Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Борис и Кирил Дрангови: Посветени на българската кауза

[post-views]
Писмото на полк. Борис Дрангов към сина му Кирил два дни преди бащата да загине

Филмът на Военния телевизионен канал „Курсант 858” можем да видим на 3 февруари от 18,30 ч.: 857 курсанти е имало в школата, където полковник Борис Дрангов(1872–1917) е бил преподавател, но е възпитавал синовете си по начина, по който се е държал с войниците си: със същата бащинска любов, загриженост, но и строгост. И така синът му Кирил Дрангов (1901–1946), който не е носил униформата, се явява като неговият 858-и курсант…
Борис Дрангов е голямо име в историята на Българската армия, военен педагог и теоретик, отличен военачалник, получил посмъртно званието полковник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, командир на Школата за младши офицери в Скопие през 1916 г., която ги произвежда за нуждите на армията ни в Първата световна война.

Режисьор на филма е Милена Гетова, позната като режисьор и на поредицата „БГ пълководци” на ВТК, сценарист е журналистът Костадин Филипов, познавач на Балканската тематика и на историята и днешните дни на Република Северна Македония, с опит в създаването на документални филми, оператор – Петър Георгиев. Актьорът във възстановката, който „влиза в кожата” на Борис Дрангов, е Христо Узунов, глас много разпознаваем зад кадър от дублажа на филми. Участвал е и в историческата поредица „БГ пълководци”: за генералите, герои от войните по време на Третото българско царство, с голям принос за развитието на Българската армия, държавността и историята ни, но забравени след 9 септември 1944 г.

В екипа са още продуцентът Тома Иванов, заместник-директор на Информационния център на МО, Стоян Марков, директор на ВТК, режисьор по монтажа е Мариана Тенчева. Огромна е услугата на сценариста ни, казва Милена Гетова, с когото използват документи от Държавната агенция „Архиви” и най-вече от филиала й във Велико Търново с военния архив. Интервютата във филма са снимани в Националния исторически музей в Бояна: с доц. Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания към БАН, доц. Милен Михов, историк от Велико Търново, който разказва за репресиите след 1944 г., с преподавателя от Военната академия проф. Димитър Недялков, полковник от запаса, който говори за военната кариера на полк. Борис Дрангов.

Игралната възстановка, с която започва филмът, е за писането на писмото, което остава като един бащински завет на полк. Борис Дрангов към сина му Кирил Дрангов, написано по повод на именния му ден, два дни преди бащата да загине. Писмото е и завет от бащата към сина да пази името му. Той му завещава любов към Родината, дълга към Отечеството – за участие в борбите за национално освобождение и обединение на българите под една обща държавна стряха, в които и самият Борис Дрангов участва:
мечтата да освободят Македония и да я присъединят към Отечеството, след като тя получи автономия. Това е мисията и на бащата, и на сина, които посвещават на това живота си. Възстановките са снимани на полигона в Сливница, където са останалите от Сръбско-българската война окопи.

Христо Узунов е актьорът, изградил образа на Борис Дрангов

Със съдействието на директора на Информационния център на МО Владимир Миленски екипът получава достъп до досието на Кирил Дрангов в Комисията по досиетата. След 1944 г. той е бил издирван и следен от органите на реда. Ползван е и личен архив на Райна Дрангова, внучка на Борис Дрангов и дъщеря на Кирил Дрангов. Тя е неизчерпаем източник на информация за живота и делото на баща си и дядо си, така и за борбите на българите в Македония между двете световни войни. Пред 11-годишната тогава Райна и 9-годишния й брат Борис баща им загива в престрелката с милицията под личното ръководство на Лев Главинчев в дома си в София на ул. „Шишман” 37. Главинчев е свързан с репресиите на комунистическия режим срещу много дейци на ВМРО, включително интелектуалци, които пречат на Отечествения фронт в помакедончването на населението от Пиринския ни край.
Години преди това, след военния преврат през 1934 г., репресиите спрямо дейците на ВМРО се увеличават под натиска на сръбската страна, която настоява те да бъдат заловени и предадени на Белград. Кирил Дрангов лежи в ловешките казарми, но след като през 1941 г. българските войски влизат в Скопие, където са посрещнати като освободители с хляб и сол, той заедно със съпругата и децата си заминава в Скопие, където работи като адвокат, въпреки че получава покани от българското правителство да заеме високи длъжности в София.

Семейството на Кирил Дрангов на панихида през 1942 г. на гроба на полковник Борис Дрангов

Всъщност, това е филм, посветен на историята на един баща и неговия син. Дали децата на Кирил Дрангов са търсили възмездие? След 10 ноември 1989 г. на събиране с роднини на загинали в репресиите след 1944 г. дейци на ВМРО те решават, че ако от тях зависи, не трябва да капне и една капка кръв, а престъпниците трябва да бъдат съдени. Ако всеки започне да отмъщава за смъртта на някого, ще се търкаля една кървава топка оттук до края на света, казва днес Райна Дрангова… И това е посланието на този филм.
Филмът е за борбите на българите в Македония за национално обединение и ситуацията между двете световни войни в страната. Но и за баща и син, чиято фамилия е сред знаковите имена в борбата на българите за автономност и обединение с Отечеството България. Извън сценария за „Курсант 858” самият Костадин Филипов преди година прави над 4-часов разговор с Райна Дрангова, резултатите от който тепърва могат да бъдат много интересни независимо в какъв жанр ще се представят. Спомените на хора като нея, казва журналистът, трябва „да бъдат запечатани” за историята. Когато преди време възнамерява да направи филм за Битолския надпис (плочата с надпис: „Аз, цар Иван Владислав, българин родом и български самодържец…”), който потвърждава още през средните векове българския характер на хората от днешна Македония, това е с идеята да представи и събеседниците си от Северна Македония и от България, които са на пределна възраст, за да съхрани спомените им за поколенията. Това са Панде Ефтимов от Скопие, който умира във ВМА в София, където е на лечение в последните си дни, както и проф. Василка Тръпкова-Заимова, която вече също не е сред живите.

„Опитах се да покажа приемствеността между бащата и сина Дрангови, казва сценаристът, да осветлим дейността им и съдбата на сина, която и до ден днешен е като разделителна линия между левицата и десницата във ВМРО, в братоубийствената история на организацията след Първата световна война. Филмът осветява моралната дилема на хората, патриоти по наследство, изпълнявайки бащините завети, от една страна, и днешната оценка за дейността им, може би не напълно приемлива”, казва Филипов. И допълва: Важното е да се говори и да се разчиства истината за личностите, които са правили събитията в историята ни през времето между световните войни и борбата на българите в Македония. Независимо дали ни харесват, или не, за да заемат тези хора истинското си място независимо от плюсовете и греховете си, не бива да гледаме историята през призмата на идеологическото си разделение… А бащата и синът Дрангови, вън от всякакво съмнение, са били посветени на каузата на българите в Македония.

Най-ново

Избрани