С вярното си АТВ старшина Николай Николов е емблемата на Учебен полигон „Ново село“.
В нашата армия има военнослужещи, които не познаваш лично, но е по-добре да са ти подръка, ако ти се наложи (не дай боже) да воюваш или да изпълняваш определени сървайвър задачи в мирно време. Хора, които макар и не от офицерския състав, могат да се справят, ако не с всичко, което им се изпречи, то поне с онова, в което са най-добри. Такъв е старшина Николай Николов, отговарящ за поддръжката на съоръженията и водните обекти на територията на УП „Ново село“. Той е далеч от соцпонятието „майка на ротата“, което олицетворяваше определен тип склададжии с жълта буквичка „т“ на пагона, които все гледаха да измишкуват по нещичко я от склада, я от поверената им артелна. Ловец, рибар, кучкар, леяр на куршуми, търсач на трюфели, аквалангист и прочие, изпаднеш ли в бедствено положение извън зоната си на комфорт, с боен другар като старшина Николов няма да се затриеш.
Роден е през 1976 г. в Сливен. Наборната служба отбива във вътрешни войски, първо в Дебелт, после изкарва школата за младши сержанти в Джебел. Започва работа в армията като цивилен служител, назначен е да охранява базата за запасни войници в Карнобат. Междувременно помага в ремонтите по електрическата инсталация – умение, което наследява от баща си. Униформеното ръководство скоро се уверява, че младежът наистина разбира от „жичкаджийство“ и му предлага да мине под пагон. В Карнобат служи четири години, докато базата е закрита, след което се премества в УП „Ново село“. И така вече 22 години – поддръжка на съоръженията на полигона.
Едно от многобройните хобита на старшина Николов е отглеждането на кучета. Понастоящем има лабрадор и йоркширски териер, но те са домашни, отглежда ги в Сливен. От три години няма ловно куче след загубата на най-верния си другар в лова на име Бетовен. Иначе е стигал до десет кучета на село, основно „бараци“, кръстоска между дратхаар и копой. Влюбен е в породата курцхаар, която макар и предназначена за пернат дивеч, може да се приучи да гони и дива свиня. Дори да търси трюфели.
Напоследък обаче са се появили недобросъвестни търсачи от един определен етнос, които си купуват научено да търси трюфели куче, грабва се една тумба от двайсетина души с лопати и мотики и когато четирикракият питомец намери зряла гъба, тумбата знае, че в пръстта наоколо се спотайват и много незрели такива. Така че в близко бъдеще
бизнесът с трюфели ще се изправи пред екзестенциален въпрос
А как се учи куче да търси трюфел? Гъбата се слага в гумена топка, топката се зашива и кучето, играйеки си с нея, свиква с миризмата ѝ и когато я усети в гората, търси трюфели с охота, предчувствайки нова игра с топка.
Най-скъп е белият зимен трюфел. Настъргва се в сурово състояние върху ястието, като ароматът му се усеща най-добре върху обикновени, изпържени на очи яйца. Старшина Николов не харесва вкуса му, ароматът напомнял миризмата на изпускаща газова бутилка въпреки прехвалените гурме качества на скъпия деликатес (екзепмляр от бял трюфел на черно гони цена от 500 евро), които придават изтънченост на всяка уважаваща себе си средиземноморска кухня.
Старшина Николов толкова отдавна е в гората, че не си спомня нито първия си лов, нито пък точната бройка на прасетата, които е ударил. Всеки лов си има своя чар както индивидуалният за пернат дивеч – пъдпъдък, гургулица, гривяк, така и груповият, но там трябва да се съобразяваш с останалите ловджии.
Най-интересният лов, който си спомня на зазоряване в слънчогледовите ниви, е когато,
без да гръмне нито веднъж с пушката, се връща с три гургулици
Донася ги верният му курцхаар Бетовен, птиците са с по едно счупено крило, ранени от други ловци ден по-рано, които не са имали куче.
Героят на този очерк се увлича от риболова още от малък, лови шаран и червеноперка на селския язовир, стопанисван от ТКЗС-то. Риболовният му рекорд е 36-килограмов толстолоб, уловен на язовир Овчарица. За такава слука е нужен специален монтаж на пръта, специални гранули. За целта с приятели въдичари са си закупили 20-тонна преса за избиване на лагери. С нейна помощ се оформя сместта от соево и царевично брашно, към която се прибавят сухо мляко и готова захранка за толстолоб. Чудотворният състав на сместта е руски патент, научен от специализираните риболовни форуми. Пресованата гранула се нанизва на спица от стар мотоциклет, като от двата ѝ края се поставят куки №1. Във водата сухото мляко изпуска облак, който лъже толстолоба, че е планктон, и рибата отива да го филтрира, нанизвайки се на някоя от куките.
Стръвта от тигров фъстък, за която говорихме преди няколко броя, не е някаква екзотична прищявка, а се налага като предпочитана във водоемите на УП „Ново село“ поради наличието на раци и напаст от плевелни рибки, които изяждат всяка друга стръв.
Тигровият фъстък обаче, приготвен неправилно, може да отрови шарана
Кисне се три дни във вода, после се вари около 30–40 мин., после се оставя да престои още пет дни в същата вода, в която е бил сварен. Едва тогава е готов за употреба. В Испания тигровият фъстък се използва и като съставка за салати и производството на веган млека.
Старшина Николов е атракция на полигона и с прочутото си синьо АТВ, с което обикаля обектите, които поддържа. А има ли армия, която да използва АТВ-та като средство за транспорт и тактически задачи? Почти всички съвременни армии, отговаря ми той, с изключение на нашата.
Освен всичко старшина Николов сам се научил да си лее куршумите –16 мм, подкалибрени се водят, тип „шикалка“. С такива е отстрелял не едно и две прасета.
И накрая, да не пропуснем и още едно от хобитата на старшина Николов – гмуркането с акваланг. Но тъй като харпунджийството у нас е забранено в сладководни басейни, то се практикува само в Черно море.
