Светломира ДИМИТРОВА
Вдъхновено на сцената играят различни поколения в трупата.
Несъмнено през последните години Сатиричният театър се откроява не само като най-продуктивният, но и с пиетет към стойностната драматургия, словото и сценичната реч. В трупата с вече утвърдени актьори и режисьори непрекъснато вливат свежа кръв и енергия млади таланти. Точно това ти идва наум след поредната премиера „Добре дошли на борда” на Жан-Пиер Мартинез.
Пиесата ни въвежда в старчески дом с обитатели на 100 години, в края на живота си, че и оттатък, приели баналното съществуване. Грижата на амбициозната директорка е да се бори за звезди в престижната награда „Златното чене”. А на медицинската сестра, секси и фенка на съвременното разбиране за здравословен живот – да поддържа реда с настроение. Лекарят е италианец, раздвоен между двете, едната метреса, другата годеница, който има проблеми с езика, а и е забравил много от медицинската наука.
Примирени с битието си в пансиона са Капитана – бивш военен с високо мнение да себе си, Хариет – дементна бабичка, която обаче „включва”, когато никой не очаква, и безобидният Хари, любопитен към живота на другите. Така изглежда всекидневието в дома, докато в него не постъпва Бланш. Бившата актриса, доста по-млада от другите, носи духа на свободата и независимостта, след като е изтормозила сина и снаха си с капризите си. На този фон възниква и подозрението, че дамата, чието място в дома е заела Бланш, е била убита… Към това се добавя и съмнението, че някоя от жените на персонала е бременна. Така омешана, интригата дава възможност на актьорите да използват всичките си способности в комедията на ситуацията. И тя щеше да си остане там, ако не беше мечтата на Бланш да отиде на круиз в Антарктика, с която заразява всички обитатели на дома.
С искряща енергия „на борда” са актьорите Полин Лалова, Михаил Сървански, Иван Панев, Стефания Кочева, Добрина Гецова/Йорданка Стефанова, Димитър Баненкин, Деляна Хаджиянкова, Калин Арсов. „Извън борда”, но тези, без които представлението нямаше да го има, са драматургът Богдана Костуркова, режисьорът Ивайло Ненов, преводачът Михаела Кацарова, сценографът Чавдар Гюзелев и художникът на костюмите Ванина Цандева. И за пореден път автор на музиката към спектакъл в Сатирата е актьорът от трупата Мартин Каров.
Любен Зидаров излагал и само автопортрети
До 23 март в сградата на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 в София е отворена изложбата „Любен Зидаров. 100 години. Една ретроспекция” по повод на 100 години от рождението на художника по идея на сина му, Филип Зидаров. Любен Зидаров живее до 99 г. и 11 дни и работи до последния си ден. Най-ранната му творба, автопортрет, художникът създава на 19 години, като той твори от 1942 до 2022 г. Писателят и издател Иван Гранитски подготвя албум с повечето творби на художника.
Любен Зидаров е един от създателите на комикса у нас, но най-важното в творчеството му си остава илюстрацията на книги. Поколения израстват с шарения свят на илюстрациите му на Андерсеновите и други приказки. Над 200 са илюстрираните от художника книги, някои от тях – с по няколко издания.
Известно е чувството за хумор на Любен Зидаров. През 1979 г. той прави уникална изложба само със свои автопортрети, създадени с автоирония и ведър сарказъм.
Сега на ул. „Шипка” 6 ни очакват и шаржове, портрети, акварели, пейзажи, с един скрит навремето автопортрет напомнял за Тодор Живков. Незабравима е картината му с най-любимите му градове в центъра на залата. А изложбата ни посреща още от улицата.
Проф. Мари Врина – посланик на българската култура
Запомнете това име: проф. Мари Врина-Николов, вече „доктор хонорис кауза” на Софийския университет, е превела над 50 български книги на френски език. Почетното звание „доктор хонорис кауза” тя получи преди дни за изключителните си заслуги към славистиката, българистиката и превода. Тя е единственият професор по българска литература във Франция, сред най-изтъкнатите изследователи на литературата и културата ни, водещ преводач от български език във Франция. Поддържа уебсайт за съвременни български писатели на френски език.
Цялата история на Мари Врина с откриването на българския език е необикновена – докато слушала речта при случайна среща на поканено у тях българско семейство. Била на 13, а 3 години по-късно посещава България. И от 1978 г. започва да идва всяка година. За нея България е страна, богата с езика, културата и религиите, съжителствали на тази земя.
Превежда и наши класици, и съвременни автори – от Вазов, Алеко Константинов и Йовков до Ивайло Петров, Радичков, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Веселин Бранев, Цветан Стоянов. Както и десетки съвременни писатели. Покрай превода на „Балада за Георг Хених” се запознават с Виктор Пасков, с когото имат брак и 33-годишен син. Защитава дисертация на тема „Емоционалните частици в българския език”. И приема превеждането на българска литература над 40 години за нейно лично убежище от разочарованието, за мисия и дар.
НАКРАТКО
Анджелина Манго не само спечели 74-тото издание на конкурса за италианска песен „Сан Ремо” с парчето си „Скука”. Тя разплака публиката и с изпълнението на стария хит „Лястовица” на прочутия бард Пино. Защото самата тя е дъщеря на музикалното семейство – на солистката от „Матиа Базар” Лаура Валенте и съпругът й Пино Манго, а „Лястовица” е неговата песен, звучала също от сцената на театър „Аристон” в Сан Ремо. В началото на века Пино налага стила „средиземноморски поп”. А с мощен глас и прекрасно поведение на сцената Анжелина успя да върне победата на жена изпълнител след 10-годишното окупиране на първото място от силния пол.
Асистент на режисьора Франко Дзефирели поставя „Медея” от Луиджи Керубини в Софийската опера и балет. Премиерните представления са на 23, 24 и 25 февруари. Марко Гандини е режисьор на оперния спектакъл. Той е бил асистент-режисьор на легендата Франко Дзефирели (1923–2019). „Медея” се поставя за пръв път на българска сцена. Либретото е на Франсоа-Беноа Хофман, базирано на едноименните трагедии на Еврипид и Пиер Корней. Действието се развива в древния град Коринт. Диригент е Франческо Роза. Първото изпълнение на „Медея” е на 13 март 1797 г. в Париж. В Италия е представена за първи път едва на 30 декември 1909 г. „Медея” буди възхищението на цяло поколение германски композитори – Бетовен, Вебер, Шуман, Брамс и Вагнер, но дълго остава забравена. Възражда я постановка с участието на Мария Калас в Миланската скала.
Първа картина на български художник, Жорж Папазов, влиза в колекцията на Националния център за модерно изкуство на Франция „Жорж Помпиду”. Преди година Ксавие Ре, директор на центъра „Помпиду”, беше у нас във връзка с изложбата „Жорж Папазов – Осветителят” в Националната галерия. Тогава се заражда и идеята за дарение на една картина на известния представител на сюрреализма и един от най-видните творци в първата половина на ХХ в., тръгнал от Ямбол, за френския музей. Така картината „Мечтание” (1925) с маслени бои и пясък на платно попада в колекцията на „Помпиду”.
