7 януари 2023 г. не бе добър ден за световната демокрация. В Бангладеш, осмата по големина държава в света с население от 170 млн. души, се проведоха несвободни избори. Министър-председателят Шейх Хасина спечели пети управленски мандат, тя е премиер от 1996 до 2001 г., а след това – от 6 януари 2009 г. досега. Основната опозиционна формация – Националистическата партия на Бангладеш, обяви бойкот на изборите, след като хиляди нейни активисти бяха арестувани, според данни на партията става дума за 25 хил. души, а правителството твърди, че арестуваните опозиционери са „само“ 11 000. Така че изборите от края на миналата седмица бяха символна граница, отвъд която Бангладеш вече не може да се смята за демокрация.
Любопитно е, че вече доста години наред основният сюжет на бангладешката политика е
съперничеството между две дами на достолепна възраст –
министър-председателят Шейх Хасина, която е на 76 години, и нейната 78-годишна опонентка Халеда Зиа от Националистическата партия. И двете влизат в политика по семейна линия. Шейх Хасина е дъщеря на първия лидер на Бангладеш и идеолог за отделянето на страната от Пакистан Муджибур Рахман. През 1975 г. той е убит от военните заедно с членовете на своето семействo. Шейх Хасина се спасява по случайност, защото тогава е била в чужбина. От своя страна Халеда Зиа е вдовица на генерал Зиаур Рахман, който е бил президент на страната и основател на Националистическата партия. През 1981 г. и той е убит от група офицери.
Халеда Зиа е била министър-председател от 1991 до 1996 г. и след това – от 2001 до 2006 г. И в двата случая нейната партия печели изборите. Понастоящем тя е осъдена на дълги години затвор по обвинения в корупция, но е пусната под домашен арест, за да лекува многобройните си заболявания. Халеда Зиа е прехвърлила лидерството в Националистическата партия на своя син, който също е осъден на доживотен затвор, но е избягал навреме от Бангладеш и сега живее в Лондон.
Женската доминация в бангладешката политика изглежда доста необичайна за консервативна мюсюлманска държава, в парламента дори е въведена
специална квота за жени
Днес избирателите гласуваха за 300 от местата в 350-членния законодателен орган по мажоритарна система, а останалите 50 са женската квота, която се попълва отделно чрез избори по пропорционалната система. Всъщност Бангладеш може би не е толкова консервативна страна – в избирателните списъци са вписани 60,8 млн. мъже, 58,8 млн. жени, но и 849 трансджендъри, т.е. – третият пол е официално признат.
Бангладеш е бедна и пренаселена държава. Тези 180 млн. души живеят на територия, която е малко по-голяма от България. Средната заплата в страната е $200. Над 85% от износа представляват дрехи и текстил, Бангладеш е шивашкото ателие на света. Мнозина разчитат на парите от свои роднини, работещи в чужбина, най-вече в арабските петролни монархии.
Доста интересно е и преплитането на геополитическите интереси на великите сили по отношение на Бангладеш. Очевидният партньор е Индия, с която е налично общо колониално минало, а и индийската територия обгражда тази на Бангладеш почти отвсякъде. Но големият съперник на Индия – Китай, има силни позиции в бангладешката икономика, а бангладешката армия е въоръжена основно с китайско оръжие. Русия също се намества в картинката – в момента тя строи първата атомна централа на Бангладеш, като 90% от финансирането идва от кредити от Москва. Любопитно е, че след налагането на санкциите срещу Русия през миналата година Бангладеш разглежда възможността да се разплаща за атомната централа в китайски юани, защото с долари няма как да стане. САЩ и ЕС критикуват преследването на опозицията в Бангладеш и нечестните избори, но властите в Дака могат да си позволят да пренебрегнат тази критика, защото имат геополитическа опора в Индия, Китай и Русия.
Русия и Северна Корея – колко опасен е сговорът на диктаторите
Пхенян вероятно е доставил на Москва балистични ракети с обсег до 900 км
САЩ и партньорите им, сред които и България, осъдиха предаването на оръжия между Северна Корея и Русия, включително оповестеното от Вашингтон набавяне на севернокорейски балистични ракети от Русия и използването им от Москва срещу Украйна на 30 декември м. г. и 2 януари т.г. Изявлението е подписано от всички държави в Европейския съюз без Унгария и Словакия.
Москва и Пхенян отричат да сключват оръжейни сделки, макар севернокорейският лидер Ким Чен Ун да посети Русия през миналата година и сътрудничеството да е обсъдено, а руски представители бяха в Северна Корея няколко пъти от началото на войната в Украйна. Пхенян е под оръжейно ембарго на ООН, откакто за първи път тества ядрена бомба през 2006 г. Резолюции на Съвета за сигурност на ООН – одобрени с подкрепата на Русия, забраняват търговията с оръжие или друго военно оборудване със Северна Корея.
Според Джон Кирби от Съвета за национална сигурност на САЩ Северна Корея е предала на Русия пускови установки и няколко десетки ракети. Той уточни, че обсегът на тези ракети е 900 км. Американците са получили характеристиките на севернокорейските ракети чрез проследяване на техните изпитателни пускове.
Придобиването на такива ракети от страна на Русия може да повлияе сериозно на хода на войната в Украйна, пише руската служба на Би Би Си. Те са високоефективни и досега ги нямаше на въоръжение в руската армия или поне не в големи количества. Москва разполага с ракетите „Искандер-М“, които имат далекобойност до 500 км – това е пределът, установен от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег. Този договор бе денонсиран от САЩ и Русия през 2019 г., но именно заради него Москва не разполага с ракети с по-малък обсег, или поне така твърди.
Обсег от 900 км означава, че под удар може да се окаже почти цялата територия на Украйна. Тази далекобойност е съпоставима с разстоянието, на което могат да летят крилатите ракети, но те са по-малка заплаха, защото са по-лесни за прехващане от балистичните.
В началото на ноември м.г. първо агенция „Блумбърг“, а след това и други източници съобщиха за доставката на огромно количество севернокорейски боеприпаси за Русия. Споменаваше се числото 1 милион, но едва ли властите в Пхенян имат толкова голям резерв от снаряди, който да не им е нужен. Иначе севернокорейските оръдия са със съветски калибър, което означава, че снарядите за тях ще вършат работа на руската армия. Споменатият вече Джон Кирби съобщи, че по данни на американското разузнаване Северна Корея е доставила на руснаците над 1000 контейнера с военно снаряжение и боеприпаси.
С какво Москва може да се отплати на Северна Корея за доставените боеприпаси и ракети? Това е въпрос, който особено силно вълнува съседите на севернокорейския режим – Южна Корея и Япония. Предполага се, че Пхенян е получил от Русия технически консултации за пускането на военноразузнавателен спътник, след като Северна Корея направи няколко неуспешни опита да изведе такъв спътник в околоземна орбита. Има и спекулации, че Ким Чен Ун ще иска от руснаците помощ за обновяване на своята военна авиация, но засега няма доказателства, че Москва се е съгласила да направи крачка в тази посока.
В геополитически план сближаването и военното сътрудничество между двата диктаторски режима несъмнено е обезпокоително. То помага на Северна Корея да излезе от технологичната изолация, в която бе поставена през последните години. А от своя страна Русия може да реши някои краткосрочни задачи на фронта в Украйна благодарение на помощта от Пхенян. Трябва да се отчита и ролята на китайския фактор, малко вероятно е севернокорейският диктатор да се е притекъл на помощ на Путин, без преди това да е получил одобрението за такъв ход от страна на Пекин.
