Голяма изложба разказва нови страници от Българската книга.
За 17-и път българската археология представя откритията си от последния сезон. „Българска археология 2023” ще можем да видим до 26 май в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. И самата сграда на музея срещу фонтаните до президентството е прелюбопитна и с акустиката, и с историята си, наричана Буюк (Голямата) джамия, най-старата запазена сграда в София. В партньорство 23 исторически и археологически музея в цялата страна предоставят за изложбата експонати от своите фондове.
Всъщност всяка следваща експозиция
разширява разказа
за историята по нашите земи, която археолозите раздиплят пласт по пласт в надпревара с времето и с иманярите. Експонатите обхващат до 8000 години назад от живота по нашите земи, където са се развивали най-различни култури: от праисторията до Възраждането, през каменно-медната епоха, когато тук се ражда най-ранната металургия на мед и злато, през бронзовата ера, която свързваме и с най-ранните сведения за тракийските племена, през желязната епоха и разцвета на тракийските държавни обединения и контактите им с гръцките колонии, римската епоха, Средновековието и чак до XIX век.
Няколко са акцентите в изложените експонати. Една амфора е датирана от средата или края на 2-ро хилядолетие пр. Хр. от късната бронзова епоха. Това е и времето, от което са първите писмени сведения за Тракия от Омировата „Илиада” и с най-ранните по земите ни тракийски племена. Амфората е от разкопките на некропола до село Балей, Видинско. Цялата керамика от тази епоха е изработена изцяло на ръка – още преди грънчарското колело древните грънчари постигат голямо технологично съвършенство и прекрасна украса на тези съдове с различни символи според вярванията, които са имали.
Екзотичната находка са порцеланови чаши за чай от Китай, намерени в потънал търговски кораб „Урдовиза” край днешния Китен през XIX век. Заедно с тях са и добре запазените стъклени и керамични съдове, резултат от оживената търговия в Османската империя. В добре запазения на морското дъно като конструкция кораб предстои да се проучва и останалият товар това лято. Има и данни за много по-ранни корабокрушения край нашите брегове и тепърва
предстои работа по подводната археология
от наши специалисти на доста добре запазени такива кораби.
Любопитни са находките при проучването на пристанището на днешния Созопол, свързани с антична Аполония Понтика. Експонатите включват богата колекция от гръцки съдове от VI–V век пр. Хр., повечето – директен внос от Гърция, а градът тогава е гръцка колония. Проучванията показват и контактите на гръцките колонии с тракийското население. Има и колективна находка от монети, сечени в Аполония, намерена в надгробна могила от елинистическата епоха в местността Буджака, Созопол: 74 бронзови и 2 сребърни монети, поставени в местно гърне. Подводните проучвания в региона разкриват потънало селище още от бронзовата епоха с много добре запазени дървени конструкции под вода, което на сушата е невъзможно.
Статуетката на бог Хермес (или Меркурий) – бронзова пластика, е изключително добре запазена, от II–III век от класическата римска епоха, открита в римската пътна станция и съпътстващото селище Циле до днешен Чирпан по Диагоналния път на Римска Тракия: от Западните Балкани към бъдещия Константинопол. Оттам са и мраморните оброчни плочки. По римските магистрали са се развивали и селища, и храмове.
От периода на праисторията в продължаващите разкопки на Варненския халколитен некропол, началото на златната металургия в света с най-ранните открити златни предмети, отново се откриват праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus, които пък произхождат от егейското крайбрежие от 5-тото хилядолетие пр. Хр. и свидетелстват за търговията тогава. Намерени са и каменни главнярници (части от ритуални предмети с форма на стилизирана конска глава) от Пауново, бойни брадви от еленов рог, каменни тесли, медни шила и разнообразни украшения. В един от малкото гробове на жени са открити златен амулет и златна халка обица.
Много интересен предмет от селищната могила при Провадия от V в. пр. Хр. е от гроб на скитски воин с изключително добре изработен костен жезъл с детайлна гравюра върху костта, представяща
глава на скитски воин с шапка или шлем
изработена като глава на граблива птица.
Около 400 експоната от над 30 обекта дават представителната извадка от археологическите разкопки миналата година. Много от тях минават през реставрация „до последно” преди откриването на изложбата.
„Целта на колегите археолози не е само да представят интересни находки, но и да разкажат историята зад тях. На постерите са разказани именно историите зад находките в изложбата и показват многообразието от култури по днешните български земи през хилядолетията от селища, светилища, некрополи”, казва археологът доц. д-р Камен Бояджиев. Той е куратор на изложбата и ръководител на отдел „Експозиции” в музея. Финансиране, професионализъм и късмет са трите фактора за успех на археолозите, смята той. Археологията, музейното дело и културният туризъм са трите кита, на които може да лежи и част от икономиката ни, казва археологът, когото романтизмът на професията не го напуска.
Музеят е сключил споразумение с българския институт за компютърни науки ИНСАЙТ (INSAIT), чрез което за първи път в Европа ще вкарат изкуствен интелект в музея.
