Наемниците – между печалбата и интересите
Марк АНДРЕЕВ
Когато се говори за „Вагнер“, често се фокусира върху функцията им на неофициални войски на Москва на места, където официално руско присъствие е неуместно. Това, което често се забравя, е, че „Вагнер“ е бизнес, който също се стреми към печалба, колкото всяка частна фирма. Операциите на „Вагнер“ в Африка са доказателство – там често парите вървят ръка за ръка с руските интереси, а понякога са дори по-важни.
Докато „Вагнер“ и Русия твърдят, че се бият против западния колониализъм, в Африка практиките им не се различават много от тези на колониалните империи преди тях. От подкрепяне на военни хунти, изнудване на цели държави до заграбване на природни богатства много често тази печалба идва за сметка на насилие върху населението и ограбване на малкото му икономически капацитет.
Кой плаща за „музикантите“?
„Вагнер“ набират от армията и броят на наемниците още преди войната е бил в рамките на хиляди. Освен това имат транспортни самолети и тежко оборудване от руската армия. Когато оперираш на три континента, плащаш заплати на хиляди и поддържаш скъпо оборудване, сметките в края на годината не са скромни. Разследвания сочат, че, макар и с помощ от Кремъл, голяма част от тези сметки е трябвало да се плащат от „Вагнер“.
При първите операции на наемниците в Сирия става ясно, че прякото заплащане във валута не стига и тогава се ражда идеята, че и природните ресурси са добър вариант. В Сирия това придоби вид в получаване на дял от печалбата на всяка петролна рафинерия, при чието превземане са участвали наемниците.
Нов играч на пазара
Десетилетия пазарът на паравоенни беше доминиран от западни компании. За африкански хунти и диктатори това беше проблем заради нежеланието на тези компании да работят с режими, които имат репутация за репресии и нарушения на човешките права.
„Вагнер“ нямат такива задръжки и бяха наети в много страни. Не всички, които ползват услугите им, са диктатори – правилно е да се каже, че на континента по обясними причини има недоверие в бивши колониални държави и техни фирми. Това недоверие, комбинирано с руска пропаганда, че Русия не е опетнена от колониални амбиции, накара и обикновени държави да ги ползват – по-късно за много от тях стана ясно, че „Вагнер“ са далеч от добри партньори.
Какво представлява едно разполагане на „Вагнер“
Разполагането на „Вагнер“ е стандартно. С идването си те осигуряват личната охрана на високопоставени лица, охраняват обекти, обучават местните войски и участват във военни действия. „Вагнер“ имат специалисти, които могат да обърнат хода на битки срещу по-слабо обучени сили. Пример за това са координатори на огън, снайперисти, инженери и команден персонал. Те осигуряват собствено оборудване, което ги прави способни за бързо развръщане.
Освен дейности, свързани с пряка военна асистенция, „Вагнер“ имат и разузнавателна структура, която се занимава с влияние в местната политика, саботаж и разпространение на пропаганда. Целта е да се увеличи зависимостта на държавата от наемниците, да се подкопае влиянието на опоненти и да се разпространява руският наратив.
Централна Африканска Република – „Короната“ на „Вагнер“
От всички държави, в които „Вагнер“ оперира, ЦАР е „най-успешната“ им инвестиция. Държавата е бедна и е в гражданска война. През 2021 г. правителството нае „Вагнер“ и като заплащане даде на концесия множество мини и природни ресурси.
В началото имаше успехи срещу бунтовниците, но след няколко месеца наемниците изместиха фокуса си от войната върху налагане на контрол над концесиите. В рамките на година наемниците установиха контрол над големи златни мини, след това преминаха към диаманти и дърводобив. Само от дървесина приходите от експорт на „Вагнер“ са близо милиард на година, а от добив на злато още няколко милиарда долара. Тези превземания са придружени с изнудвания, изселвания и понякога убийства на местни жители, оказващи съпротива.
Освен контрол върху природни ресурси, в ЦАР „Вагнер“ имат и голяма разузнавателна и пропагандна структура. Хора на пътя им биват заплашвани, изнудвани или изчезват. В столицата има паметник на наемниците, а през 2021 г. беше сниман „Турист“ – филм, представящ наемниците като спасители на ЦАР. Вие преценете дали е вярно –гражданската война продължава, а руснаците вече почти не участват. Вместо това охраняват интересите си.
