Пламен Петров
Грандоманският паметник на „адмирал Ушаков“ на нос Калиакра? Как така на нос Калиакра, няма паметник на нито един деспот, който е управлявал тези български територии в периода на Второто Българско Царство? Защо там няма паметник на деспот Балик или Добротица? Около 600 руско-съветски паметници се извисяват в „България“.
Този на адмирал Ушаков е издигнат с невменяеми и неадекватни доводи, за малко над 6 млн. лева. Става въпрос за морско сражение между две империи през 18 век, което няма нищо общо с никакви българи, „освобождения“ и така нататък.
Това е въведението на публикация във Фейсбук, споделена до сега от 819 човека. И поводът наистина си заслужава вниманието – кой е адмирал Ушаков и защо ние в България трябва да му посвещаваме паметници? Ето и кратко пояснение от Румен Иванов, публикувано във въпросния пост във Фейсбук:
„В състава на турската империя Ушаков воюва срещу християни на остров Корфу! Лично е
награден със златна табакера от султана,
а флотилията му е издържана от Високата порта! Запазено е писмо на Ушаков до царя, в което описва отчайващата мизерия на руските кораби и как са нахранени от турския султан! Такава е историческата истина. Документирана. Разбъркана ми е библиотеката, иначе мога да цитирам описанието, с каква гордост приема Ушаков преоблечения султан (султанът не може да се качва на чужд съд), получава от него персонална награда и жълтици за екипажа. Султанът ги храни, ама те срещу него воювали. Та и безкористно за нечия свобода. В Черно море е имало пирати, били са преимуществено турци и Ушаков се бие с тях за да ги разчисти. Сега ни обясняват че воювал срещу Турската империя.“
Цената на въпросния паметник на Калиакра е 6.5 млн. лева. Построен е през 2006 г. по инициатива на Община Каварна (разбирайте Цонко Цонев, тогавашен кмет) и генералното консулство на Русия във Варна. Историята с паметника на адмирал Ушаков има продължение. През 2011 г., т.е. пет години след откриването му, около него е издигната грандиозна арка. Върху нея с големи букви е изписано „Слава на черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България“. Надписът е възмутителен и оскърбителен! „Сражавал се за православната вяра и свободата на България“? Какво по дяволите е това кощунство? Става въпрос за морска битка между Руската и Османската империи, която се е състояла по случайност и стечение на обстоятелствата край Калиакра, през 18 век! Каква „православна вяра“ и какво „освобождение“ през 18 век?
А ето какво напомня журналистът Иво Инджев: „Пламналата на 11 август 1791 г. битка е част от руско-турската война (1787 – 1792 г.). Война, водена почти век преди „Освобождението“ ни, която няма никакво отношение към българската национална кауза. Още по-малко съотносима към националното ни дело е споменатата битка. Тя просто по случайност се е състояла край Калиакра, а това е географско, топографско, физическо съвпадение – нищо повече. Пък е и една незначителна по мащаб битка, в която няма потопен и един кораб: нито руски, нито турски. Просто се сблъскват две ескадри– и двете малобройни – кораби, посбиват се кое-що, след което всяка тръгва по пътя си: руската – на север, турската – на юг. Като изключим алжирската съюзническа подкрепа за турските черноморци, това е всичко. В цялата схема България я няма – не съществува изобщо нито в тактиката, нито в стратегията, нито дори само в концепцията на конфликта. Повтарям: сблъсъкът между двете флотски единици няма никакво, абсолютно никакво отношение към нашата страна – това си е битка между две империи, битка, която изобщо не засяга България: дори индиректно. Тогава защо паметник? Ако тръгнем да градим паметници на всички държави, воювали в пограничните ни региони, националният бюджет само за камък няма да ни стигне. А не е само паметникът – и ежегодни тържествени, официални, национални чествания са. Ритуали, в които участват официално и български войскови единици, и държавници от първата фаланга, и кметове на съседни градове, и православната ни църква с молебени, водени от цяла плеяда наши и руски митрополити, йеромонаси, протойереи.
