Навършиха се 160 години от рождението на капитан І ранг Васил Хитров.
В началото на тази година Щабът на ВМС отбеляза своята 125-а годишнина. По време на тържеството хубави думи бяха казани и за първия началник на Щаба на флота – капитан І ранг Васил Хитров,
достоен български офицер
отдал най-хубавите години от живота си за защита на Отечеството и за организационното изграждане на Адмиралтейството. Той е:
* първият български морски офицер, командир на Дунавската флотилия (1899 г.);
* първият помощник-командир на учебния крайцер „Надежда“ (1898 г.);
* първият началник на Щаба на флота (1900 г.);
* първият началник на Флотското отделение при Военното министерство (1905 г.);
* първият български морски офицер със званието капитан І ранг (1906 г.).
Роден е на 17 януари 1864 г. в Ловеч в семейство с осем деца на занаятчия – кожар. Васил е осмото дете. На 17 септември 1881 г. постъпва във Военното училище. След завършването му на 30 август 1884 г. като подпоручик започва службата си в Първи Софийски полк, а на 20 септември с. г. поема командването на 16-а рота. В служебния му списък е записано: „Участвал в походите против сърбите от 2 ноември до 16 декември 1885 г.; Участвал в делата против сърбите на 5 ноември при Сливница, на 6 ноември при с. Айдомировци, на 7-и – при Гургулят, на 8-и – при преследването на сърбите от Гургулят до гр. Брезник и превземането му. На 14-и при Банский дол, Пирот, през нощта 14-и и 15-и при нощната атака на Черний връх и на 15-и ноември при превземането на гр. Пирот.“
В резултат: „ІV ст. Кръст за храброст 1885 г.“, а по-късно – Сребърен медал в памет на Сръбско-Българската война 1885 г.“.
Стремително начало в кариерата
на подпоручик с една година служба! След това е командир на роти в различни полкове. На 31 август 1886 г. е произведен в по-горно звание – поручик. На 4 ноември 1888 г.: „С Приказ по Военното ведомство № 607 е прикомандирован към Флотилията и Морската част за изучаване на морското дело“.
Службата му в Дунавската флотилия и Морската част преминава през различни корабни и брегови длъжности. През това време упорито се подготвя за явяването му на изпит пред комисията, която да провери знанията му за получаване на флотско офицерско звание. Владеенето на френски и на руски език му помага да навлезе в трудната материя. Командването на Флотилията го поощрява и командирова заедно с мичман І ранг Стефан Абаджиев през 1892–1893 г. на австрийския параход „Султан“ за изучаване на морската практика. Участва в курса за подготовка на морски офицери, организиран от Флотилията. Преподаватели са лейтенант Матей Стойков и мичман І ранг Йордан Минков, завършили Италианската морска академия в Ливорно. Затова, когато през 1893 г. със заповед по Военното ведомство № 88 се обявява „Проект-положение за комплектование Флотилията с морски офицери“, капитан Хитров е вече готов и вместо да започне курса за подготовка, се явява направо на изпит.
Представя се отлично
и две седмици по-късно: на 14 ноември 1893 г. със заповед по Военното ведомство № 432 капитан Хитров получава съответстващото флотско звание лейтенант (дн. капитан-лейтенант).
Служи на различни параходи от Флотилията, изпълнява задачи, свързани със снабдяването на Армията и предислоцирането на различни формирования за участие в учения, в т.ч. на цялата Бдинска дивизия. През 1895 г. е помощник-началник на Флотилията и продължава плаванията с различните екипажи за усъвършенстване на тяхната подготовка, преподава на учениците в Морското училище, член е на няколко различни състава на военни съдилища. На 31 май 1895 г. още веднъж се явява на изпит пред комисията за получаване на флотско звание. Явяват се само двама души: Хитров и бъдещият герой от Балканската война мичман І ранг Димитър Добрев. Добрев също вече е издържал изпитите за морски офицер. Вероятната причина за втория изпит е подбор на подходящи кандидати за специализация по морското дело в чужбина. И двамата се представят отлично и са удостоени за специализация в „странство“. Добрев постъпва и завършва успешно Кралското торпедно училище в Пола (Австро-Унгария) през 1896–1897 г. Хитров цени качествата на Добрев и по-късно като началник на Щаба на флота ходатайства за изпращането му на специализация в артилерийския офицерски клас в Кронщат през есента на 1903 г.
