Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Смъртта на дилърите е белината за изпиране на политиците

[post-views]

Убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, е необходимият край, който слага началото на революционни промени в съдебната власт.

Убийството на Мартин Божанов едва ли ще натъжи много хора в обществото. Измамник с имоти, който е добре приет на купоните на прокуратурата. Лице на дребен чейнчаджия, който всеки ден сменя автомобила си и е охраняван най-малко от половин дузина мутри. В същото време човек с необятни контакти и влияние в съдебната власт и МВР. До степен, че да пробие 30-годишни правила в ГДБОП, където назначават жена му на нейната първа работа директно в антимафиотската служба. МВР пък го направило свой агент!? Очевидно с целта да ползва и полицейски чадър.

Никой не скърби и за опита за арест и мистериозното изчезването на Пепи Еврото – бивш следовател, набъркан в дело за подкупи на бившия военен министър Николай Цонев. Случката е от 2010 г., а 5 години по-късно Цонев бе оправдан, а ден по-късно шефът на Следствения отдел към Софийска градска прокуратура (СГП) Петьо Петров подаде оставка. Според мотивите на съда за решението по подкупа на Цонев Петров участвал в оперативно мероприятие заедно със службите, като целта е била той да провокира бившия министър и други двама подсъдими – финансистът Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров, да дадат подкуп. Това е третият случай, в който Пепи Еврото играе ролята на прокурорски свидетел. Първият е в аферата „Румен Овчаров, Ангел Александров и Делян Пеевски“, после в казуса срещу бившия районен прокурор на София Славчо Кържев, най-накрая – в процеса срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Всичките са провалени и така и не става ясно Еврото „бори ли лошите,  или помага на лошите“ по култовата реплика от 2002 г. на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов.

Тези двамата са по-лошите копия на първопроходците в съдебното дилърство. Според Съюза на съдиите и нейния член съдия Мирослава Тодорова първото отбелязване за влияние в съдебната власт е от 2009 г. с Красимир Георгиев – Красьо Черния, и че ефективно наказателно преследване срещу него не било проведено. Черния вилнееше от София до Черноморието и се месеше в съдийските кариери със завиден замах.

Пръв сред дилърите беше плевенчанинът Людмил Конов – Доктора, който носеше парите на членове на Висшия съдебен съвет в началото на новото хилядолетие. Той въртеше няколко прокуратури и съдилища в страната, знаеше кой ще оглави ГДБОП, 6 месеца по-рано, играеше петролни игри със СИК и висши хора от БСП, но и с внедрени при Бойко Борисов кадри на Държавна сигурност. Сядаше на една маса с Гиньо Ганев – един от основните двигатели за създаването и приемането на новата българска конституция, първият омбудсман и известен сред обществото като „Човекът парламент“. Разстреляха го с „Калашников“ през юни 2004 г. пред входната врата на кооперацията му. Заради него Цветан Цветанов бе уволнен от Борисов в продължение на няколко часа през пролетта на 2004 г., след като разбра, че Цветанов се чува с Конов по телефона по 3 пъти на ден.

Доктора и Черния бяха прекрасни комуникатори и манипулатори. Но пък Нотариуса и Еврото са далеч по-мащабни във връзките и влиянието си в съдебната система, невидими за обществото и много успешни. Което идва да ни подскаже, че те не са селфмейд хора, а са обикновени политически креатури и съществуват, защото политиците и самите магистрати имат нужда от тях. Защото без посредници и дилъри не може да съществува нито една корупционна схема.

И макар убийството на поредния дилър да не е прецедент, през 2024 г. то вещае развитието на съвсем различни процеси в съдебната система. Не защото България трябва да издигне нивото на правосъдие до нивото на страните – членки в ЕС. Това го правим от началото на членството през 2007 г. и все не се получава. А защото дойде време разделно, когато най-висшите политици трябва да потвърдят своите евроатлантическа ориентираност и интегритет. В името на собственото си оцеляване и политическо битие.

Поне от 2012–2013 г. първо средите на СДВР, после МВР, а накрая и съд и прокуратура бяха овладени от Делян Пеевски. До степен, в която шеф на морски окръжен съд да казва – „Е, нали и ние сме хората на Пеевски“. Не е ясно с какви патриотични, национални или морални каузи той успява да привлече висшите магистрати и голяма част от висшите полицаи на своя страна. Но влиянието му в съдебната система е факт, който не кореспондира по мащаб с бившето му битие на обикновен следовател. Пеевски е депутат в общо 7 български парламента и досега не изглеждаше парламентарната кариера да му е интересна, освен опита да бъде избран за шеф на ДАНС през 2013 г. След като попадна в американския списък по закона „Магнитски“, нещата се промениха и той изведнъж – краен евроатлантик, както и неотменима част от парламентарния пейзаж. И изведнъж, изглежда, интересът му към съдебната власт се видоизмени – от човек, който владее нещо отстрани, той се превърна като човек, който би ръководил директно промените в тази власт.

Впрочем покрай Пеевски от влиянието си в съдебната власт намаза и Бойко Борисов. До степен, която направи възможно „изпирането“ му за делото „Барселонагейт“. Едва сега например става ясно, че делото срещу мъжа на Ивайла Бакалова – Веселин Денков, е заради записите от чат в социално приложение в телефона на Бакалова. При ареста на Денков полицаите взимат и телефона на Бакалова, а когато месеци по-късно ѝ го връщат, тя установява, че записите от разговорите с Борислава Йовчева, смятана за жената до Борисов, от която той има дете, са изтрити. Мартин Божанов пък ѝ искал 100 000 евро, за да „освободи“ мъжа ѝ Веселин Денков от ареста, казва Бакалова сега.

Всичко това говори единствено за развала на българската правосъдна система. И необходимостта от радикални промени в нея. Няма значение дали „Осемте джуджета“ на Пепи Еврото е посещаван от сегашния главен прокурор Борислав Сарафов, за да се мерят кой от двата кръга бил по-мощен. Защото истината е една – и Иван Гешев, и Борислав Сарафов са подвластни и са изпълнители на едни и същи политически кръгове.

Затова убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, е необходимият край, който слага началото на революционни промени в съдебната власт. Смъртта на дилърите в съдебната система е необходимото условие за нейната трансформация.

Не знам колко прокурори и съдии са част от този политико-магистратски „Октопод“, колко от тях са изпълнявали поръчки и са получавали облаги от това. Не се наемам дори да опиша мащабите на тази морална разруха. Но е факт, че след смъртта на Нотариуса цунамито е толкова голямо, че се налага да се създаде парламентарна комисия, която да разследва контактите му с висши магистрати и политици. Която ще бъде отново набутана в изслушване на детайли, съвсем несъотносими с голямата цел – тотална реформа на съдебната власт. Нейната цел ще бъде да „изпере“ влиянието на политици в тази система. И вероятно, за първи път, да каже, че в съдебната власт има нужда от революция, а съществуването й да бъде базирано на друга, различна основа. Сигурен съм, че едно от исканията ще бъде прокуратурата да бъде поставено под контрола на изпълнителната власт. Дали това ще доведе до по-голяма справедливост за обществото – не е ясно. Дали ще има повече морал – също.

Единственото, което е ясно, че революциите обикновено не водят до повече истина за разлика от еволюциите. По същия начин, както не го правят войните, по време на които първото нещо, което пада жертва, е истината. Защото затвори ли си Темида едното око, истината умира, а държавата изчезва.

Избрани