Преди три десетилетия на пазара „Маркале“ в Сараево беше извършено клане, при което бяха убити 68 и ранени 142 граждани. Оцелелите жители на столицата на Босна и Херцеговина казват, че болката и картините на ужаса не избледняват и че всяка следваща годишнина от жестокостта на армията на Република Сръбска е по-трудна.
Денят в памет на всички убити и ранени граждани на Сараево от 1992 до 1995 г. и 30-годишнината от клането на пазара „Маркале“ в Сараево бяха отбелязани в понеделник, 5 февруари, с изпълнение на националния химн на Босна и Херцеговина, поднасяне на цветя, молитва и минута мълчание.
Обстрелът е сред престъпленията, за които бившият сръбски лидер Радован Караджич бе признат за виновен от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
Съдът на ООН в Хага осъди на доживотен затвор и бившия командир на босненските сърби Ратко Младич за участието му в упражняването на терор сред цивилното население и етническо прочистване в Босна.
Първото от двете кланета на пазара „Маркале“ в центъра на Сараево се случва на 5 февруари 1994 г. между 12:10 и 12:20 ч., когато от позициите на армията на Република Сръбска, разположени в района на Мркович, е изстрелян 120-милиметров минометен снаряд. Гранатата пада върху препълнения с хора пазар, като убива 68 граждани, а 142 са тежко и леко ранени.
Пазарът в старата част на Сараево беше обстрелван два пъти. След февруари 1994 г., в клането в самия край на войната, на 28 август 1995 г., в близост до градския пазар „Маркале“, загиват 43 цивилни граждани, а 84 са ранени.
По време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. най-оживеният пазар в Сараево, „Маркале“, е едно от местата за снабдяване на жителите на обсадения град. На това място се търгуваха хранителни продукти и всичко, което можеше по някакъв начин да помогне на гражданите на Сараево да оцелеят в трудните дни на войната и обсадата.
Точно затова в борбата за оцеляване в обсадения град на онзи фатален 5 февруари на пазара „Маркале“ присъства и Вахида Твико, която в интервю за AA посочва, че спомените за клането са все още пресни, че все още вижда пред очите си сцени на кръв, и че всяка следваща годишнина от тази трагедия е все по-тежка за нея.
„Всеки ден беше критичен. Всеки път, когато отивах, стреляха снайперисти, но аз продължавах да ходя там. Бях точно тук в деня, в който падна снарядът. Започнах да бягам, не знам накъде, мъжът ми ме догонваше. Не знам какво се е случило. Дори не знам как съм чула тази детонация. Когато видях какво се е случило и колко много кръв има навсякъде, припаднах. Просто не можеш да го гледаш“, каза Твико.
Припомняйки си ужасяващите сцени от клането, Твико споделя, че все още има пред очите си образа на мъртвата жена, чиято глава е била на масата, а тялото ѝ – до масата на пазара.
„Сърцето ми спря от страх. Тела, ръце, крака, навсякъде имаше тела“.
Подчертавайки, че все още ѝ е трудно да говори за тази травма, тя заяви, че само тези, които са я видели, могат да разберат колко ужасна е била тя.
Твико губи и сина си по време на войната, а освен това се грижи и за болната си дъщеря.
„Това се случи на 10 юни 1993 г. Носех мъртвия си син… Припаднах, когато стигнахме до болницата“, казва Твико.
В края на разговора тази смела жена каза, че ѝ е било трудно, но че единственото ѝ желание е децата да бъдат по-добри, да няма повече битки и войни никъде.
Източник: bgnes
