„Всеки един украинец знае как трябва да завърши войната – с победата на Украйна. Друга алтернатива няма. Ако се случи прецедент тази агресия да не бъде спряна, това означава един страшен хаос за целия свят. Заплахите за сигурността, мира, свободата на Европа са огромни. В момента Украйна ги намалява със страшна цена. Настояваме, че подпомагането на Украйна не е дарителство или доброволчество. Това е инвестиция в мира и сигурност на ЕС и НАТО“.
Това каза заместник-посланикът на Украйна в България Анна Тертична, доктор по история, балканист.
На фона на продължаващите руски удари върху цивилни и цивилна инфраструктура, предстоящите решения за абсолютно задължителната икономическа и военна помощ за Украйна и вихрещата се руска дезинформация, ФрогНюз разговаряхме с нея.
„Украйна беше цел номер едно за руската пропаганда не само в последните 10, но в последните 30 години. Цялата история на Украйна е била пренаписана от Москва по време на Съветския съюз. Имахме фалшифицирана история, своята истинска история започнахме да научаваме след Перестройката. Влияние беше упражнявано по различен начин в различните сфери. Подходите в България са същите като тези в Украйна“, каза тя.
„Българите в Украйна са много всеотдайни украински граждани. Те обичат своята държава. През последните 30 години израснаха вече три поколения на млади хора, които говорят български, обичат България и искат България да знае за тях, не от нечии приказки, а самите те да бъдат чути“, посочи д-р Тертична.
„Украинските бежанци в България, за които уж се „харчат милиони от бюджета“ – това също е дезинформация, защото основната помощ за украински бежанци върви по линия на фондове на Европейската комисия. Друго, което не се знае е, че съвсем малка част от украинските разселени лица ползват социалната програма на правителството на България. А десет пъти повече от тях живеят със собствени средства и с това допринасят за развитие на икономиката на България, по-специално в Черноморския регион“, каза още тя.
Госпожо заместник-посланик, къде Ви завари 24 февруари 2022 година, когато Путин започна своята война срещу Украйна?
Датата 24 февруари 2022 година за мен, както и за всеки един украинец, стана черният ден, който преобърна целия ни живот. Трябва да призная, че както в европейските държави, така и в Украйна се говореше за възможна война, но никой не е вярвал, че това ще стане реалност до последния момент.
В Киев руските бомбардировки започнаха в 05:00 часа сутринта. Веднага стана ясно – без да четеш новини, какво става. Започна подготовка какво да правим, имахме инструкции за определен запас храна, подготвени документи и предвид зимата – топли дрехи, за да можем да тръгнем и стоим в бомбоубежища. Следвахме тези инструкции.
Първото и най-важно беше да се чуем с всички роднини и да разберем какви са следващите стъпки. Колкото и да искаш да се подготвиш за войната, човек не може да бъде готов за такова нещо. Най-важното, което разбирахме още в първите секунди, бе, че трябва да сме адаптивни, да реагираме срещу опасностите и заплахите във всеки един момент.
От днешна гледна точка, защо Путин нападна Украйна, кои са истинските причини?
Руската агресия във военен вид започна през 2014 година с окупацията на Крим – тогава бяха и първите жертви. Планът на Путин да превземе поне половин Украйна беше ясен за всички в Украйна и за нашите западни партньори. Знаехме, че иска да превземе най-малко 10 области от Украйна – целия Изток и Юг на Украйна, да стигне до Приднестровието. Тези амбиции никога не са били крити от политическо ръководство на Русия.
Руската имперска политика, която в момента квалифицираме като рашизъм, не е спирала в последните 300 години. Проблемът за европейските общества е, че все още живеят със своята лична представа за бившия Съветски съюз, за приятелство, братство. А украинският народ носеше историческата си памет за всички терори от московския режим, царския режим, имперския режим, сталинския режим. За Украйна 20. век страшно травматичен и заради асимилационната политика към украинците в Съветския съюз, и заради страшните репресии през 20-те и 30-те години на миналия век, и поради Гладомора, геноцида срещу украинския народ. Всъщност репресиите в различния им вид и различна интензивност не спираха до Перестройката през 1986 година.
Как се справихте с този опорката за “братските народи” – как се случи вътрешното консолидиране на Украйна днес?
Притеснения, че няма няма да има дружба и разбирателство с руснаци като “братски народ” се появиха още 1991 година, когато се разпадна Съветския съюз. Голямото опасение още тогава бе, че Руската федерация ще упражни своето влияние и ще опита да задържи Украйна в своята орбита. Виждахме го през цялото време оттогава досега – Москва беше и против членството на Украйна в НАТО и ЕС.
