Марк АНДРЕЕВ
Блестящото планиране и изпълнение ще са ключови за успеха в тази операция.
Кризата с нападенията срещу кораби в Червено море продължава. Тя е многопластова и след като в миналия брой засегнахме икономическия аспект, сега ще обсъдим и военния. „Ансар Аллах“ (официалното име на организацията на хутите) цели да направи Червено море невъзможно за преминаване. Дали даден кораб ще бъде потопен, похитен или ударен не е от значение – важно е да се спре корабоплаването. Хутите имат географски, материални и организационни ресурси да го постигнат и да блокират морето.
Географска локация, оръжия, организация и опит –
какво има и какво може „Ансар Аллах“? Хутите контролират западната част на Йемен, която граничи именно с Червено море и Портата на плача (много тесен проток, които свързва Червено море с Арабското море и Аденския залив). Това е удобно място за атака срещу преминаващите кораби.
От материална и технологична гледна точка хутите от години получават въоръжение от Иран, от което дроновете и противокорабните ракети са най-актуалната заплаха за корабите. Повечето от тези оръжия са мобилни и могат да бъдат изстрелвани от всякакъв терен. „Ансар Аллах“ имат опит в използването им, като през годините са атакували рафинерии в Саудитска Арабия и са успявали да заобиколят модерния им противовъздушен щит.
Саудитска Арабия предприе интервенция и сеопита да пречупи хутите с непрестанна кампания на бомбардировки, но „Ансар Аллах“ разпръснаха складовете си за боеприпаси и командни центрове и адаптираха много гъвкава и децентрализирана стратегия. Така резултатите от въздушните удари рязко намаляха.
Хутите сега използват всички изброени предимства, предприемат атаките си от случайни места и след това бързо се придвижват в друга точка, държат логистиката и командването си разпръснати и използват целия натрупан опит от 10 години война. Освен това има много знаци, че Иран помага освен с въоръжение и с разузнаване относно кораби, които са добри цели – край бреговете на Йемен има ирански кораб, който най-вероятно е разузнавателен пункт.
Това са наистина големи предимства, но сега хутите провокират не някоя регионална сила, а някои най-развитите икономики на света, които имат пряк интерес свободната търговия да продължи, и са готови, образно казано, „да ударят бухалката и пратят в болница“ всеки, които им пречи. От тях няма никой с по-голяма бухалка от САЩ.
„Пазители на просперитета“
С началото на атаките САЩ обявиха операция „Пазители на просперитета“. Към този момент с кораби участват САЩ, Великобритания, Дания, Канада и Гърция. Важно е да се каже, че инициативата не е нищо ново – в региона има мултинационална военноморска група с 40 участници и установени бази и командване. В рамките на тази група други държави от Европа и Азия също следят ситуацията. Франция също има свои кораби в региона.
Въпреки че са едни от пряко засегнатите, много от арабските държави не бързат да взимат страна срещу хутите. Причината е, че мюсюлманските лидери не желаят да изглежда, че подкрепят Израел с участието си в операцията. Дори Египет, която е най-засегната от кризата, бездейства засега.
Дронове за хиляди срещу ракети за милиони
Първоначално военните в региона само защитаваха кораби от атаки. Ежедневно се сваляха ракети и дронове в морето или се спираха на опити за отвличания. Но така се появи проблем –възможността за претоварване на ракетния щит на корабите. Оръжията, които хутите ползват, са сравнително прости, евтини и лесни за производство, а средствата, с които биват сваляни, могат лесно да накарат един финансов министър да се намръщи. За пример – един ирански дрон струва около $50–60 хил. и е лесен за производство – плексиглас, експлозив и електроника за навигиране. Една ракета за неговото сваляне може да струва от стотици хиляди до няколко милиона долара и не може да бъде сглобена и доставена бързо. В тази ситуация, ако хутите имат достатъчно евтини оръжия, те могат да накарат военните кораби да изхабят малките си ценни запаси от ракети и да оставят търговските кораби без защита.
Когато хутите атакуваха рафинерии, те използваха такива тактики – изстрелваха толкова много дронове, че скъпите „Пейтриът“ установки на саудитите изстрелваха целия си запас от ракети (всяка по $3 млн.), а не успяваха да свалят всички дронове и много от тях удариха целите си. Засега няма много евтини алтернативи за спиране на такива атаки. Има решения например лазери за поразяване на такива цели, но те тепърва се разработват. Засега единствените начини са или да импровизираш като в Украйна, където заваряват картечници на пикапи, или да стреляш със скъпите ракети и да се молиш да ти пратят още.
Нова ескалация и нови цели
След множеството предупреждения на 12 януари 2024 г. САЩ и Великобритания решиха да изоставят пасивната защита и да преминат към удари по хутите. От тогава насетне досега те атакуват цели, свързани с нападенията срещу кораби.
Доминиращата теза сега е, че поради провалът на саудитите в Йемен с техните бомбардировки продължили години, САЩ също няма да успеят. Сегашните удари са по-различни и макар и отново да е трудно, може би не е невъзможно хутите да бъдат възпрени.
Саудитска Арабия беше нахлула с войски в Йемен с идеята да превземат обратно столицата и да елиминират или изгонят хутите обратно в планините. Съобразно тази цел ВВС на саудитите удряха цели от всякакво естество – бронирани машини, жива сила, артилерия и др. Хутите успяха да заклещят сухопътните войски на Саудитска Арабия в партизанска война в планините и това принуди техните ВВС да вършат голяма част от „работата“ във войната. Всички знаем, че колкото и да бомбардираш някое място, ако не изпратиш войници да го превземат, врагът няма от добро сърце да ти го даде. С войските на Саудитска Арабия, заклещени в партизанска война в планините, въздушната кампания беше обречена на провал.
Въздушните удари сега са различни. Цел са обекти, които играят роля в атаките срещу кораби. Легитимни цели са пускови установки за ракети и дронове, складове за боеприпаси и командни центрове. Колкото и да е разпръсната, една по-малка група от цели е по-лесна за намиране и удряне от стотиците, ако не хиляди цели, които саудите е трябвало да бомбардират. Сегашните удари са извършвани от САЩ и Британия с помощта на разузнаване на много държави – регионът е фокус на голям брой разузнавателни самолети и сателити. За всичките си години война в Йемен саудитите никога не са имали такова преимущество. Бомбардировките също вървят ръка за ръка със залавяне на доставки на оръжие от Иран към хутите. Добре приложени, тези средства могат значително да намалят броя на атаките, които военните кораби ще спират.
Сложна ситуация – сложно решение
Със сигурност международната коалиция сега има много ресурси на свое разположение, но това не може само да гарантира успех без добра цялостна стратегия и прилагането й на оперативно ниво. По-добро разузнаване и по-къс списък от цели помагат, но този списък си остава дълъг и добре защитен. Подходът крие своите рискове за неуспех, но наличните ресурси за спиране на атаките са много и могат да бъдат успешно използвани.
Следователно, за да се пречупят волята и способността на хутите да атакуват кораби в региона и да блокират Суецкия канал, ще е нужна ясна стратегия. Операция „Пустинна буря“ през 1991 г. се помни като триумф, но мнозина забравят колко голям е бил рискът от провал. Иракската армия е била една от най-опасните опоненти с най-гъстия противовъздушен щит на Земята. Причината „Пустинна буря“ да успее не е била само огромното материално преимущество, но и блестящите планиране и изпълнение от страна на щаба на ген. Шварцкопф. В Йемен тези фактори отново ще са ключови за успеха.
