Фото автора
Снимки 1 и 2 Надя Алуминова
Исторически кът на 35-и Врачански пехотен полк бе открит в гарнизон Враца. Събитието е посветено на 120 години от създаването на полка. Церемонията събра много официални лица, както и гости от Национален съюз „Съединение“.
Един от тях влезе в ролята на знаменития командир полковник Васил Таслаков. „Едно към едно не можем да пресъздадем облеклото, тъй като тогава тъканите са били други, специални шивачи са работили по създаването на униформите. Представяме полева униформа, която е използвана в бойните действия. Пистолет, нож. Офицерите, когато не са носели саби, са носели ножове, които са с темляци.“
Какво ви кара да участвате в този спектакъл? „Родолюбието, историята – да се знае, да се помни най-вече.“
Командирът на Врачанския гарнизон подполковник Симеон Гаджев благодари на дошлите да уважат делото на наследниците 35-и Врачански пехотен полк, станал известен като „Железният полк“. Припомни си как се е родила идеята. Срещнал се с о. з. подполковник Иван Джунов, който е служил в Школата за запасни офицери и по собствена инициатива е търсил исторически документи за Врачанския гарнизон. „Историята ме грабна, опитах се да намеря още исторически документи, но се оказва, че ги няма събрани на едно място. Потърсихме помощта на доц. д-р Соня Пенкова, директор на НВИМ, а финансова подкрепа имахме от Община Враца. Съдействаха ни още Георги Ганецовски, директор на врачанския исторически музей и Димитър Димитров, началник на местния Военен клуб. „Засега ни липсват снимки на всички командири на полка. Имаме отделни елементи, истории от книги, от различни места – подготвили сме ги за следващата изложба. Ще надграждаме. На табло ще изпишем имената на загиналите герои. Достъп ще има целият личен състав на батальона – да видят, че са звено от една верига във времето, която не се прекъсва. Предстои да направим
експозицията достъпна в дните на отворени врати
за учениците и за населението. Някой може да познае роднина от фамилията и да се сети, че на тавана е видял стар предмет, нещо историческо. И вместо да бъде изхвърлен, да го донесе тук и да бъде запазено…“
Високо отляво е сложена снимка на най-старото знаме от 1902 г., което се съхранява във Военноисторическия музей в София и оригиналът се изважда само при определени поводи. То е първото знаме, дарено на полка. На него са изписани имената на битки: Шейново, Батак, Шипка, Стара Загора. От едната страна е кръстът. От другата – лъвът. Отдясно са формените знамена, които се дават през 1937 г. на всичките войскови части.
Пред тържествения строй на откриването подполковник Гаджев припомни, че е издигнат паметник на героите от полка, загинали във войните през 1912–1918 г., който на всички врачани е известен като паметника „Лъвчето“. В тяхна чест има улици, кръстени на имената им в града, които
пазят паметта за тяхното безстрашие
„Щастлив съм, че тук в района на 10-и механизиран батальон ще има още едно място, на което ще поддържаме жив спомена за стотиците загинали врачани от 35-и Врачански пехотен полк“. На церемонията говори и командирът на Трето бригадно командване полковник Митко Балтов: „Устремени към бъдещето, не трябва да забравяме подвига на нашите деди“ – каза той. „Искам само да отбележа една дата – 7 септември 1916 г. Битка, която специалистите са смятали, че врачанският полк ще загуби, тъй като съотношението на силите е било 6 към 1 в полза на руските войски. Положението на врачанци е особено тежко. Веригите им се топят, помощ не идва, резерви няма. Тогава подполковник Васил Таслаков хвърля в боя „последния резерв” – себе си. На кон, под дъжд от куршуми обхожда бойната линия и поздравява храбрите си войници с… победата в момент, когато всичко е почти загубено.“ Но внезапно идва конницата на генерал Колев и удря врага във фланг. Така спасява „Железният полк“, чието име идва оттогава неслучайно, показал е чудеса от храброст. „И вие сте негови горди наследници…“ – добавя полковник Балтов пред тържествения строй.
Лентата на музейния кът прерязаха полковник Балтов и подполковник Гаджев. Събитието благослови митрополит Григорий. Подробно историята на „Железният полк“ представи Красимир Богданов. Разказа интересен факт от Първата световна война. „Врачани поемат първия основен удар на атаката в състава на Първа българска армия. Атакуват източна Сърбия, отправната точка е границата и р. Тимок, по посока гр. Неготин. Тук се разиграват драматични събития. В дъждовната есен на 1915-а реката приижда, образува се огромно блато, войните няколко дена стоят във вода до кръста. При щурма на вр. Авлия командирът на Втора рота подпоручик Кръстьо Чернев
заповядва начало на атаката
и се опитва да даде сигнал, като стреля с пистолет. От водата обаче оръжието е станало неизползваемо. Тогава той грабва кол от лозето, атакува противниковите окопи и това става сигнал, който кара всички останали войници да се втурнат и да спечелят голямата победа.“
След пробива при Добро поле полкът попада в плен, но не понася позора да бъде пленено знамето. Спасява го поручик Ангел Янчев, който не изпълнява заповед да го изгори. Увива го около кръста си с риск за живота си. По време на военното си пленничество го придържа към тялото си и успява след освобождаването на българските части да го върне отново във Враца. На парад, преди да го развее, произнася знаменитите думи: „Враца, това е Йерусалимът на българщината!“.
От врачанското формирование връчиха грамоти на всички, помогнали за реализиране на идеята. Радослав Симеонов, бивш уредник на военното гробище в Добрич, предостави на музея книгата „Те загинаха за Добруджа“. По време на боевете между 5 и 7 септември 1916 г., известни като Добричката епопея, загиват над 500 души от 35-и Врачански пехотен полк. Това е полкът с най-много селища, преименувани в Добруджа на негови герои – Полковник Теслаково, Полковник Чолаково, Полковник Савово и селото, наречено Врачанци. Полковник Балтов подари на военното формирование офицерския кодекс на честта. Областният управител Надя Донкинска заяви увереност, че за военните паметници в района ще се полагат още по-големи грижи.
