Генерал-майор о.з. Съби СЪБЕВ
23-тият месец на войната и възможните сценарии за развитието й през 2024 г.
В края на 2023 и началото на 2024 г. Русия ескалира въздушната си война срещу Украйна с еженощни масирани и групови ракетно-дронни удари. Русия запазва максималистичните си цели в инвазията срещу Украйна и се подготвя за продължителна война.
Украинските въоръжени сили (УВС) успешно отразяват руските въздушни удари и отговарят основно с дронни удари по военни обекти на окупираните територии, приоритетно по Крим, а и в дълбочина на руска територия, включително по газови и нефтени терминали, както и предприятия на отбранителната промишленост. Дроновете стават решаващ фактор в тази война.
УВС преминаха към активна отбрана, като укрепват отбранителните си линии по фронта и нанасят значителни загуби на руските окупационни сили при опитите им за тактически настъпателни действия. Недостигът на артилерийски снаряди започва да оказва влияние на украинските операции, което принуждава украинското политическо ръководство да търси нови спешни доставки и да разчита на използването на повече дронове.
През 23-тия месец на войната по фронтовете в Украйна
доминираха позиционните военни действия
Русия овладя инициативата на източния фронт, като продължи без съществен резултат тактическите си настъпателни операции, фокусирайки основните си усилия за овладяването на украинския отбранителен възел при Авдеевка. УВС успешно провеждат отбранителните си операции, като на отделни участъци успешно контраатакуват и заемат по-изгодни позиции. Недостигът на снаряди започва да се чувства все по-силно в операциите на украинските сили. Същевременно УВС доизграждат отбранителни фортификации по северните и североизточните си граници с Беларус и Русия, с основно внимание на Купянското направление. Украинските сили на Херсонското направление успешно удържат предмостието на левия бряг на р. Днепър около Кринки, а руските сили го атакуват безуспешно и с много загуби.
През 23-тия месец на инвазията си срещу Украйна Русия рязко ескалира въздушната си война с нанасянето на поредица от масирани и групови ракетно-дронни удари срещу украинската цивилна и военна инфраструктура, както и по жилищни райони, училища и здравни заведения. Ударните пакети в тази руска въздушна кампания включват широк микс от дронове и различен тип ракети с въздушно, морско и наземно базиране, включително и ПВО ракети, приспособени за удари по земни цели. Така се разчита да бъде претоварена украинската ПВО и повече ударни средства да достигнат целите си. При тези удари нарасна броят на украинските цивилни жертви, включително деца. С тази ескалация
Русия преследва две основни цели –
да разбие украинската воля за съпротива, като предизвика вътрешнополитическо разделение в Украйна и да изтощи и нанесе решително поражение на украинската система за ПВО.
За да поддържа инвазията си, руският бюджет за отбрана за 2024 г. достигна 6,5% от БВП и е със 70% по-голям от бюджета за 2023 г., и повече от два пъти по-голям от бюджета за отбрана за 2022 г. Той ще погълне 30% от държавните разходи на Русия през 2024 г.
Украйна успешно изпълнява оперативна стратегия за активна отбрана поради изчерпване на офанзивните си способности. Това, което се очаква от Украйна през първата половина на 2024 г., е: да укрепи отбранителните си линии и минимизира собствените си загуби в хора и бойна техника; да възстанови изтощените си военни части; да получи и въведе в оперативна готовност новите западни бойни самолети, както и да започне операции с тях; да подобри системата си за мобилизация, подготви и увеличи стратегическите си и оперативните резерви; да увеличи собственото производство на оръжия и боеприпаси; да подобри способностите си за електронна война. Същевременно Украйна не трябва да предоставя
по-дълъг оперативен прозорец
в който руските сили да задържат инициативата на фронта и да определят къде, кога и в какъв мащаб да се водят боевете и операциите.
