Паникьорите: „Ще ни направите цел номер едно за Русия и ще ни ударят превантивно с ядрени ракети! Това е окончателният план за окупация на България!”
След решението, взето във Вилнюс, за разширяване на многонационалната бойна група на българска територия политици, журналисти и експерти започнаха да алармират през социалните мрежи или камерите за редица заплахи, които едно такова разполагане би имало за живота и суверенитета на страната ни. Тези твърдения са недоказуеми, нещо повече – те граничат с абсурда. Целта на тази статия не е да търси дали въпросните твърдения са направени от незнание, паника, или са част от някаква целенасочена пропагандна кампания срещу това решение – това всеки трябва да прецени за себе си. Това, което ще се опитам да направя в рамките на следващите редове, е по обективен начин да обясня какво представлява разширяването на многонационалната бойна група и да адресирам някои от най-абсурдните според мен твърдения, направени във връзка с това.
Не, няма да ни ударят с ядрени ракети!
Първо, преди каквото и да било, трябва да се каже ясно – разполагането на съюзнически сили до Ямбол няма да предизвика ядрен удар срещу нас от страна на Русия. Това не го твърди някой си експерт или политик, а го диктува ядрената доктрина на Москва, която е официален и публично достъпен документ. И Владимир Путин, и Сергей Лавров са повтаряли, че именно доктрината им диктува използването на техните ядрени сили.
Спрямо тази доктрина има четири сценария, които позволяват ползването на ядрено оръжие от страна на Русия – първият е получаване на достоверна информация за ядрена атака, вторият е директна ядрена атака, третият описва сценарий, при който се прави опит да бъде прекъсната връзката между руските стратегически ядрени сили и командването им, а четвъртият сценарий описва пряка, непосредствена и директна заплаха с конвенционални средства срещу руската държавност и управление (тук под държавност в специфичния случай на Русия трябва да се разбира заплаха срещу централизираният орган на власт – президентската институция). Както се вижда, разполагането на други войски в друга държава не влиза в нито един от тези сценарии. Допълнително още от 2014 г. прибалтийските държави имат разположени такива сили по границата си с Русия и както виждате там си има съвсем нормална централноевропейска влажна зима, а не ядрена.
Винаги когато четете или слушате нещо, свързано със заплахи за ядрен армагедон от Русия, имайте предвид четирите сценария, описани в руската ядрена доктрина, и си правете изводи какви ги говори този, който се опитва да ви изплаши – независимо дали е политик, или някой си „експерт” по телевизия „Рога и Копита”.
Куха бригада или как може да плашиш за нещо което го няма?
Сега ние сме домакин на т. нар. бойна група. По своето естество тя е формирование от 1000 военнослужещи от България, Италия, САЩ и нашите съседи, членове на НАТО. Когато кажем 1000 души, трябва да конкретизираме, че реалният им брой е доста по-малък. Причината за това е, че бойната група е „куха” – в мирно време няма 1000 души, а малък брой фронтови, логистичен и командващ персонал, който да поддържа инфраструктура и организация. Идеята зад това е в случай на извънредна ситуация целият персонал от държавите членки бързо да се мобилизира в родните си държави и да се придвижи до България за разполагане. Такова събиране се прави и периодично за учения, но масата от военнослужещите са си в родните държави, когато няма нужда да се разполагат.
Решението за разширяване на бойната група на ниво бригада е на същия тип – отново да има разположен малък фронтови, щабен и логистичен елемент, без да има постоянно присъствие на целия персонал от всички държави. Окончателният размер на бригадата засега не е напълно ясен, като се очаква тя да бъде някъде в диапазона на 5 хил. души в зависимост от функцията и оборудването й. Основната амбиция е с пристигането на новото оборудване за Българската армия ние да имаме основна роля в бригадата.
Балтийските държави към този момент оперират свои групи на същия принцип. След срещата във Вилнюс през лятото техните групи също ще бъдат реорганизирани в бригади. Освен това по очевидни причини домакините настояват за увеличение на наличния персонал и предварително разполагане на оборудване като ПВО, артилерия и бронирани машини на място.
Колко би струвало и кой ще плати?
Изграждането на базата би струвало около 100 млн. лв. Трябва ясно да се каже, че цената на тази инвестиция няма да бъде изцяло поета от нас. България може да се възползва от наличните фондове на НАТО и ЕС за съфинансиране за изграждането на базата.
В тази сума влизат не само казармите, щабът и полигонът, а и останалата спомагателна инфраструктура като пътища, железопътни линии, тръбопроводи и складове. Тази инфраструктура ще е не само за военните, а ще се използва от всички, което прави инвестицията много важна за цялата област. Развитието на пътища, железопътни линии и тръбопроводи е от критично значение за всеки регион и Ямбол ще може бързо да развие своята инфраструктура с помощта на голямо външно финансиране предвид на важността му.
Какви са ползите за нас?
Пряката и най-голямата полза от разширяването на бойната група у нас е ясна – по-голяма гаранция за нашата сигурност. Никой не би рискувал да атакува държава от НАТО, още по-малко такава, която има съюзнически войски на територията си. Такава стабилност има и ефект, макар и трудно измерим върху икономическата среда в държавата, ето един прост пример: Никоя компания не би инвестирала в регион, където няма сигурност и е възможно да възникне война независимо от качеството на труда и добрата локация.
Разполагането на добре подготвени сили прави и в пъти по-трудно възникването на някакъв вид хибриден конфликт в държавата ни – да речем някаква „народна република” да се опита да си отцепи наш регион. Сценарият ни е добре познат от последните години.
На следващо място, разполагането на бригада на наша територия открива съвсем различни по размера си възможности за нашите въоръжени сили да тренират, придобиват опит и да се адаптират към стандартите на НАТО. От големи и локални учения до различни сценарии – опциите, които се откриват, са много по-широки от тези, които имаме сега.
Погледнато встрани от предимствата, свързани с нашите национална сигурност и Въоръжени сили, изграждането на бригада до Ямбол би имало и преки икономически предимства – база с капацитет 5000 души има нужда от местния бизнес за строителство, закупуване на храни и други услуги. Ще се създаде малка, но стабилна кръгова икономика около базата, която ще е от полза за региона. Освен това, когато има учения и бригадата е в пълния си състав от 5000 души, едва ли всички тези хора биха предпочели да стоят в казармите постоянно. Те ще посещават близките селища за развлечения и ще харчат пари. В редица държави (например Германия, Япония и Джибути) разчитат много на бази за поддържане и развитие на местната икономика.
В крайна сметка, какво реално стои зад цялата тази врява?
Както прочетохте, това разполагане на допълнителни сили не е нищо радикално – няма причина да ни атакуват с ядрено оръжие, няма да ни окупират, няма да плащаме за всичко, няма да се случат и много други откачени неща, които се твърдят. Това разполагане е напълно рутинно и съобразено с реалността, в която се намираме сега. С по-нататъшното реализиране на това разполагане ще нарастват и опитите да се всеят страх и истерия около него. Независимо от мненията, които споделяме, важно е да се гледа отвъд тези евтини опити за всяване на паника и да се прави спокойна и обективна преценка. Колкото по-спокойно се гледа на тези решения, толкова по-добре ще може да се адресират притесненията на гражданите и изгладят и решат проблеми, които евентуално биха възникнали.
А за тези, които още вярват, че американските, италианските и румънските войници са някакви мародери и окупатори, които ще ни грабят и репресират – бъдете спокойни, те не са Златната Орда или Трети украински фронт.