Първите опити за окупация на Крим бяха предприети още през 1994 година, когато Украйна спря тогавашна руска операция и с въвеждането на мониторингова мисия на ОССЕ се стабилизира ситуацията в Крим. Русия винаги поддържаше определено напрежение с непризнаване на границите на независима Украйна, с напрежението около остров Тузла в Керченския пролив. За украинците никога през последните 30 години не е работил наративът за дружба и той приключи 2014 г.
Защо обаче този наратив продължава да се разпространява – защо въпреки фактите продължава да се прокарва в българското общество?
Вероятно проблемът е в образованието и информираността. Когато научиш едно нещо по време на базовото си обучение, то става основа за твоя мироглед за дълго време. Трябват много усилия, за да се самообразоваш и да научаваш повече информация, за което може би нямаш и време.
Този наратив е използван от руската пропаганда много активно не само в България, но и навсякъде по света – че украински народ не съществува, че няма право да съществува. Много руски политици казват това в абсолютно прав текст. Трябва да се подходи много внимателно в образованието и програмите по история в историята на Източна Европа и Украйна.
През последните две години, преведени на български език излязоха две чудесни истории на Украйна – на Орест Субтелни и Серхий Плохий. В тях е обяснено развитието на украинската държавност в последните 1200 години в контекста на това, че Украйна е била щит на Европа от заплахите, идващи от източните завоеватели.
Продължава ли Украйна да е щит на Европа?
Абсолютно е така. Трябва да се даде сметка, че всеки един загубен живот на украинец – а украински животи се загубват всяка минута, е цената на мира и спокойствието в Европа. Путин съвсем ясно каза в прав текст, че иска НАТО да се оттегли от Източна Европа, че иска да възстанови влиянието и „баланса“ от времето на Варшавския пакт. Заплахите за сигурността, мира, свободата на Европа са огромни. В момента Украйна ги намалява със страшна цена. Настояваме, че подпомагането на Украйна не е дарителство или доброволчество. Това е инвестиция в мира и сигурност на ЕС и НАТО.
Има ли го според Вас разбирането за това в европейските институции, виждате ли го в общуването си с институциите в България
Разбирането го има. Оценяваме го и сме много благодарни на нашите партньори през тези две години, но и в предишния период – вече се навършват 10 години от руската агресия, която преобърна дневния ред на международната арена.
Това, което липсва и от което имаме огромна нужда, е промяна на подхода в решаването на новите задачи и справянето с предизвикателства. Проблемът е в бавното взимане на необходимите решения, а те са необходими не само тук и сега – те бяха необходими вчера и онзи ден. Европа и партньорите в НАТО все още работят по механизми, които бяха въведени в съвсем други мирни и спокойни условия. Затова апелираме към всичките ни партньори, включително България, решенията относно помощта на Украйна да се взимат по-бързо и да са по-ефективни. Всяко едно ново решение – това са спасени човешки животи.
В България, по целия Източен фронт на НАТО, в цяла Европа руската пропаганда се засили. Руска пропаганда обаче има и в Украйна – използва се в опит да пречупи украинското общество и армия. Как се справяте вие с дезинформация и пропагандата и как Европа би могла да черпи от вашия опит?
Наистина е така и вероятно Украйна беше цел номер едно за руската пропаганда не само в последните 10, но в последните 30 години. Цялата история на Украйна е била пренаписана от Москва по време на Съветския съюз. Имахме фалшифицирана история, своята истинска история започнахме да научаваме след Перестройката. Влияние беше упражнявано по различен начин в различните сфери. Подходите в България са същите като тези в Украйна.
След 2014 година на Украйна и се наложи да възприемем руската пропаганда и дезинформация като реална заплаха за националната сигурност на държавата. Тогава бяха въведени механизми за противодействие на ниво държавни институции. Наложи се по-ефективно да се работи след руското нахлуване 2022 г. Много допринесе функционирането на украинския StratCOM (Център за стратегически комуникации, бел. ред.) – елемент на противодействието срещу дезинформация, който е част от Министерството на културата и информационната политика на Украйна. Този механизъм доказано работи много добре за справяне не само с дезинформация, но и с новия вид психологически и информационни спецоперации, които заляха Украйна още от първия момент на широкомащабното нахлуване.
Целта на тези операции е тотално дезориентиране на хората, предизвикване на депресия, намаляване на воля за съпротива. Използват се всякакви различни информационни поводи.
Основната тема е за украинската държава като “неработеща”, наративът, че държавата се проваля, че институциите не са ефективни, че не може да им се има доверие, защото не защитават националните интереси. Използват се и най-чувствителни теми за обществото, злоупотребява се с темата корупция, патриотизъм. Има опити да се дискредитира армията, доброволците, дарителите. Благодарение на работата на StratCOM и тясното им взаимодействие с всички министерства и масмедии, голяма част от обществото вече е абсолютно наясно, че всяка една информация трябва да бъде проверявана и трябва да се вярва само на официалния източник.
