от тогавашния президент Георги Първанов. Няколко дни по-късно предаването му е свалено от ефир и bTV прекратява договора си с водещия по взаимно съгласие.
Но да се върнем в наше време. Темата на разговора ни с Инджев е актуалната международна обстановка през изтеклата 2023 г.
Като военен вестник няма как да не започнем с факта, че вече почти 20 години България е член на НАТО. Защо преобладаващата част от българите продължават да възприемат Алианса като враг, сякаш все още сме член на Варшавския договор?
„Не съм сигурен, че преобладават. Просто да се пише по стените и стоборите “да живее НАТО” не е в стила на демократично мислещите хора. Онези, които крещят обратното, се чуват повече, но не определят България като “антинатовска” държава. Ако българите, които драскат антинатовски лозунги, можеха да мислят с главите си, а не да реагират с емоциите на автоматичното отрицание, щяха да забележат, САЩ, водещата сила в НАТО, спаси 4 търговски кораба от опити да бъдат потопени или превзети в Червено море. Светът има нужда от “световен полицай” и се видя колко важно е да го има. Просто няма друга държава в света, която разполага с възможностите да играе тази роля срещу бандитите и хулиганите във всяка точка на планетата“, категоричен е журналистът.
Питаме го защо войната в Украйна вече почти не влиза в новините на големите телевизии, които в началото всяка вечер се излъчваха редовните обръщения на президента Володимир Зеленски.
Един от основните параметри на тази война, според Инджев, беше изненадата. Изненадаха се и разузнаванията на повечето натовски държави. „Моя скромност също сгреши в прогнозата си, че Путлер не може да е чак толкова луд, че да предизвика поне половината свят с нападението си. Но лудостта не се поддава на прогнозиране със своята ирационалност“, обяснява той.
Изненадата постепенно отпадна, а агресията на руския президент се превърна в рутина. Дългогодишно трупаните инстинкти на нашите медии да не се закачат с руската мечка също си казват думата под формата на обслужването на тезата за “равнопоставеност” в новините. Съзнателно (по-скоро) или не винаги.
Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни заяви, че войната е в патова ситуация и много тамошни политици го критикуваха. А българските дезинформатори сякаш само това и чакаха. Какъв е анализът на Иво Инджев за хода на войната през 2023 г.?
„Българските дезинформатори отдавна стискат палци Зеленски да се провали. Това е косвен, но важен ориентир кой наистина командва парада в Украйна“, отговаря той и допълва: „Имаше телевизионни предавания у нас, в които още в първите дни на агресията срещу Украйна въпросните дезинформатори, например проф. Дарина Григорова от СУ, направо лъжеха, че Зеленски е избягал, изоставил е народа си и сега си прави клипчета с автомат, тъй като си е артист. Още в периода, когато си вярваше, че войските му ще превземат за три дни Киев, самият Путлер едва ли не нареди на военните в Украйна да свалят Зеленски. Фактът, че той толкова много им пречи е потвърждение, че се справя успешно с мисията си. В САЩ е по-популярен от президента Байдън, а различни световни класации вече втора година го определят като най-влиятелния световен лидер. И някой се надява той да бъде отстранен заради възникнало разногласие с един генерал, пък бил той и също така заслужено аплодираният по света Залужни?“
От първия миг на агресията Инджев ангажира с прогноза, че няма вариант Путин да се наложи над огромния по потенциал западен свят, на чийто фон руската икономика е джудже, зависимо от капризите на световните пазари на нефт и газ. В този смисъл, ако перифразираме най-абсурдната от всичките му реплики, според журналиста, войната наистина “върви по план”. Особено е видно тази година в Черно море, което украинците принудиха флота му да бяга по-далеч от бреговете след като унищожиха поне дузина негови кораби.
Инджев продължава да вярва, че украинците притежават огромно предимство над превъзхождащата я по численост и основни въоръжения окупационна армия на врага. Имат мотивацията да не допуснат да бъдат унищожени. Не се бият за пари (макар военните да са сравнително за местния стандарт добре платени), а за оцеляването си-личното и на семействата си. В съчетание с подкрепата на Запада, в рамките на който САЩ, отделно от останалите съюзници, са в състояние без никакви сътресения за собствените с резерви да подкрепят украинската армия за постигане на категорична победа. Очевидно въпросът не е просто военен или финансов, т.е. не просто въпрос на ресурс (само танковете в американските складове, извън готовите на позиции, са хиляди, но досега от тях са изпратени на Украйна едва няколко десетки). Изглежда във Вашингтон мислят поне един ход напред какво би станало при внезапна, бърза, взривяваща целостта на (ядрената сила) РФ и унизителна за нея победа на Украйна.
Кметът на Киев Виталий Кличко обвини президента Зеленски в авторитаризъм, заявявайки, че в Украйна не е останала нито една независима институция, освен местното самоуправление. Питаме Инждев, доколко е удачно да се провеждат президентски избори там напролет във време на война?
