Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Европейски нюзрум: Две години от пълномащабното нахлуване в Украйна, наредено от Путин

[post-views]

На 24 февруари се навършват две години от инвазията на войските на Владимир Путин в Украйна. Годишнината идва на фона на загуби на територии от украинските сили и в момент, когато бъдещата подкрепа от техния ключов съюзник, САЩ, остава под въпрос, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Европейският съюз междувременно се споразумя за 13-ия пакет от санкции, като има за цел до “началото на лятото” да представи и рамката си за преговори за присъединяване на Украйна към общността.

“Щастлив съм да бъда тук днес и да ви видя”, каза украинският президент Володимир Зеленски, докато в понеделник награждаваше с медали войници от бойните части на източния фронт на церемония, близо до град Купянск в разрушената от войната Харковска област.

Въпреки това от месеци Украйна е загубила инерцията на бойното поле. Зеленски напоследък смени голяма част от военното ръководство на страната в най-значимата реорганизация на командването на армията от началото на войната. Той, например, се раздели с популярния главнокомандващ Валерий Залужни, на когото се приписва зашеметяващият успех на украинската армия в съпротивата срещу много по-мощната руска армия в началото на войната. Тази смяна се разглежда като знак за първото сериозно разделение в украинската власт.

След това парламентът гласува противоречивия законопроект, който предвижда по-строги наказания за лицата, укриващи се от военна служба, както и намаляване на възрастта за мобилизация в армията. Военните казват, че се нуждаят от още до половин милион души, за да запълнят намаляващите си бойни редици и да дадат отдих на изтощените военни на фронта.

В допълнение към това през уикенда украинските сили се изтеглиха от Авдеевка, град в Донецка област, за който се водеха ожесточени боеве. Това място стана новият символ на украинската съпротива след продължаващата от месеци атака на Москва срещу града, който Кремъл се опитваше да превземе, откакто започна бунтът, подкрепян от Русия в Източна Украйна през 2014 г. Но останалите без оръжия и без достатъчно военни украински сили бяха в крайна сметка принудени да се изтеглят от разрушения град, където са останали едва под 1000 жители спрямо предвоенното му население от около 30 000 души.  

Завладяването на града от руските войски може да не е стратегически важно, но може да бъде използвано от Кремъл с пропагандни цели преди президентските избори в Русия през март, смятат експерти от американския Институт за изследване на войната.

Последния път, когато Украйна трябваше да се изтегли от град или село, беше пред пролетта на 2023 г. от Бахмут, битката за който също продължи месеци.

Анализатори: Само нарастваща западна подкрепа за Украйна може да промени загубената инерция

След продължаваща вече две години война в Украйна няма перспективи за търсене на пробив за водене на преговори, докато руският президент Владимир Путин, окуражен от разколебаването на западната подкрепа за Киев, се готви за дълъг конфликт. Анализатори и дипломати казват, че 2024 г. ще бъде още една година на война, защото Украйна е решена да продължи да се бори, за да си върне териториите, докато Путин  ще се задоволи само, когато Киев напълно се предаде.

Задържането на американската военна помощ от републиканците и невъзможността на Европа да ускори доставките на оръжия, допринасят за чувството на несигурност и униние в Киев.

В опит да засили подкрепата от европейските си партньори, Зеленски наскоро посети държавните ръководители в Париж и Берлин и подписа споразумения за сигурност с двете страни. Месец по-рано украинският президент осигури сделка с Великобритания и в момента води преговори с Италия. По време на среща с американската вицепрезидентка Камала Харис на Мюнхенската конференция за сигурност, той призова американският Конгрес да одобри блокирания пакет военна помощ. 

От друга страна Путин прави все по-оптимистични изявления, като през декември декларира, че Украйна „няма бъдеще“, а в последното си интервю със спорния американски десен телевизионен водещ Тъкър Карлсън каза, че стратегическо поражение на Русия е “невъзможно по дефиниция”.

Европейските лидери все повече признават, че ако се позволи на Путин да спечели в Украйна, тогава той може да бъде изкушен да подложи на изпитание отбранителните способности на НАТО. “Имаме „руски проблем“ пред себе си и за нас това е огромно предизвикателство”, каза върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел. Миналия месец френският президент Еманюел Макрон предупреди, че за Европа трябва да бъде приоритет да “не позволи на Русия да спечели”.

Сигурността и военната подкрепа в момента са най-важни, каза словенският държавен секретар в Министерството на отбраната Дамир Чърнчъц на неотдавнашна кръгла маса, организирана от Центъра за европейско бъдеще.

Датската премиерка Мете Фредериксен каза на Мюнхенската конференция за сигурност: “Трябва да се уверим, че в събота, когато се навършват две години от началото на войната, Украйна ще получи повече доставки (на оръжие). Специфични доставки на място. Става въпрос за боеприпаси, артилерия, ракети с голям обсег, дронове и още доставки за коалицията от страни, ангажирали се да осигурят за Украйна изтребители Ф-16.” Тя подчерта също, че ситуацията няма да бъде решена с думи.