Важен елемент на украинската стратегия е максималната деградация на военните способности на руската армия и флота в Черно море с темп на загубите, по-голям от темпа на възстановяването им. Целта е руските загуби в личен състава през 2024 г. да нараснат с 200 000–250 000 души, което ще предотврати голяма руска офанзива през годината и ще създаде условия за нова украинска контраофанзива. Ако Русия започне да губи по 1000 души дневно, може да се види принудена да прекрати войната до края на 2024 или средата на 2025 г. По британска прогноза през 2024 г. общите руски загуби в личен състав ще достигнат не по-малко от 500 000 души, което може да се окаже праг на руската обществена търпимост. Понастоящем Русия компенсира месечните си загуби си с месечното набиране на нови войници и успява да заделя до 10% от тях за резерви. Само за 23-тия месец на войната руските загуби се увеличиха със: личен състав – 25 470 души; танкове – 369; бронирани бойни машини – 691; артилерия – 694; РСЗО – 39; ПВО – 48; самолети – 4; БЛА – 594; крилати ракети – 228; кораби – 1; автомобили – 983; специална техника – 182. А за 700 дни агресия руските загуби в личен състав достигнаха 378 660 души.
Център на тежестта
на украинската стратегия за 2024 г. е да си върне Крим и да сдържа руския флот в Черно море, което решително ще повлияе на хода на войната.
Мозъчният тръст GLOBSEC представя пет възможни сценария за войната в Украйна с различа вероятност за сбъдване. Първият сценарий е позиционна война с вероятност да се случи 31,02%. Малко вероятна е промяна на сегашната фронтова линия, освен ако някоя от страните се реши със значителни загуби да я промени.
Вторият сценарий е хибридна война с вероятност за сбъдване 27,26%. При него Русия може успешно да пренесе това, което става в Украйна, в останалия свят. При този сценарий ще ескалират тлеещи и вече разгорели се конфликти. Москва ще засили опитите си за предизвикване на изкуствена миграционна криза в Европа, възможни са и саботажни операции в отделни страни от НАТО, например прибалтийските държави. Ще нараснат и руските опити за предизвикване на по-сериозно вътрешнополитическо разделение в Украйна, както и да се повлияе на предстоящите избори в САЩ и Европа.
Третият сценарий е замразяване на войната в Украйна с вероятност да се случи 18,80%. При него както Русия, така и Западът ще се стремят активно към преговори при два варианта за мир – корейският вариант и германският вариант след Втората световна война.
Възможните преговори
ще се определят от конкретната ситуация на фронта и коя армия има по-големи успехи.
Четвъртият сценарий е предимство на Украйна, също с вероятност 18,80%. Същият е в зависимост от действията на УВС и дали Западът предоставя повече помощ. Важен фактор при този сценарий е по-силният украински военнопромишлен комплекс с повече собствено производство на оръжия и боеприпаси. Освен това Русия не успява да възстанови напълно загубите си на фронта, макар че руският президент остава на власт. Ключови фактори за този сценарий са: увеличена западна подкрепа, включително използване на конфискувани руски активи; предоставяне на УВС значителни количества съвременни високотехнологични оръжия, съчетани с иновативни методи за водене на войната; масовото използване на дронове и средства за борба с дронове.
Петият и най-малко вероятен сценарий е победа за Украйна – вероятност 3,76%. При него не се предвижда пълна победа за Украйна през 2024 г., а година по-късно – през 2025 г. При този сценарий западната помощ за Украйна е най-голяма и непоколебима. В Русия в резултат на големите загуби във войната се предвиждат голямо социално недоволство и бунт срещу режима на Путин. Това ще принуди Кремъл да започне постепенно изтегляне на руската армия от Украйна и задържане само на определени окупирани украински територии, най-вече Крим. Същевременно Западът ще засили санкциите срещу Русия, а Украйна ще тръгне по-бързо към присъединяване към НАТО и ЕС, но без очаквания това да стане през 2024 г.
