Пренебрегвано доскоро селце в Турция бе включено от Световната организация по туризъм сред най-добрите туристически дестинации за 2023 г.
Този, който е пътувал в Западна Турция, на егейския ѝ бряг, знае добре популярните туристически обекти там. Ефес със своите старини и с прекрасната умопомрачителна фасада на някогашната библиотека, Памук кале с топлата вода и белите скали, или новооткритото чудо Мира, родното място на свети Николай Мирликийски. Утвърден сред традиционните и добре разработени дестинации, посещавани от хиляди туристи от цял свят всяка година.
Но от няколко години туристическата карта на съседна Турция
предлага и още едно бижу
То не може да се мери нито с величието на Ефес, нито с великолепието и многообразието на съвременния Вавилон – Истанбул, нито с магнетизма на Кападокия. Но пък предлага интимност и близост, които трудно можеш да почувстваш на другите места. То е потвърждение на максимата, че колкото е по-малко, толкова едно бижу е по-скъпо. Просто заради усилията, които са положени за него. А тук природата и историята са си „поиграли“ достатъчно.
Шириндже – малко селце на около 30 километра от Селчук в района на Кушадасъ. Разположено е по склоновете на няколко хълма, обрасли с маслинови дървета. Нужно е усилие и умения от страна на шофьорите на автобусите да се доберат до широкия паркинг току под селото. Но пък трудността си заслужава. В момента, в който се качиш по стъпалата до една от основните улици на селцето и хвърлиш поглед наоколо, внезапно те обзема желанието да правиш справнение с някои от подобни села или малки градчета у нас. Едни къщи, подредени по хълмовете, които приличат на мелнишките, само че са оцветени в синьо и бяло. Едни малки улички, наситени със занаятчийски работилници, извадили продукцията си на малки тезгяхи навън, като в Етъра, да речем. Или уютните ресторантчета и кафенета, подслонени под широки асми и обградени от розови храсти, като в Созопол, или Несебър. Изведнъж се усещаш като у дома, забравяш, че си някъде в планините на Турция, на всичко отгоре любезността на домакините наднича от всяка врата или прозорец.
Всичко си има своето обяснение. Къщите са
строени от местни гърци, които били майстори на виното
Също като в Мелник. В двадесетте години на миналия век се изселили към Гърция, но по-късно оттам пък, откъм Солун дошли етнически турски гърци. Но запазили всичко, което изселниците оставили. Спорно е колко хора живеят в Шириндже. Някои казват, че са 600, туристическите справочници сочат 700, но пък на място разбираш, че жителите са не повече от 450–500. В активния сезон обаче всички тези числа остават някъде встрани. Селцето е пълно, защото и само да се разхождаш по него, си заслужава. Но това няма никакво значение за жителите му, за които сърдечността е визитната им картичка.
Изселилите се гърци са оставили на новодошлите традицията в майсторлъка на винарството. С тази разлика, че сега виното, което се продава навсякъде, се прави само от плодове. И това си има своето обяснение. За какъвто плод се сетиш, дори най-екзотичния, ти предлагат вино от него. Който има слабост и опита, обикновено цъка с език. Докато в някой от ресторантите ти предлагат да опиташ най-малко двадесет плодови вина,
на мангала поставят кафе на жар
задължителен атрибут на местното гостоприемство. Дори само от неудобството да не обидиш домакините и да ги разочароваш, си купуваш нещо. Каквото и да е.
А освен екзотичната и мила реалност, което селцето днес представлява, то си има и своята митология. Помните ли паниката около края на света, предвижда от някакъв мистериозен календар на маите? Тогава някой беше обявил, че само две места в света – едно село във Франция и турското Шириндже щели да оцелеят от глобалния потоп. Уплашени хора от цял свят намерили Шириндже на картата, поели към него, напълнили го, поне докато катастрофата не премине. Тя не се случи, разбира се, но пътят на туристите от най-различни ширини и дължини вече се е насочил натам. Преднамерена реклама или медийна случайност, не се знае, но последствията са налице.
Днес Шириндже, което на български означава „мило“, „красиво“, е място, което не бива да се пропуска. Хей го къде е…