Може ли да има сътрудничество между България и Украйна в тази област
Направихме такова предложение. Имаше и консултации между експерти и от страна на България, и от страна на Украйна. Очакваме развитие в това отношение.
Кои са наративите на руската пропаганда у нас? По мои наблюдения последно се говори за контраофанзивата, която се определя като неуспешна, внушават се и вътрешни властови конфликти в Украйна.
Учудващо е, че темите и наративите останаха почти едни и същи от 2014 година. Те циркулират с различна интензивност, вероятно в зависимост от преценката на хората, които дирижират процеса. Наративът през 2014 година беше , че “Украйна не може да се отбранява”. Видяхме го и преди началото на широкомащабното нахлуване – през януари и февруари 2022 година се насаждаше наратив, че ако има война, от Украйна няма да остане нищо. Имаше го и наративът, че Украйна ще падне за три дни, което както виждаме не се е случило и никога няма да се случи – украинският народ е единен в желанието да противостои.
Колкото и да е трудно, украинският народ е много мобилизиран. С всяка една нова терористична атака, колкото и нашето общество да го боли, хората още повече искат да победят, войната да приключи и Русия да носи юридическа отговорност за стореното зло.
Относно украинската контраофанзива – видяхме голяма антиукраинска информационна кампания. Целта на тази операция бе да се намали доверието към украинската армия, да се покаже, че украинците уж не оправдават някакви очаквания.
Украинската страна от начало на нахлуването на руските войски предупреждаваше, че контраофанзивата трябва да се прави веднага – още 2022 г. Тогава окупационните войски не биха имали време за подготовка на отбранителната линия. Случи се точно така, както предвиждаха нашите военни експерти, и за истински напредък на фронта в освобождаването на украинските територии трябва много по-голям ресурс.
Руската пропаганда злоупотребява с всички теми, свързани с Украйна. Освен политическите теми, се използват и икономическите – виждаме как в момента активно се използва темата с украинското зърно. В темата категорично се вкарват руски наративи. Не може да твърдиш, че украинското зърно ще „унищожи“ някого. Зърното не е оръжие, зърното е храна. То е базова необходимост за преживяване на човека и дори е по-важно от енергийните ресурси – човек може да се стопли с нещо, но когато няма какво да яде, не може да оцелее. Украйна от столетия е позната със своето зърнопроизводство. Тя хранеше половин Европа дълги години – още 19. и 20. век.
След руската инвазия, колкото и да е намалено производството, Украйна е от ключово значение за глобалната продоволствена безопасност. Украйна, за разлика от Русия, никога не е използвала този свой безценен ресурс като инструмент на влияние. Винаги е била партньор, винаги е била на разположение да подпомогне държави по света – в Азия или Африка, разбирайки колко важно е това. По статистика, Украйна е на първо място по производство на слънчогледово олио и в топ позиции по основните продукти – царевица, зърно, мляко и много други базови продукти.
В енергийната сфера го имаше наративът, че Украйна и Европа не могат да оцелеят без руския газ. Виждаме днес, че не е вярно и че с обединени усилия европейските държави могат и са успешни в справянето с руския енергиен шантаж.
Имаше и наративи за украинските бежанци в България, за които уж се „харчат милиони от бюджета“. И това също е дезинформация, защото основната помощ за украински бежанци върви по линия на фондове на Европейската комисия. Друго, което не се знае е, че съвсем малка част от украинските разселени лица ползват социалната програма на правителството на България. А десет пъти повече от тях живеят със собствени средства и с това допринасят за развитие на икономиката на България, по-специално в Черноморския регион.
Относно бежанците от Украйна – какво би могла да направи България за тях? Казвате десет пъти повече са украинците у нас, които не използват социалната програма, а работят, допринасят за българката икономика.
Според европейските правила бежанците от Украйна имат абсолютно всички правила, които имат и българските граждани. Понякога обаче украински граждани със статут временна закрила не могат да ползват тези права или поради остаряла нормативна рамка, или защото на един човек, избягал от война, не му е лесно да събере всички изисквани документи и справки. Затова, за по-лесно интегриране, трябват по-специални условия за разселени лица.
Като цяло Украйна и украинци е много благодарни на правителството на България. Доколко сме запознати, в момента тече работа по подготовка на нов интеграционен план за разселени лица. Надяваме се, че всички проблемни въпроси ще бъдат включени в програмата и ще мерят своето решение.
Не съм привърженик на това да се мотивираме да помагаме с думите, че същото нещо може да се случи на нас или нашите близки – “помогни на някого, защото това може да се случи на теб самия”. Смятам, че трябва да се помага и действа, защото така е редно, не от някакъв страх.
