Военният телевизионен канал вече стартира излъчването на филма „Войната в Украйна: две години по-късно“, който представлява прелюдия към по-мащабната документална продукция, наречена „Писма от войната“, чиято премиера е определена за 17,00 ч. на 23 февруари в Централния военен клуб.
„Направихме този кратък филм, за да можем да промотираме по-добре дългия филм „Писма от войната“, такава е идеята на неговия режисьор и сценарист Тетяна Станева“, сподели заместник-директорът на Информационния център (ИЦ) на МО Тома Иванов, продуцент на лентата. „Краткият е един вид Making Of, т.е. филм за филма, който разказва защо и как започнахме да работим по темата за войната две години по-късно. За отправна точка ни послужи фактът, че след нападението на „Хамас“ над Израел на 7 октомври 2023 г. общественият и медийният интерес към Украйна намаля и случващото се там вече не е първа новина в емисиите“, допълни още Иванов.
Той е автор на „Войната в Украйна: две години по-късно“, а изпълнителен продуцент е Стоян Марков. Редактор е колегата от в. „Българска армия“ Любомир Денов; диктор – актьорът Васил Бинев; оператори – Борислав Василев и Ян Лелюк, режисура и монтаж Мариана Пенчева.
Първоначалната идея на директора на ИЦ на МО Владимир Миленски е да се направи само фотоизложба. Тетяна Станева е потърсена за съвет, но накрая по идея на Тома Иванов решават да бъде заснет и документален филм, а тя получава и предложението да ръководи заснемането му. За щастие Станева вече има разработен план и идея за такъв филм. Спират се на продължителност от 26 мин., но впоследствие решават да удължат времетраенето на 52 мин., за да могат да бъдат включени всички истории, които са заснели. Така се стига и до настоящата поредица.
От големия проект, наречен „Писма от войната“, вече е заснет първият епизод – „Пулсът на Украйна“. В него ще видите интервю, направено буквално в окоп на бойното поле, откъдето войник от бесарабски произход споделя на български:
„Ние, украинските българи, сме ваши братя, ние сме едни хора. Украйна никога няма да забрави вашата помощ, военна и хуманитарна, докато сме живи, в този толкова тежък час за нас, най-тежкият час… А след войната може да ни дойдете на гости в Бесарабия, ще ядем, ще пием, ще танцуваме; едно хоро ще изиграем, може не едно; кавърма, курбан ще хапнем, всичко ще бъде както трябва; вино – бяло, червено, розово… Чакаме ви!… Само ни разберете колко ни е тежко сега. Поддръжката от всеки човек, от всяка страна за нас е изключително важна.“
Или думите на майката на бивш военнопленник:
„Мъжът ми беше военен, цял живот е служил. Когато започнаха размириците, той беше пенсионер на 58 години. Служи до 62, когато започна войната, а тя приключи за него фатално. Синовете ми много искаха да приличат на баща си, първо малкият сключи договор като военнослужещ, после и големият. Всичко вървеше добре. Малкият постъпи във военно училище и учеше за офицер. „Мамо, много искаме татко да се гордее с нас“, казваха ми. Никой не вярваше, че това, което започна на 24 февруари 2022 г., ще се случи. Мислехме, че след нападението на Змийския остров, където служеше големият ми син, всичко ще приключи и политиците ще се разберат. Но напразно сме се надявали.
Десет месеца синът ми беше в плен. Съблякоха ги, взеха им дрехите, местеха ги от лагер в лагер, от затвор в затвор. Видяхме го случайно в един телевизионен репортаж, само по гласа го познахме. Беше толкова отслабнал, тройно… Всяка сутрин и вечер се моля – за всеки ранен, за всеки един военнопленник Господ да се смили над него и майка му да го дочака…
Когато големият беше в плен, малкият воюваше на първа линия и много пъти беше изправен пред опасност за живота. Той е руски възпитаник, но ненавистта му към руснаците беше толкова голяма, че изхвърли всички руски книги от библиотеката вкъщи. Те ни ненавиждат, че сме украинци.
А момчетата в плен от Западна Украйна, които не могат да пишат на руски, тъй като никога не са го учили, са ги пребивали от бой. Държали са ги гладни, баня – една-две минути със студена вода, рядко са им давали чай, делили са си трохите, за да оцелеят. Когато го прегърнах, ето толкова малък беше… Родих го едро бебе, а сега – една шепа като голям мъж… И първото, което иска да му приготвя за ядене, след като се върна от плен, беше торта „Наполеон“. Онзи, който е запалил Москва…“!
Останалото ще научите от краткия филм „Войната в Украйна: две години по-късно“, който вече се излъчва по ВТК, както споменахме в началото, и от поредицата „Писма от войната“.