Това изкуствено замразяване на конфликта ще видите, че не е изолиран случай, а е типично за всяка държава, в която „Вагнер“ оперира – макар и да имат голям ефект в началото, наемниците не спечелват войната, а я замразяват до състояние, в което държавата домакин е зависима от тях – така „Вагнер“ създават постоянен приток на печалби.
Либия и Судан – опортюнизъм без задръжки
Като кондотиерите (наемници през XV век, известни с предателства и сменяне на страни по време на войни) в Либия и Судан „Вагнер“ демонстрират, че нямат особено големи задръжки и лесно могат да се обърнат срещу работодателя си, ако виждат интереса си другаде.
В Судан наемниците пристигнаха през 2017 г., наети от диктатора Омар Ал Башир. През 2019 г., когато в държавата избухнаха протести срещу него, „Вагнер“, надушващи промяна, не помогнаха на Башир и оставиха да бъде свален. На негово място беше съставено правителство с цел демократизация. Две години по-късно наемниците се съюзиха с Абдел Фатах Ал-Бурхан (начело на армията) и Мохамед Хамдан Дагало (водещ паравоенните милиции). С помощ от наемниците те свалиха правителството и установиха военна хунта. Малко по-късно между армията и милициите избухна гражданска война. Сега „Вагнер“ твърдят, че са неутрални и поддържат връзки и с армията, и с милициите. Мохамед Хамдан Дагало дори посети Москва на официална визита през 2022 г. Причината за това двуличие е същата като в ЦАР – контрол над множество златни мини, които са на територията и на двете враждуващи групировки. Годишните приходи от тези мини са няколко милиарда.
Либия е разделена надве – международно признатото правителство в Триполи и това на генерал Хафтар в Тобрук. Преди няколко години те воюваха и Хафтар се опита да превземе Триполи. Той не успя заради намесата на Турция. В Либия „Вагнер“ бяха наети на страна на генерал Хафтар. След неуспешния опит на генерала да превземе столицата наемниците отново демонстрираха своя опортюнизъм, като инициираха контакт с международно признатото правителство. Тук отново става дума за ресурси – повечето от южните нефтени находища на Либия са в ръцете на наемниците. Те работят близко с милициите в съседен Судан и се стараят да поддържат баланс между двете страни в Либия.
Гафът в Мозамбик
„Вагнер“ обичат да се наричат „музикантите“ – професионалисти, способни да обърнат всяка битка в победа. Заедно с гафовете им в Сирия (битката при Хашам) и Украйна (провалът на наемниците в Киев на 24 февруари) Мозамбик ще остане като още един от срамните им моменти.
От 2017 г. Мозамбик се бори с джихадисти от ИДИЛ. Терористите използват партизански тактики засади, залагане на бомби и други средства. През 2019 г. „Вагнер“ бяха наети и се разположиха в края на септември. Въпреки няколко успешни операции наемниците започнаха да дават жертви и не се адаптираха към условията на войната. Джихадистите започнаха нови атаки, съпроводени с отвличания, екзекуции и изгаряния на села. На фона на тази вълна от насилие и безсилието на наемниците до ноември отношенията между тях и военните са били толкова лоши, че дори не са работили заедно. Предвид пълния провал „Вагнер“ бяха нецеремониално уволнени и се изтеглиха през март 2020 г. На тяхно място беше наета южноафриканска компания.
Африканският корпус
След бунта на „Вагнер“ и последвалата смърт на лидера на групировката Евгений Пригожин, Кремъл наложи контрол над наемниците. Те имат и ново име – Африканският корпус. Въпреки това не изглежда, че има радикална промяна в дейността им.
Русия постоянно напомня за колониалното минало на Запада. Но западните колониални империи вече ги няма. Русия, от друга страна, се опитва да стане империя и в Африка, и в Европа. Както източноиндийска компания на Британия преди 200 години „Вагнер“ сега са ръката, която налага контрол от името на Русия върху слаби държави в региона.