„Съперничеството между Кличко и Зеленски не е новина. Кличко в същото време категорично заяви, че ще подкрепя Зеленски до края на войната. А след нея? След това Зеленски може и да го сполети съдбата на Чърчил, който загубил първите избори след като успешно довежда до победа Албиона през 1945 година. В демократичния свят това е възможно. Да му мислят в московията, където е немислимо – който и да е – да предизвика царя и ако някои наруши тази забрана, макар и бутафорно, приземяват самолета му с ракети“, горчиво се шегува журналистът.
Байдън и Си? Опит за затопляне на отношенията между САЩ и Китай или… Къде в тази „схема“ е Русия? „Никъде – отнася се дори и за реториката на Пекин, който на думи е срещу “световния хегемон”, но търговските му отношения със САЩ са несравнимо по-важни от твърде маргиналния обмен на стоки с московията (държа да я наричам така, тъй като Путлер върна страната си във времето, когато официално се е казвала така, преди Петър Първи да я обяви за Русия и империя през – 1721 г., “отваряйки прозорец към Европа”, който днешния московски цар затръшна).“
И в този ред, къде е икономическия блок или търговската асоциация БРИКС, какво би могло да бъде неговото бъдеще?
БРИКС, категоричен е бившият телевизионен водещ и настоящ блогър, е международна организация на хартия без никакви обвързаности и договори с практическа стойност между участниците в нея. Не е нито икономически блок, нито търговска асоциация. Служи за създаване на видимост за значимостта на членуващите държави, които по съвкупността си като население и дори по икономически потенциал наистина конкурират на хартия западните съюзи. Но нищо повече от това не произтича.
Припомняме, че „Ню Йорк Таймс“ обяви, че Израел е знаел за плановете на Хамас. Възможно ли е това, според Иво Инджев? Ако е така, не е ли това част от някакъв циничен план на Бенямин Нетаняху да се разправи веднъж-завинаги с ивицата Газа?
„Ако информацията на вестника е точна, последното, което бих казал по този повод, е че разполагащите с тази информация са искали да оставят ХАМАС да извърши ужасяващото клане. Може и с малки букви да се изписва, зависи дали става дума за съкращението ХАМАС (Ха̀ракат ал Мука̀уама ал Исламѝя (на арабски: Ислямско движение за съпротива, „хамас“ (حماس) или за думата хамас, която означава “устрем” ). Който вярва в такава теория, ще трябва да се съгласи и с конспираторите, според които евреите са организирали нападенията с пътническите самолети срещу САЩ, за да дадат повод за последвала война срещу, талибаните, Ирак и Ислямска държава. Същите конспиратори твърдят, че и за холокоста са виновни евреите. Били го предизвикали, за да привлекат евреите от цял свят в своята държава в Палестина. Специално Нетаняху може да бъде заподозрян точно за обратното: пренебрегване на опасността от терористично нахлуване и слаб отпор срещу него в първите часове. Нещо повече, Нетаняху и партията му носят определена вина за възхода на ХАМАС, вярвайки, че тази хрисима по начало ислямистка организация, ще се занимава само с религиозно-хуманитарни дела“, обяснява журналистът.
А възможна ли е намесата на Турция в конфликта, подобно на тази в Сирия? Президентът на Турция Ердоган обяви, че Нетаняху ще бъде съден като военнопрестъпник, добавяйки в тази връзка, че ядреният арсенал на Израел не бива да се забравя.
Президентът Ердоган е най-изявеният играч в световната политика в ходенето по въже, обяснява Инджев. Според него, Ердоган разбира балансирането като търсене на изгода от всяка ситуация. „С едната си ръка прегръща Путлер, с другата снабдява Украйна с легендарните вече дронове “Байрактар”. Наскоро обяви, че дарява и стотици танкове на Киев (срещу което най-вероятно ще получи по-евтино американски танкове Abrams, както и други полезни за армията му “неща”). Същото прави и с ХАМАС. Изгони ръководителите на организацията в ОАЕ, а сега котка (не точно тях, те са му обидени) мюсюлманите по света с гневни тиради в защита на палестинците, изживявайки се за пореден път като претендент за лидер на ислямския свят. Няма шанс това лицемерие да прерасне в нарушаване на този “баланс” чрез военна намеса. Израел не му е (разнебитената) Сирия, където претенцията му е да защитава “братя по кръв” и да брани държавата си от кюрдите. Той се изявява като защитник на правото на 4 милион палестинци на своя държава, но отказва същото право на 40 милиона кюрди. Едно е да бомбардираш практически беззащитните без ефективна противовъздушна отбрана партизани в Сирия ( подобно на руската авиация), друго е да се изправиш срещу израелската военна машина“.
И накрая, връщаме се у нас с обявеното намерение на „Лукойл“ да се оттегли от българския пазар на горивата. Има ли опасност от петролна криза у нас, ако компанията осъществи заплахата си?
„Монополист от мащаба на “Лукиойл”, който е най-големия работодател в България, винаги може да навреди, ако си постави това за цел. Въпросът е дали ще го направи. Което не знам-не знам. Не мога да преценя дали руската част от ръководството на “Лукойл” е готова на откровено злодейство и да предизвика криза с тежък социален отпечатък, която да се лепне на московската репутация в България и да удари като бумеранг рашисткото влияние. Съмнявам се, но като знаем ирационалността в мотивацията и разсъжденията на самия Путлер, нищо не може да се изключи“, категоричен е Инджев.
