С 5% от американския военен бюджет Украйна ликвидира половината бойна техника на противника.
Тихомир Безлов е старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Работи по въпросите на престъпността в България, автор е на редица доклади и социологически изследвания и анализ по различните видове престъпления и корупционни практики (разработване на национален корупционен индекс, трафик и пазар на наркотици, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки), които му спечелват национално и международно признание и водят до използването им в съдебни процеси.
Безлов е и политически анализатор. През последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска. Участва в анализа на различни инициативи за превенция и регулация на престъпността и е лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по магистърска програма „Глобализация”, както и гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
Разбира се, няма как да не започнем нашия разговор с Тихомир Безлов от втората годишнина от войната в Украйна, която ще се навърши в края на този месец. Каква е неговата прогноза за изхода ѝ?
„Съществуват много противоречиви оценки и прогнози, включително и у нас. Много трудно е да се направи цялостна оценка, защото имаме много противоречива информация и голям дефицит на такава, включително не знаем какъв е точният брой на убитите и тежко ранените. Така че в зависимост от това от кой лагер сте позициите са с различни нюанси. Ако изхождаме от гледната точка на Запада, имаме отново различни оценки. Като се започне от изключително проукраинска позиция и се стигне до скептицизъм, примерно от страна на републиканците в САЩ – как се изразходват средствата, отпускани за военна помощ, до каква степен САЩ трябва активно да помагат, тоест дали това не е чисто европейски проблем, тоест на Европейския съюз? Върви една дискусия в долната камара на Конгреса, републиканците искат финансиране и мерки срещу емиграцията от юг. А компромисът, който предложи президентът Джо Байдън, републиканците сметнаха за недостатъчен“, обяснява Безлов.
Според него, ако говорим от гледна точка на ресурсите, проблемът на Западния свят, и в частност на ЕС, е какъв процент да бъде отделената помощ за Украйна, докато при Русия няма ограничения. Украйна унищожи половината от руската модерна бойна техника, танкове, самолети, кораби и т. н., т.е.
с много малко средства нанесе огромни поражения на Русия
„Всъщност единият от аргументите на републиканците, които подкрепят Украйна, защото републиканците са разделени на два лагера, е, че с 5% от американския военен бюджет Украйна ликвидира половината бойна техника на противника.
Но трябва да решите дали гледате на нещата като щета за Русия, или като решение за Украйна. Защото и Украйна понесе гигантски щети за стотици милиарди евро, 1/3 от територията ѝ е минирана, има огромна миграция на хора, които са избягали от войната, така че от гледна точка на щетите, които тя претърпя, Украйна е в изключително сложна ситуация“, смята анализаторът.
Тази година се навършват 20 години от членството на България в НАТО. Питаме защо обаче българинът в големия си процент не можа да възприеме Алианса и страните членки като наш партньор, а до голяма степен много от българите разсъждават така, сякаш все още сме част от Варшавския договор?
Тихомир Безлов се позовава на неизменната динамика в данните, които добре познава, и дава за пример проучванията от 90-те години на миналия век, когато общественото мнение беше в голямата си степен прозападно, едва около 40% от населението беше проруски настроено, и то – основно възрастни хора.
Защо? Общо взето, се смяташе, че Русия е губещата страна.
Българинът по принцип харесва печелившата позиция, силният на деня
така да се каже.
Прави впечатление, че най-харесваната страна от българите по онова време е Япония. Към онзи момент тя е страната, за която се смята, че ще „изяде“ САЩ. Китай изобщо отсъства като тема. Това, което се случва във времето като тема, която заслужава да се коментира, е, че е около 2002–2003 г. влиянието на Русия започна да нараства. В сравнение с централноевропейски страни, които също са били членки на Варшавския договор и СИВ, българинът възприема нашия преход за неуспешен.
„Комплексни са нещата. В този период Русия започна да расте като икономика и като амбиции. Другото, което се случваше, е, че тези българи, които не успяха в прехода, смятаха, че за това е виновна новата система. Но има и други интересни завои в общественото мнение. За първи път отново Русия влезе в общественото мнение с отрицателен знак през 2014–2015 г. покрай сблъсъка за проекта АЕЦ „Белене“ и спирането на „Южен поток“ от страна на руския президент Владимир Путин. Тогава едно от нещата, които се случиха предвид антируските настроения, бе, че към избирателите на демократичните сили – СДС и ДСБ, се присъедини и електоратът на ГЕРБ. Това беше един период от около година, след което
Русия изхарчи доста сериозни бюджети в българските медии, за да възстанови имиджа си
обяснява Безлов.
Изведнъж започва да се говори за могъществото и развитието на руските военни технологии – нещо, което отсъства преди това в медийното пространство. След изчерпването на бюджетите обаче рязко пада и броят на публикациите.
„Да, това беше доста успешна операция“, съгласен е Безлов. „Разбира се, не само бюджетите решиха проблема, а и симпатията към Русия, отглеждана 45 години. В това отношение България беше голямото изключение в Източна Европа. Единствено българите бяха позитивно настроени към руснаците, ако погледнем за сравнение унгарците, чехите, поляците и румънците. Тоест освен правилно проведената и скъпа пропаганда имаме и наслоилото се русофилско отношение в няколко поколения. Така беше чак до появата на новото поколение, което вече не е учило руски, което видя Западна Европа и като цяло западния свят, учи там и се върна. Другото интересно, което се случи в сферата на данните, е през 2019 г., последната предпандемична година.
Единствените, които харесваха повече руснаците от българите тогава, бяха украинците
До 2014–2015 г. те имат 81–84% положително отношение към Русия и руснаците. След започването на войната в Украйна през 2022 г. България наред с Индонезия, Словакия и Гърция (Центърът за изследване на демокрацията няма данни от онзи период за Сърбия) са едни от най-харесващите Русия страни, както и по отношение на Путин. Но в момента, в който започва агресията, одобрението от 60% спада на 35%. Два месеца по-късно одобрението към Путин се срива до 25%. Според Безлов това е и твърдото ядро българи, които харесват Путин.
Кои са те? Най-често
бивши военни, бивши полицаи, партийна номенклатура
и децата на същата тази номенклатура. „В България това е много устойчив слой“, категоричен е Безлов.
Като цяло обаче колебаещият се слой престава да харесва Русия. Тоест Украйна направи много рязко включване по отношение на симпатиите.
Но като цяло в България това поколение, което знаеше руски, бе свързано културно (и не само) с Русия, то измира. Ако погледнете децата им, там съотношенията при младите – прозападно настроени и проруски, съотношенията са с разлика около 10%.
„Едно от нещата, които също се случи по отношение на промяната, е пандемията. Имаме огромна смъртност при поколението над 70 години. Оттам според мен идва едно от големите превключвания по отношение на разликата в данните от 2019 г. към момента. Също трябва да отчетем и разкритията за влиянието на Русия по отношение на участието ѝ в българските социални мрежи и доказателствата за разкриването на т. нар. агенти за влияние“, категоричен е Безлов.