Но има и друг паметник . Той не толкова видим знак на почит към чуждия герой Ушаков, съществуващ от комунистическо време под формата на възпоменателна плоча край пътеката, водеща до самия край на Калиакра. Защо се е наложило
да бъде дублирана тази благодарност към Русия
за нещо, което тя не е направила за България ( защото става дума за незначителен епизод от военен сблъсък, част от поредната руско-турска война, една от многото, в която никакво българско освобождение не е било на руски имперски дневен ред)?
А защо самото възвеличаване в България на Ушак Паша, както османлиите уважително наричали адмирал Ушаков заради общите им военни операции с него в друга битка срещу френския флот, е пълен абсурд, това се обяснява в статията на Димитър Бочев, озаглавена “Свети адмирал Ушаков, Ушак паша и нашето балканско нищожество”
В имперското си съперничество Русия и Турция от векове не могат да си поделят нито Черноморието, нито Балканите. Десетилетия наред адмирал Ушаков е воин в тази извечна битка за надмощие. И като такъв него го интересува единствено и само Русия, интересуват го руските териториални интереси, руската имперска кауза го интересува. Тази кауза той следва предано и всеотдайно цял един живот. Пътеводител в биографията и във флотската му адмиралска кариера е имперският марш на Кремъл. Когато имперските руски интереси повеляват, той воюва срещу турците – не само край Каварна. Когато същите интереси повеляват, той се съюзява с турците срещу французите – турците го наричат с преклонение „Ушак паша”. Да речем, че в това няма нищо престъпно – такъв, имперски е бил духът на епохата, естествено е за един пълководец да провежда и следва офанзивата на императора си навред по широкия и пъстър свят. Какво търси обаче, увековечен като монумент и честван така, както и националните ни герои не са чествани, Ушак паша на родното Черноморие? Отговор дължат на българската общественост онези институции, които са учредили паметника. И онези общински и централни власти, които са го градили, дължат отговор. И всички повелители и изпълнители на ежегодните ритуали в центъра и по места дължат отговор. А най-вече отговор дължат онези наши високопоставени държавници, които участват в една церемония, която, възхвалявайки вековния империализъм на една зловеща империя над родината ни, саботира пътя ни към Европа и света”.
И така,
кой е адмирал Ушаков
и от какъв зор трябва да имаме негов паметник на българска територия? При това става въпрос за монумент, издигнат не в комунистическа и просъветска, а в демократична България, през 2006 г.! По инициатива на община Каварна и, както четем в новинарските дописки, „с активната подкрепа на Министерството на културата, както и със съдействието на Посолството на Русия в България“. На освещаването на паметника присъствали тогавашният кмет на община Каварна Цонко Цонев, министърката на труда и социалната политика Емилия Масларова и посланикът на Руската федерация в България Анатолий Потапов. На всичкото отгоре – в някои туристически пътеводители паметникът на Ушаков на нос Калиакра е представян като „Архитектурно-мемориален комплекс „Военноморска слава на Русия“.
Фьодор Ушаков наистина има заслуги във военноморското дело, но те са изцяло пред Руската империя, никога и по никакъв начин неговото име не е свързвано с българите. По-голяма част от неговата кариера преминава при императрица Екатерина Втора, която налага на Османската империя да я признае като покровител на християните на Балканите, но „християни“ е събирателно понятие, под което в Петербург имат предвид предимно гърците, за българи никой въобще не е говорил тогава в Руската империя. На всичкото отгоре, в началото на нашия век Ушаков е вкаран в мелницата на путинската пропагандна машина – адмиралът е обявен от Руската православна църква за светец и за покровител на руския Черноморки флот и на Стратегическите военно-въздушни сили на Русия. И накрая нещо символично, което показва цялата нелепост на паметника на Ушаков на Калиакра – през тази година се установява, че 13 от 18-те бронзови камбани на монумента са откраднати. Явно с течение на времето той ще се руши, защото е изкуствено имплантиран в пейзажа на красивия нос Калиакра.
