Военната трупа раздипля вечни проблеми с винаги дефицитната човещина
Сред многото театрални премиери преди дни на армейската сцена на „Раковски” се появи спектакъл, неочаквано различен. И не с вечните си теми „за любовта и нейното отсъствие, за инвалидността и нейните проявления, за семейството, за горещото желание на човек да обича и да бъде обичан, за стремежа да чува, да разбира и да бъде разбран – история за вкоренената необходимост да принадлежим към определено място, общност или дом, за нуждата от създаване на смисъл за себе си и за близките ни”. Така казва режисьорът Зафир Раджаб, който гостува на военната трупа. И добавя, че тази пиеса докосва, разсмива, плаши, огорчава, отблъсква, задълбочава размисъла, разтърсва и пречиства – пиеса, от която боли.
„Племе” на английската авторка Нина Рейн е за автентичните проблеми на младите хора, които не само обществата ни не чуват. Не ги чуват и разбират и в семействата им. Сюжетът е знак за разрушени поколенчески мостове, но не само защото двама от героите са един глух младеж и неговата приятелка, която постепенно губи слуха си. И не защото в семейството не си говорят, а защото все по-малко се чуват. Банални, повтарящи се и неизненадващи никого днес сюжети. Но острото перо на драматурга и самотата на белязаните от съдбата герои се срещат с мекотата и човещината в подхода на режисьора. А диалозите искрят и от чувство за хумор.
Георги Кадурин и Стефка Янорова и тук гарантират високата летва в спектакъла. До тях са младите, различни в подхода към героите си и енергично поемащи щафетата във военната трупа: Симеон Дамянов, Луизабел Николова, Ясен Атанасов, Ели Колева. А сцената тук помни времената на най-добрия актьорски отбор. Любопитно е, че Симеон и Луизабел няколко месеца изучават жестов език заради ролите си.
Спектакълът не се препоръчва за лица под 16 години заради неподходящия език в някои от диалозите.
Никола Манев се завръща в галерия „Финес”
Галерия „Финес” в София от години е свързана с яркото име на художника Никола Манев. Тук традиционно се представяха негови картини и преди последната си изложба той се обаждаше от Париж с последните си нареждания. Вече беше изпратил рисуваните през годината картини за последната си изложба приживе. Защото беше август 2018 г., а той почина на 25-и, три дни преди 78-ия си рожден ден.
И сега обаче галерията представя нови картини на Никола Манев, който след десетилетия творчески живот в Париж си остава сред най-популярните български живописци. В изложбата две трети от творбите се представят за пръв път, открити в папка от сина му в парижкия апартамент, явно събирани през годините и с някакво емоционално значение за художника, повечето от тях – акварели и смесена техника. Сред тях има и рисунка, датирана от 1958 г. с пейзаж от неговия любим град Чирпан – „Старият конак”. Това е и сградата, която след много години той ремонтира и дарява на общината. Има и български пейзаж от 1967. Никола Манев традиционно е представял картините си първо пред българска публика, макар голямата част от живота си да е прекарал в Париж.
Запазената марка на Никола Манев е рисуване с пастели върху корк. Той приемал този материал за много благодатен, защото го доближавал максимално към част от естествените природни цветове, към земния цвят на корка. Така творбите ми са нарисувани върху земята, казвал художникът. А това сега си спомня галеристката Мариела Златева, която има дълги години творческо сътрудничество с Никола Манев. Според нея независимо към какви творчески периоди се отнасят картините му, те отиват извън видимото и реалното и са свързани с небесни селения и пътеки, окъпани в цветове и светлина. И животът му сякаш върви така – извън видимото и злободневното. Такова е и заглавието на изложбата – „Мостове”, които той се стреми и като философия да прехвърля между хората и чрез творчеството си. Често казвал: Трябва да създаваме мостове между нас, а не стени.
Изложбата, с която галерията отбеляза 28 години от създаването си, е отворена до 16 март.
Накратко
Романът „Остайница” на българската писателка Рене Карабаш спечели националната награда „Елиас Канети“. Наскоро френският превод на книгата взе и наградата за превод на Френския PEN клуб, която бе връчена на преводачката Мари Врина-Николов.
А английския превод на романа ѝ спечели американската награда за превод Gulf Coast Translation Prize. „Остайница” представя един особен ритуал в Албания, в който жени в отдалечени местности дават клетва и се превръщат в мъже, когато няма момчета в рода. Романът предизвика голям интерес с преводите си и в Египет, Полша, Босна и Херцеговина, и Македония, а предстои да излезе и в още няколко страни. Екранизация по романа ще се снима в края на 2024 г. като копродукция между България, Италия, Румъния и Албания с режисьор Костадин Бонев.
Мариус Куркински тръгва на турне с Чудомир. Моноспектакълът „Нашенец” беше създаден за 30 г. на актьора на сцената по произведения на хумориста Димитър Чорбаджийски – Чудомир. На 16 март „Нашенци” ще се играе в зала 1 на НДК. Преди това на 24.02 ще е в Бургаската опера, на 25.02 – в Добрич, във Варна – на 26.02, в Русе – на 27-и, в Димитровград, Сливен и Ямбол, съответно на 5, 6 и 7 март. Мариус ще е специален гост на 30-те Чудомирови празници в Казанлък на 28.03. Следват сцените на Пловдив на 31.03, на 2.04 – в Габрово, на 9.05– отново в Казанлък, на 15.05 – в Разград, на 5.06 – във Враца, на 9.07 – в Летния театър на Велико Търново, на 10.07 – в Летния театър на Шумен и на 14.07 – отново ще играе в Операта в Бургас. До края на годината започва и презокеанското турне в САЩ и Канада.
На 25.02 Софийската филхармония кани в Зала „България” на вечер с Концерт за пиано и оркестър №21 от Моцарт и Серенада за струнен оркестър от Чайковски. Солист е интригуващият италиански пианист Федерико Коли, а диригентската палка е в ръцете на известния корейски диригент Йънгмин Парк. „Дълбоко съм убеден, че Моцарт е най-висшата кулминационна точка, до която красотата е достигнала в сферата на музиката”, пише самият Чайковски. През 2023 г. Федерико Коли е избран от сп. Fortune Italia за „един от най-влиятелните „40 под 40” в италианската култура”.
