Марк АНДРЕЕВ
Воля за решение има в много държави, дори между опоненти като Китай и Индия или САЩ.
От Античността досега транспортът по море e най-големият, евтин и достъпен начин за превоз. Хората да извършват чудеса, за да съкратят разстоянията – прокопаването на Панамския и Суецкия канал например. Търговията по море е била често причината или част от причините за конфликти.
В рамките на две публикации ще разгледаме икономическия и военния аспект на атаките на хутите в Червено море – първо, защо това може пряко да ни навреди икономически и след това, каква е военната обстановка – как се случват атаките, какви са вариантите за военни и политически решения и защо тези атаки са по-трудни за спиране от пиратството преди години.
С разрастването на световните икономика и търговия определени морски пътища станаха критични за благополучието на света. Проливът на Малака, Червено море и Суецкия канал свързват икономиките на Азия и Европа и в това си качество са незаменими – ако не можеш да минеш през Суец, трябва да заобикаляш през целия африкански континент като мореплавателя Вашку да Гама.
Аденският залив и Портата на плача
Проблемът със Суец е, че, за да мине през него, е нужно да се мине през Аденския залив, протока Баб ел Мандеб – Портата на плача, и Червено море. Повечето държави там са бедни или са във война – Еритрея, Сомалия, Йемен и Джибути. Предвид огромното значение на Суец и Червено море и преди е имало кризи и конфликти – Суецката криза през 50-те години на миналия век и сомалийското пиратство. В резултат но това, за да се пази мореплаването много държави имат сво морски бази в региона и най-вече Джибути – САЩ, Китай и Франция например.
Войната в Йемен
За да се придържаме към темата, няма да се задълбочаваме във войната в Йемен. От 2014 г. има война между правителството и шиитската ислямистка организация – хутите. Правителството изгуби контрол над западния регион до Червено море и столицата Саана и дори се стига до намеса на Саудитска Арабия, която и с големи ресурси не успя да бие хутите. Този провал е благодарение на друг играч в региона – Иран. Като шиити, хутите работят близо с Иран. Иран им дава финансиране, логистика, обучение и въоръжение – муниции, оръжия, дронове и балистични ракети. Без тази помощ хутите са слаби и това ги прави зависими от Иран, които имат голямо влияние над тях – това е част от стратегията на Иран в региона.
Ескалацията след 7 октомври
След терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел през октомври и началото на войната в Газа хутите започнаха да атакуват с ракети Израел. През декември те изместиха фокуса си върху кораби в Червено море и около Портата на плача, обявявайки, че ще атакуват само израелски кораби. Въпреки това атаките им, изглежда, не подбират израелски цели, а удрят всички – пример за това е атаката срещу индийски танкер, натоварен с руски петрол. Към този момент има два похитени кораба, един с българи на борда. Освен тях има около 6/7 ударени от дронове и ракети. Хутите използват лодки и хеликоптери за похищения и крилати ракети и дронове, за да удрят кораби.
Как да парализираш два континента
В резултат на атаките и похищенията множество от корабните компании прекратиха преминаването през Червено море и насочиха товарите си през Африка. Към този момент близо 40% от транзита през Суец е пренасочен натам. Това са много, много лоши новини за всички държави в Азия и Европа, включително и България.
Корабите се застраховат за различни сценарии– например бури, аварии или в този случай въоръжена атака. Ако регионът, през който минаваш, крие риск от атаки, цената на застраховането нараства много. Начините на застраховане варират, но в случая на търговски кораби таксата се изчислява на база на процент от превозвания товар. Ако превозваш евтин товар, не е голям проблем да се застраховаш и да рискуваш да преминеш през региона. Но когато превозваш скъпи стоки (като коли, машини и др.), застраховката може да стане десетки милиони и тогава повечето кораби просто решават да заобиколят – в този случай около Африка. Това заобикаляне е с около 10 дни повече в най-добрия случай. Логично корабите трябва да акостират и имат нужда от достатъчно пристанища – за зареждане, поправки и др. Африка няма добре развити пристанища, които могат да поемат огромния поток от кораби, заобикалящи Суец. Нещо повече, те нямат достатъчно пристанища изобщо. Ако атаките в Червено море продължат и накарат още по-голяма част от корабите да се насочат през Африка, лошата инфраструктура на континента много лесно може да се претовари и забавянето от 10 дни реалистично може да се проточи в седмици, а дори и месеци.
За азиатските икономики като Китай, Виетнам, Корея, Япония това значи, че продукцията им няма да може да стигне навреме до Европа и да реализира печалби, както и да върне внос, нужен за тях. За Европа това значи забавяне и блокаж на вноса на стоки – от стоки за потребление до критични за европейските икономики суровини и вещи. Всеки, който е работил в предприятие, знае колко важни са доставките. Предприятия могат да останат без работа, ако нямат доставки навреме. Тази парализа има лавинен ефект и засяга почти всяка част от икономиката – без работа предприятието не може да плаща дълго задължения и заплати, не може да произвежда стоки, нужни на други отрасли. И двата континента може да претърпят икономически шок, който да хвърли милиони зад борда.
Да дадем пример – компания, която произвежда строителни материали, изпитва забавяне на доставка на компоненти за машини. Без тези компоненти машините не работят и не произвеждат продукция. Тази продукция не стига до строителните фирми. Тези фирми започват да я търсят другаде на по-високи цени и забавят строежи. По-скъпи материали и забавяне на строежи намаляват предлагането, което заедно с балон довежда до много високи цени на имоти – това звучи познато нали?
Друг пример са храните – често се ползват вносни торове. Без тях има по-малко продукция и освен ако не искаме да се храним с хляб и ряпа като Германия по време на хранителната блокада през Първата световна война, ще трябва да плащаме по-високи цени за храна.
Тези примери са само началото. Живеем в глобализиран свят и достъпът ни до всякакви технологии, услуги и вещи е почти изцяло свързан с глобалната търговия, а голяма част от нея минава през Червено море и сега е обект на атаки от хутите.
По-голяма заплаха от пиратството
За разлика от пиратството сегашната заплаха от хутите е от съвсем друго естество – тя не цели печалба. Хутите целят да направят Червено море неизползваемо за придвижване, а трафикът да бъде насочен през Африка, което, както обяснихме, е апокалиптично за световната икономика. Атаки по кораби и отвличания са средството, с което те постигат това. Те имат и две предимства – контрол над голяма територия в Йемен и евтини оръжия с широк обсег в Червено море.
Причината за атаките според тях е, че са отговор на Израел и операцията им срещу „Хамас“. Хутите имат и собствени мотиви, един от които е да съберат подкрепа от населението на териториите си, което през годините страда от глад. Друга причина е свързана с донора им Иран, който по доклади осигурява освен въоръжение и актуално разузнаване относно търговски кораби, които са добри цели. Tова значи, че в Техеран виждат търговията в Червено море като поредния лост за влияние.
Налице е парализиране на транзита между Европа и Азия – това би било катастрофално за целия свят. Заради това воля за решение има в много държави, дори между опоненти като Китай и Индия или САЩ. Отговор на тези атаки вече започна да придобива вид и в следващия материал по темата ще се концентрираме върху него и потенциалните начини, по които тези атаки могат да бъдат спрени. Едно е ясно, такова изнудване не трябва да бъде допускано.
