Ескалацията на конфликта в Близкия изток достигна до нова висока точка, след като миналата седмица в нощта срещу петък САЩ и Великобритания нанесоха удари от въздух и море срещу военни цели на хутите в Йемен в отговор на атаките на групировката срещу кораби в Червено море. Военновъздушните сили на САЩ съобщиха, че американските и британските сили са ударили повече от 60 цели на 16 места. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин посочи в изявление, че ударите са били насочени срещу способности на хутите да използват дронове, балистични и крилати ракети, както и срещу крайбрежен радар и системи за въздушно наблюдение. Ударите са нанесени от самолети, кораби и подводници. Акцията на западните сили дойде само дни след най-голямата атака на хутите в Червено море от 9 януари, която принуди военноморските сили на САЩ и Великобритания да свалят 21 дрона и ракети. Във вторник тази седмица американците нанесоха нов удар срещу противокорабни и балистични ракети на хутите.
Никой не очаква, че след американско-британските удари хутите ще капитулират или пък, че ще престанат да атакуват търговски кораби в Червено море. Целта е друга – да бъде унищожена голяма част от военно-материалната база на групировката, така че нейните възможности за демонстрация на агресивност да намалеят значително. Случващото се в Йемен през последните няколко дни дава материал за някои изводи относно естеството на съвременните международни конфликти.
Първо, войната и военното противостояние като цяло стават все по-достъпни инструменти за борба на международната сцена. Технологичният напредък, който позволява да се поразяват цели от голямо разстояние с ракети и дронове, вкарва в играта и сили със сравнително скромен потенциал, които само преди 2–3 десетилетия не биха имали никакъв шанс да предизвикат някоя от големите и могъщи държави. Йеменските хути са отличен пример за това. С военен бюджет, който едва ли е и една хилядна от средствата, с които разполага Пентагонът, радикалната мюсюлманска групировка си позволява да дърпа за опашката световната суперсила. Тук обаче трябва да направим уговорката, че зад такива държавни или недържавни актьори, които водят успешна асиметрична война срещу превъзхождащ ги противник, обикновено стои някоя сравнително голяма държава със средно ниво на технологично развитие. Хутите едва ли щяха да разполагат с дронове и ракети, ако не се ползваха с политическата, военната и финансовата подкрепа на Иран.
Вторият извод е, че на международната сцена се появяват играчи с ирационално поведение, срещу които традиционните заплахи не действат. Мнозина наблюдатели смятат, че най-яркият пример за това е Владимир Путин с решението му да нападне Украйна през 2022 г., но аз съм все по-склонен да мисля, че в неговия случай става въпрос не за ирационален ход, а за елементарна управленска некадърност – руският диктатор просто не е успял да прецени реалната сила на своята и на украинската армия, както и волята за борба на украинците и да предвиди много бързата, единна и силна реакция на Запада. Действия на истински ирационални играчи видяхме през последните четири месеца – първо „Хамас“, а сега хутите. Повечето от палестинските бойци, които нападнаха Израел на 7 октомври м.г., вече са убити, същото се случи с част от висшето ръководство на „Хамас“, така че самоубийственият характер на атаката е бил предвидим, но въпреки това тя бе реализирана. Хутите също щяха да си живеят много по-сигурно и спокойно, ако не се бяха опълчили така открито на американците, тази опасна конфронтация няма да им донесе контрол върху нови територии на Йемен или пък допълнителни приходи. Никак не е изключено след предупредителните удари срещу военни съоръжения САЩ да започнат да избиват с прицелни атаки и лидерите на хутите.
По принцип международната политика е движена предимно от икономически интереси, но сега трябва да отчетем и ролята на идентичността и идеологическото позициониране. Саудитска Арабия и другите петролни монархии от Персийския залив страдат от нарушаването на нормалния пренос на нефт и втечнен газ през Червено море и Суецкия канал, но засега не ги виждаме в американската коалиция срещу хутите, изключение прави само миниатюрния Бахрейн. Явно в случая по-важното е, че хутите са араби и мюсюлмани, каквито са и саудитите, и Рияд ще загуби моралната си претенция за лидерство в арабско-мюсюлманския свят, ако застане редом със западните сили. Още по-красноречив пример за тази тенденция е Египет – огромна бедна държава, която разчита много на таксите за преминаване през Суецкия канал, за да върже бюджета си. Дръзките атаки на хутите намалиха приходите на Египет, защото много контейнеровози и танкери започнаха да заобикалят Африка през нос Добра надежда, но въпреки това Кайро не участва в коалицията срещу смутителите на търговския ред.
Тук трябва да отчетем, че въздържаността на арабските държави до известна степен се дължи и на тяхната надежда, че мишена на хутите ще бъдат само кораби и танкери, свързани с Израел, САЩ и други западни държави.
Казусът със сигурността на корабоплаването в Червено море актуализира още веднъж въпроса редно и логично ли е САЩ да бъдат световен полицай в океанската шир. Американците вече внасят съвсем незначителни количества петрол от Персийския залив, търговията им с Китай пък минава през Тихия океан. Тогава защо именно САЩ трябва да наказват смутителите на реда по трасето между Индийския океан и Средиземно море? Не трябва ли тази роля да бъде поета от европейците, китайците, индийците и японците, които имат огромни търговски интереси по маршрута през Червено море и Суецкия канал? Неслучайно в африканската страна Джибути, която е на входа на Аденския залив, военни бази наред с американците имат Франция, Китай и Япония. Отговорът е, че САЩ все още се държат като световен полицай в райони, в които нямат особени икономически интереси, защото го могат, имат нужния военен потенциал. А също и по силата на инерцията. Китай, от своя страна, пък не иска да признае доминацията на американците, като се включи във военна операция, водена от Вашингтон. Но казусът с хутите е камбанен звън за европейците – ЕС трябва да се научи да реагира бързо, единно и решително, за да брани своите интереси в горещите точки на света.
