Елена ФУРНАДЖИЕВА, Factcheck.bg
17 години след като заявява желание да се присъедини към Шенгенското пространство, България ще стане част от него, макар и частично, на 31 март тази година. След като решението за присъединяване на България и Румъния към Шенген бе публикувано в официалния вестник на ЕС, в социалните мрежи и в медийни публикации се появиха твърдения, че то е плод на „сделка“ и на „тайно поети ангажименти от правителството“ за връщане на бежанци към България.
Общото внушение е, че процесът е скрит от българското общество и че след решението на Съвета на ЕС държавата ни е изправена пред по-голям риск от когато и да било. Появиха се твърдения, че България се е съгласила да приеме обратно „6000 сирийци и афганистанци“. После броят на върнатите у нас бежанци нараства многократно, докато се превърне в „неограничен“.
Друго невярно твърдение e, че в момента страната ни е на 3-то място в Европа по прием на мигранти и това заплашва България да се превърне в „концентрационен лагер“ или „в най-големия бежански лагер в Европа, а може би в света“. Сред другите, определени като плашещи, последици е „разоряването на общините“, които ще трябва да осигуряват достъп до образование и социални услуги на бежанците.
Всъщност връщането на мигранти и бежанци по т.нар. Дъблински регламент е със строго регламентирани срокове за изпълнение и цитираните 6000 бежанци няма как да се появят в България сега, още по-малко причината за това може да бъде влизането ни в Шенген. Структурата, изпълняваща искането за реадмисия, у нас е МВР. Според статистиката на ведомството за 2023 г. става ясно, че по Дъблинското споразумение от всички държави в ЕС има подадени искания за връщане на 2357 души. Върнати са 564 души. През 2022 г. исканията са били 814, а върнатите бежанци са били 194.
Според обобщена справка, изготвена след искане на Factcheck.bg от Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заявките за връщане на лица, търсещи или получили международна закрила, както и за 2022 г., и за 2023 г., са също в пъти под бройката 6000 за всички държави от ЕС, не само от Австрия. ДАБ е отговарящият орган за изпълнението на Дъблинския регламент у нас и в данните на Агенцията е включена и статистиката на МВР.
През 2022 г. са получени 20 045 запитвания от всички държави – членки на ЕС, но оформените заявки за входящи трансфери са били 846, от които са били осъществени 202. През 2023 г. е имало 17 900 запитвания, 2465 заявки за входящи трансфери, върнатите лица са 590. От ДАБ уточняват, че за голяма част от исканията за обратно приемане към България не се получава заявка за прехвърляне, а за значителна част от тях страната ни е отказала да приеме обратно търсещите закрила лица, тъй като съгласно разпоредбите на „Регламент Дъблин“ тя вече не се счита за отговорната държава членка. Също така част от заявките се обжалват от бежанците в държавата, от която трябва да бъдат върнати, като в повечето случаи съдът се произнася в тяхна полза.
Австрия е подала към България съответно 9157 запитвания за 2022 и 6544 за 2023 г., за 2022 г. е заявила 74 трансфера, а за 2023 г. – 193 трансфера. Върнатите бежанци от Австрия са били съответно 33 и 113 души за двете години. Данните недвусмислено показват, че между запитванията и исканията за обратно приемане и реално върнатите у нас бежанци има огромна разлика. Но за целите на внушенията за „заплахата от Шенген“ се използва само броят на исканията, а се спестява броят на реално върнатите хора.
Публикуваме статият със съкращения. Заглавието е на редакцията на в.„Българска армия“
