„Надяваме се на украинската армия и очакваме скорошен мир“, заявиха за БТА българи от Болград, Одеса и Запорожие навръх втората година от нахлуването на Русия в Украйна.
Как преживяват войната, какво ги крепи и на какво се надяват – за това разказаха интервюираните представители на българската общност в страната.
Катя Георгиева, ученичка в 7-и клас в Одески лицей № 41 и в Българското неделно училище „Васил Априлов“в гр. Одеса каза: „До войната обучението беше присъствено. Вече две години се обучаваме онлайн. Не се виждаме със съучениците, по-малко общуваме. Това е лошо. Когато има сирени и тревоги, обучението прекъсва. Изпитвам страх, когато се чуват силни звуци на взривове“. Катя каза, че, когато е със своите родители, се чувства спокойна и това я крепи. „Важното е да вървим напред, да не стоим на едно място“, е убедена тя. Седмокласничката сподели, че се надява на мирно бъдеще и подчерта следното: „От началото на войната моето разбиране за значението й се промени. Мирът е най-важното“.
„Войната ни промени. Мога да кажа, че хората в град Болград станаха по-задружни, единни. Бедата ни обедини, без значение кой на каква длъжност е и какъв социален статут има“, разказа Галина Иванова, директорка на Болградския български център и допълни, че въпреки всичко тя и сътрудниците от българската културна институция те продължават да работят: „Работим, защото това ни дава увереност. Също така активно се включваме в доброволчески акции, помагаме“.
На въпроса „На какво се надяват“ Галина Иванова отговори: „На скорошен мир“.
„Две тежки години изживяваме, постоянно сме в напрежение, страх как да живеем и неопределеност какво бъдеще ни чака, какво да правим. Разбира се, по-лесно е да се замине в чужбина, обаче там какво ще правим, какво ще работим“, каза преподавателката по български език в българското неделно училище „Васил Априлов“ в гр. Одеса Валентина Кащи.
Според българката не може човек да скръсти ръце и да чака. „Необходимо е да продължим да работим. И разбира се, вярата е в това, че е ще победим, истината е на наша страна. Надяваме се на украинската армия“, каза жената.
Друга одесчанка от български произход на име Марина Маленкова разказа за трудностите, които изпитват нейни колеги, сътрудници и приятели. Тя е завеждаща детска градина в квартал „Хаджибейски“ в град Одеса. „Мнозина от моите сътрудници работят в условията на съкратени работни часове и съответно вземат ниски заплати. През първата година на войната на хората даваха хуманитарна помощ във вид на хранителни стоки, което беше в помощ за семейството. А сега това е спряно. Постоянните атаки, сирени, взривове, липса на работа – всичко доведе много хора да депресивно състояние“, сподели Маленкова. Според нея това, което крепи нея и нейното семейство е подкрепата на близките. „Надеждата ни е по-скоро да дойде мирът“, каза тя.
По информация на българина Васил Митков, който е и председател на Запорожкото областно българско дружество, ситуацията в гр. Запорожие е много тежка. „Намираме се на около 50 км от фронтовата линия. Животът е много сложен. При нас всеки ден през денонощието сирените и тревогите са по-често, отколкото спокойствието“, сподели Митков.
„В града има много нови хора. Петдесет процента от населението от окупираните територии се изнесе в нашия град. От тези хора 20% заминаха на запад. Икономиката не се развива, бизнесът спря почти. Всичко това създава депресивност. Оказва лошо психологическо влияние. Не знаем какво ни очаква утре“, каза още той.
Като пример Васил Митков посочи дейността на неговата печатница: „В нашата печатница работят 25 души, петима ги взеха на фронта. Съответно намали производствения потенциал, намалиха и поръчките“.
„Надеждата ни е на украинската армия и в това, че ще победим. В най-близко време очакваме мир“, резюмира запорожкият българин.
Българската общност според официалното преброяване в Украйна през 2001 г. наброява 204 хиляди души. Компактно българите живеят в Одеска, Запоржка, Николаевса и Кировоградска области.
В Одеска област те са трети по численост и наброяват над 150 000 души В град Одеса живеят около 50-60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградски, Измаилски и Белгородднестровски район.
В Запорожка област българската общност е около 30 хиляди души. Компактното заселване на българската общност в областта е концентрирана в Приморски, Мелитополски, Бердянски и Приазовски райони, които в момента са окупирани.
Източник: bta.bg
