Поздравления за колегите, които днес защитават армейската тема! И за тези, които в годините назад са работили за тази кауза.
Със заповед № OX – 131 от 11.02.2022 г. министърът на отбраната Стефан Янев обявява 14 февруари за Празник на военните печатни и електронни медии. Заповедта е издадена на основание на чл. 26, т. 26 и чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и във връзка със 130-годишнина от издаването на първия брой на вестник „Военни известия“ – предшественик на вестник „Българска армия“ и всички военни медии в България. Благодарности към тогавашния министър на отбраната Стефан Янев за жеста към военните медии! В интерес на истината заповедта стана факт и със съдейстивето на Румяна Станимирова, тогавашен директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в МО, която следващата година, вече като директор на Информациониня център на МО, организира първото честване на празника.
По-нататък в заповедта се посочва: „Ежегодно със заповед на директора на Информационния център на Министерството на отбраната да се организира честване на празника. Заповедта да се доведе до знанието на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Изпълнението на заповедта възлагам на директора на Информационния център на Министерството на отбраната.“
Историята
Родословното дърво на военните медии у нас започва от 14 февруари 1892 г. Тогава излиза от печат първият ведомствен вестник „Военни известия“. От миналата година със заповед на министър на отбраната този ден е обявен за Празник на военните печатни и електронни медии – в. „Българска армия“, ВТК и информационния сайт на ИЦ на МО.
На 14 февруари 1892 г., т.е. преди 130 години, излиза първият брой на в. „Военни известия”. Според изследователите това е първият ведомствен военен вестник, който съществува почти три десетилетия. През март 1919 г. приключва историята на в. „Военни известия”.Според решението на военното ведомство през 1892 г. „целта на “Военни известия” е да държи в течение офицерския корпус на Българската армия за всички разпоредби, станали по Военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии”.Седмичникът „Военни известия” е в буквалния смисъл на думата ведомствен вестник. Неговите функции, за които най-добре говори съдържанието му, са същите, каквито изпълнява днес сайтът на Министерството на отбраната. Тогава е нямало интернет, но е имало вестник. Издавал се от Учебното бюро при Военното министерство Първоначално се е печатал в Българска народна печатница – София, а по-късно в други, като Книгопечатница Вълковъ – София.„Военни известия” е публикувал височайши укази и прикази, циркуляри, телеграми и разни други съобщения.
Там например могат да се прочетат указите на Негово Величество за повикване на поредния набор. В един момент на последна страница, се появява рубриката „Отворена поща”. Там ведомството отговаря на актуални въпроси, свързани с военната служба. Имало е и новини, особено за чуждите армии. Предоставена е била и информация какво пише задграничният печат за нашата войска. Един от броевете, например, дава информация, че през 1891 г. тогавашните ни Въоръжени сили наброяват 36 660 души мирновременен състав, от които 1577 офицери. Народното ни опълчение било от 150 000 души. Гърция имала 28 000 военни, Белгия – 51 000, Германия – 551 000, Франция – 591 000, Русия – 602 000 и т.н.
През 1919 г Министерството на войната преименува изданието на „Народна отбрана” и му дава задачата, като независим военен всекидневник, да защитава българската войска от обвинения и нападки от страна на партийни централи и всички, които търсят виновник за националните катастрофи за сметка на българската армия.През годините по-нататък официалният вестник на Министерството на отбраната е имал различни наименования – „Народна войска” „Народна армия” и сега „Българска армия”, но никога не е прекратявал дейността си. Неговата функция винаги е била една и съща – да отразява и популяризира българското военно дело, да защитава честта и достойнството на българския воин.
На военния вестник са сътрудничили най-големите класици на българската литература като Антон Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев, Теодор Траянов, който участва в две войни и е единственият поет с орден „За храброст“, Ламар, Павел Вежинов, Веселин Ханчев, Радой Ралин и много други изтъкнати автори.На 14 септември 1944 г. е създаден в. “Народна войска” – вестник за войската и народа, всекидневник, излизащ на две страници, който се чете и в окопите на фронта. От 28 април 1948 г. вестникът става орган на Българската армия. От 28 септември 1949 г. е орган на Министерството на отбраната. През 1948 г. с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание на НРБ и Постановление № 7 на Министерския съвет вестник “Народна войска” е награден с орден “9 септември 1944 г.” I степен за особени заслуги по време на Отечествената война на България 1944 – 1945 г. за мобилизиране на бойния дух на армията.От 2001 до 2008 г. в Българската армия имаше престижна награда „Офицер на годината”, която бе със сериозен мотивиращ ефект. Отличието бе учредено, като съвместна инициатива на редакцията на в. „Българска армия” и Генералния щаб. За 60-годишнина от излизането на първия брой на в. „Народна войска“ в. „Българска армия“ е награден от тогаваашния държавен глава Георги Първанов с „Почетен знак на президента“. Така той се явява първото българско периодично издание, което е удостоено с това високо отличие.
В този период “Българска армия” стана член на Асоциацията на европейските военни печатни издания /ЕМРА/. За приемането му в професионалната общност на европейските военни журналисти единодушно съгласие дадоха 85-те делегати на XXVIII конгрес на организацията, който се проведе в столицата на Словения – Любляна.Във връзка с отбелязването на 60-годишнина на в. „Българска армия” (2004 г.) на свое заседание редакционната колегия взе решение да запише в редакционното каре, че „Българска армия” е продължител на вестниците „Военни известия” (първи брой на 14.02.1892 г.), „Народна отбрана, „Народна войска (първи брой 14.09.1944 г.) и „Народна армия”.Военният телевизионен канал стартира на 7 януари 2003 г.
Първоначално програмата се излъчва от Шумен и е с продължителност 4 часа дневно. От 1 март 2004 г. ВТК вече излъчва от София и е с 24-часова програма. Приоритет са инициативите и развитието на Българската армия и политическото ръководство на Министерството на отбраната. Телевизията осъществява мащабната кампания по професионализацията на войската ни, отразява с горещи репортажи участието на българските военнослужещи в Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина. Няма поделение, където почеркът на военните репортери да не оставя следа.Така, че не е грешка военните медии да празнуват днес. Дали са печатни или електронни, началото им е на днешия ден преди 132-години.
Източник: otbrana.com