Според анализаторите само драстично увеличена западна подкрепа за Украйна, чиито боеприпаси свършват, може да обърне ситуацията. “Това е надпревара между двете страни да възстановят своя капацитет за офанзива”, каза Андреа Кендал-Тейлър, старши сътрудник в базирания във Вашингтон Център за нова американска сигурност (ЦНАС). “Ако не бъде получено западно финансиране, ако Русия получи някакво предимство, тогава те ще имат възможността да спечелят още повече”, каза тя. “ Инерцията се губи.”

“Българското правителство и парламентарното мнозинство  в България ще продължат да подкрепят Украйна и нейния народ, едновременно чрез националните усилия и чрез международните форми на сътрудничество, структурите на ЕС и НАТО, толкова дълго, колкото е необходимо”, каза премиерът Николай Денков в Париж на 21 февруари.

Напрежение на полско-украинската граница

В знак за възможно нарастване на европейското разделение по отношение на подкрепата на всяка цена за Украйна, полски фермери се опитаха да блокират камионите, превозващи украинско зърно. Тяхното недоволство е насочено срещу политиката в сектор „Земеделие“ на ЕС, но също и срещу вноса на евтини земеделски стоки от Украйна.

Пътищата в Полша, която е член на ЕС, са жизненоважни за износа на Украйна, но Киев също така разчита западната военна помощ да бъде транспортирана също по тях.

Варшава е един от най-силните поддръжници на Украйна във войната, а полският премиер Доналд Туск каза вчера, че граничните пунктове със съседната страна ще бъдат считани за “критична инфраструктура”, за да се запази преминаването на помощ към разкъсваната от война държава. Туск отказа да се срещне със Зеленски на границата, но е планирана среща между двамата във Варшава на 28 март.

ЕС: Поддържане на „силен натиск върху Кремъл“, устойчива руска икономика

Европейският съюз наложи безпрецедентни санкции на Русия от началото на войната преди две години и постави около  2000 души и организации в черния списък. В сряда ЕС се споразумя за нов пакет санкции срещу Русия, след като наскоро одобри нов пакет за подпомагане на стойност 50 млрд. евро. Приветствайки решението, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в социалната мрежа „Екс“, че последният „залп“ от санкции запазва „силен натиска върху Кремъл”.

Представителите на ЕС в Брюксел подписаха пакета санкции, който е насочен срещу хора и организации, свързани с руското правителство и руската инвазия в Украйна. Почти 200 души са включени в 13-ия пакет, каза ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. Той включва и мерки за ограничаване на избягването на санкции, добави той.

Последните мерки са насочени срещу достъпа на руската оръжейна индустрия до компоненти за производство на дронове, съобщиха дипломати от ЕС. На компаниите в блока няма да бъде разрешено да продават стоки и компоненти с двойна употреба в Русия. Споразумението за санкции е изпратено в столиците на страните от ЕС за финална ратификация. Имената на санкционираните лица и организации след това ще бъдат публикувани в списък в Официалния вестник на ЕС, преди да влязат в сила в събота.

Въпреки икономическите наказания, руската икономика остава устойчива, а Кремъл успява да ускори военното производство. 

Според анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (ЦИЕЧВ), който беше предоставен на Си Ен Ен, Русия е спечелила рекордните 37 млрд. долара от продажби на суров петрол на Индия миналата година. Той е бил преработен и след това изнесен за САЩ под формата на петролни продукти на стойност над един млрд. долара. Федералните бюджетни постъпления на Кремъл достигнаха рекордните 320 млрд. долара през 2023 г., и ще продължи да нараства.

Но Западът има причина за някакъв оптимизъм заради вътрешната слабост на Русия. Нейната икономика е здраво стъпила на военна основа, има сигнали за обществена умора с продължаването на конфликта и е претърпяла астрономически загуби.

Забулени в тайна загуби

Човешките загуби във войната в Украйна, две години след руската инвазия, се измерват в стотици хиляди, но точният брой на жертвите е неизвестен, тъй като и двете страни пазят техните загуби забулени в тайна, а Русия прикрива смъртта на цивилни граждани в районите, които е завладяла.

Руската служба на Би Би Си и новинарското издание „Медиазона“ съобщиха на 21 февруари, че са потвърдили идентичността на около 45 000 руски войници, които са загинали от началото на инвазията. Те включват само имена на войници, чиято самоличност е била публично идентифицирана в обществено достъпни източници – главно некролози – и предупредиха, че реалният брой може да е двойно по-висок.

Украинската армия на 20 февруари каза, че оценява, че е убила или ранила над 405 000 руски войници от началото на инвазията. През декември 2023 г., руският министър на отбраната Сергей Шойгу каза, че неговите войски са убили или ранили над 383 000 украински войници.

В понеделник в Женева Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) каза, че най-малко 23 000 души са изчезнали в Украйна и че съдбата им е все още неизвестна.  Те може да са били задържани, или отвлечени, или загинали. Възможно е и роднини да са изгубили контакт един с друг, докато са бягали от конфликта, обясни МКЧК.

В края на януари, МКЧК е помогнал на 8000 руски и украински семейства да получат информация за съдбата или местонахождението на техните изчезнали близки, съобщи организацията.

Източник: bta.bg

Избрани