България винаги е била отворена и винаги е помагала. Като погледнем в периода между двете световни войни, в България се озовават страшно много мигранти и разселени лица. След Първата световна война – и украинци. За съжаление по тази тема се знае много малко, защото по време на комунизма темата е била забранена за проучване. По новините преценки, в България в периода между Първата и Втората световни войни живели около 30 хиляди украински емигранти – бивши военни, бивши военнопленници, мигранти. Голяма част от тях са били настанени в София, а след това разпръснати в около 20 града на България. Тогава тези украинци са получавали помощ от българите, били са много добре приети, организирали се в културни дружества и имали възможност да пазят и промотират своята култура.
За съжаление, в образователните програми по история в България досега се е говорило само за белогвардейска емиграция..
По нашите контакти в днешно време с нашите съграждани в България съдя, че те са страшно благодарни на България, на хората тук за топлината, човечността, помощта. Примери за това има много – хиляди, може би стотици хиляди примери на такова много специално отношение. Всеки един украинец в България, когото го попитате, ще ви сподели страхотни лични истории със сълзи в очи. Признателни сме за това и наистина благодарим.
Струва ми се обаче, че в българското общество го няма разбирането за българите в Украйна – в Бесарабия, в Таврия, но и из цялата държава. Как да обясним, че това, което Русия прави в Украйна, засяга пряко нас, българите, тъй като има много наши сънародници, които страдат от руската агресия?
В края на втората година руската широкомастабна война срещу Украйна политиката към украинските граждани със статут временна закрила навлиза в нова фаза. Тя изисква нов подход за подпомагане на интеграция. Много от украинците в България вече имат работа, учат езика, преразглеждат плановете си относно обучението на децата, намиране на работа, промяна на професия.
Относно българите в Украйна, за съжаление се говори много малко по тази тема. Има нужда да се научи и да се каже повече. В публичния дебат почти не присъства темата какво се случва с украинските граждани с български произход, по-специално, какво случва в окупираните от руските войски територии, какво е станало с хора, принудително депортирани в Русия – сред тях стотици хиляди деца. Не знаем какво се е случило с почти 200-300 хиляди украински деца. По тази тема активно работим с международните институции. Процесът на връщане на принудително депортираните лица е изключително труден – също толкова труден, колкото процесът по връщането на военнопленниците. Тук ни е нужна силна подкрепа от международната общност и сме благодарни на България за нейния принос в този процес..
Българите в Украйна са много всеотдайни украински граждани. Те обичат своята държава. След своя много дълъг път от няколко столетия живеене на територия сегашна Южната Украйна те имат възможност да сравняват, какво е било в миналото и какво е станало по време на независима Украйна. След 1991 година те за първи път получават право да учат роден български език, да развиват своята идентичност. Стига да поискаш, всички условия ги имаш, и законодателно, и имаш всички инструменти да упражняваш своите права. Това е най-голямата свобода, която може да си представи човек.
През последните 30 години израснаха вече три поколения на млади хора (ако брои по цикъла среднообразователен процес от 10-11 години), които говорят български, обичат България и искат България да знае за тях, не от нечии приказки, а самите те да бъдат чути.
Говори и за едно демократично общество.
Абсолютно! Препоръчваме повече журналисти да встъпят в пряк контакт с българи в Украйна да го чуят лично от тях.
Как трябва да завърши тази война – какъв е вариантът, пред който Украйна няма да отстъпи?
Всеки един украинец знае как трябва да завърши войната – с победата на Украйна. Друга алтернатива няма.
А какво включва победата – това са няколко компонента: първо, Русия да спре да атакува; второ, да изтегли своите войски извън признатата от международната общност граница на Украйна по състояние на 1991 година; трето – отговорност на Русия за военните престъпления. В Международния наказателен съд вече има събрани доказателства за повече от 125 хиляди престъпления. Тези доказателства вече са предадени в Хага.
В украинското общество има невероятен консенсус като визия за мира – да има траен мир, да върнем трайния мир в Европа, да няма повече заплаха. Затова и президентът на Украйна Володимир Зеленски излезе със своята Формула на мира от 10 точки. Те в същност представляват предложения за международни реформи, които трябва да се направят в различни сфери стъпка по стъпка от гледна точка международното право и консолидирането на усилия на международната общност да се спре Русия и тя да се върне към уважение на международния правов ред.
България прави своя голям принос, като се включи в работата по Формулата на мира – в подготовката на четири точки – като лидер по екологичната безопасност и като участник по точки продоволствена безопасност, енергийна безопасност и възстановяване на справедливостта.
Ако се случи прецедент тази агресия да не бъде спряна, това означава един страшен хаос за целия свят.
Източник: frognews.bg