Лейтенант Хитров е командирован във Франция, където от 4 март до 3 септември 1897 г.
плава в Атлантическия океан
с фрегатата „Мелпомен“. От 17 септември 1897 г. до 11 юни 1898 г. плава на корабите от Подвижната минна защита в Ламанша и веднага след това е командирован в Бордо, за да наблюдава строителството на учебния крайцер „Надежда“ до 22 септември 1898 г. При плаването на кораба до България капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Хитров е помощник на командира на „Надежда“ капитан ІІ ранг Пол Пишон. Следват нови длъжности и нови предизвикателства: за кратко време в началото на 1899 г. е завеждащ домакинството на Флота, а след това е назначен за подначалник на Флота и командващ Дунавската флотилия.
След създаването на Щаба на Флота на 13 януари 1899 г. на 14 февруари 1900 г. той става първият негов началник. Една година Щабът на Флота няма щат за свой началник и това става възможно благодарение на обявеното „Положение за устройството на Флота“ (1900 г.).
Под ръководството на капитан ІІ ранг Хитров се разработва проектоустав за службата на кораба (въз основа на френския и на руския морски устав), съставено е специално допълнение към армейския дисциплинарен устав, отнасящо се за Флота. Доставени са торпеда за учебния крайцер „Надежда“. На 24 февруари 1904 г. е сключен договор с френската фирма „Шнайдер“ за доставката на първите три миноносеца (тип „Дръзки“), три плаващи торпедни батареи и две 100-мм морски оръдия.
На 1 януари 1905 г. Хитров е назначен за
началник на Флотското отделение
при Военното министерство и година по-късно получава званието капитан І ранг. Историкът Вл. Павлов неправилно подценява значението на тази структура, като посочва, че тя е, за да „придвижва и завежда делопроизводството по флотските въпроси“. Това „делопроизводство“ се отнася до: „организацията, обучението и подготовката на Флота, комплектуването на Флота с офицери, чиновници и долни чинове, прохождението на службата на всички военнослужещи от Флота, търговете по доставката на кораби и бойни материали“. По тези въпроси началникът на отделението докладва директно на военния министър.
Изследователят Ив. Алексиев издири документи от 1906–1907 г. – доклади на капитан І ранг Васил Хитров до княз Фердинанд І относно командировката му в Монако. Той е командирован за пет месеца от Военното министерство до местния Океанографски музей с цел „изучаване океанографията”. Месец след полагането на основния камък на Аквариума във Варна българското правителство стига до идеята, че „Флотът ще бъде натоварен с океанографическите изследвания…“. Докладите на капитан І ранг Хитров съдържат сведения и за доставката на два български военни кораба, купени във Франция по онова време – парната яхта „Де Ромас” (по-късно – „Камчия”) и ветроходната яхта „Анемоне” (по-късно – „Стрела”).
На 1 януари 1909 г. „поради закриване на длъжността“ капитан І ранг Хитров преминава в запаса. По време на Балканската война е мобилизиран в Щаба на армията, а през Първата световна война е областен управител на Скопие.
Капитан І ранг Хитров си отива от този свят на 16 май 1928 г. В „История на Дунавската флотилия“ (1935 г.) контраадмирал Сава Иванов го описва като
„високоинтелигентен, просветен и много благ командир“
Той публикува съболезнователното писмо на един от някогашните подчинени на Хитров, изпратено до семейството му: „Спомените ми за него са отлични, много съм го уважавал, никога не съм го забравял и до гроб ще почитам паметта му. Ще завещая и на моите деца да почитат паметта му, докато са живи, като един от великите синове на България“.
Илюстрации Военноморски музей
