Изпращането на войски от западни държави в Украйна не бива да се изключва в бъдеще. Това изказване на френския президент Еманюел Макрон на конференция в Париж в присъствието на над 20 държавни и правителствени ръководители разбуни духовете и постави въпроса дали Западът няма да преразгледа своята досегашна стратегия спрямо руско-украинската война. Моят отговор е – не, рязка промяна в начина, по който ЕС и НАТО оказват военна помощ на Украйна, няма да има. Сигналът, даден от Макрон, обаче е сериозен и заслужава внимание.
Изпращането на войски, които да се бият срещу руския агресор, е червена линия, очертана веднага след 24 февруари 2022 г. НАТО и Европейският съюз не смятат да я прекрачват. Първо, защото рискуват пълномащабна война с една от двете най-големи ядрени сили в света, и второ, защото такава стъпка трудно може да бъде обоснована на вътрешнополитически терен. Има и трето – почти невероятно изглежда изпращането на войски в Украйна да бъде предприето от една единствена държава, а нито в НАТО, нито в ЕС е възможно да бъде постигнат консенсус за такова колективно действие. Как си представяте Виктор Орбан или пък Ердоган да гласуват за открита война с Русия?
Тогава защо Макрон прави такива намеци? Според мен отговорът е в една фраза, употребена от френския президент – стратегическа двусмисленост (strategic ambiguity). Иначе казано – ние, западните държави имаме на разположение множество опции, а вие в Кремъл си правете сметката.
Няма да ви кажем как точно ще действаме, но нищо не бива да се изключва, колкото по-напрегната е ситуацията, толкова по-далеч можем да отидем в нашия отговор на агресията.
И ако съпоставим изказването на Макрон с обстановката на фронта в Украйна – в момента инициативата е в ръцете на руснаците, има вероятност ако американската помощ за Киев остане блокирана, руската армия да напредне значително. Именно за такъв сценарий се застрахова френският президент, като казва на руснаците, че сега няма да праща войски в Украйна, но ако отново възникне заплаха за Киев и Одеса, например, ръцете на Запада ще бъдат развързани за по-радикални действия.
Въобще, аз не споделям схващането, че западната помощ за Украйна се засилва само когато украинската армия настъпва и печели победи. По-скоро обратното – сериозен руски пробив ще бъде камбанен звън, който ще вдигне оборотите на оръжейните доставки за Киев и дори може да сломи неотстъпчивостта на тръмпистите в САЩ, които най-сетне да дадат зелена светлина за пакета помощ за Украйна от 61 милиарда долара. Но поне засега размразяване на милиардите за Киев не се вижда. Парадоксът е, че Доналд Тръмп (все още) не е на власт, но неговата изолационистка гледна точка започна да се налага във външната политика на Вашингтон. Причината е, че той владее републиканския електорат и никой конгресмен от тази партия не иска да му се опълчи, защото без подкрепата на червенокосия милиардер съответният кандидат за Конгреса най-вероятно би загубил следващите вътрешнопартийните избори за кандидат-депутат.
След две години война става все по-ясно, че Владимир Путин не може да победи украинците, но това може да стори Доналд Тръмп, като им обърне гръб. Но Тръмп е симптом, който показва, че гледната точка на Запада към руската агресия срещу Украйна започва да се променя. Ако през пролетта на 2022 г. войната, започната от Путин, бе преди всичко морален казус, сега повече натежават геополитическите елементи в общата картина. Обществено-политическата мобилизация и гневът от бруталното непредизвикано нападение са емоции, а емоцията е нещо кратковременно, с времето тя постепенно започва да избледнява.
Ако погледнем военно-стратегическите аспекти на конфронтацията между Москва и Запада, ясно е, че Русия не представлява екзистенциална заплаха за САЩ и за повечето техни европейски съюзници. Да, ако не устои на руското нападение, Украйна вероятно ще изчезне като държава, но американците и западноевропейците няма да пострадат особено. Или поне не на първо време. Много застрашени ще се чувстват балтийските републики и може би Румъния и България, но за тях опасността от пряко руско нападение няма да бъде толкова голяма. При такъв сценарий обаче ще им се наложи да харчат много повече средства за военни цели. И тук трябва да е ясно – всяко евро, което е спестено от потенциалната военна помощ за Украйна, в бъдеще вероятно ще бъде изхарчено за укрепване на собствените въоръжени сили на източноевропейските държави. Защото Русия няма две армии – една, която да се бие на украинска земя, и друга, която да заплашва източния фланг на НАТО. Не, руската армия е само една и колкото по-тежки поражения понесе тя в Украйна, толкова по-неспособна ще бъде в бъдеще да проектира сила в Източна Европа.
Парадоксално е, че другият фактор, който намалява ангажираността на американците и на Европа със съдбата на Украйна, е изненадващо слабото представяне на руската армия на бойното поле. след 24 февруари 2022 г. Колко сериозна заплаха за Евросъюза може да бъде войска, на която й трябват няколко месеца, за да напредне десетина километра и да завземе изравнени със земята градчета като Бахмут и Авдеевка? Но по-добре да не се отдаваме на самоуспокоение – освен конвенционална армия, Русия има и хиляди ядрени бойни глави и ракети, с които да ги изстреля срещу европейските страни. А дори и да не прибягва до такива крайни средства, Москва никога няма да се откаже от хибридните средства за конфронтация със Запада – пропаганда, дезинформация, шпионаж, заплахи. Затова помирението е далеч, а спокойствието по отношение на средата за сигурност, каквото имахме през 90-те години на миналия век, едва ли ще се върне отново.
Кой с колко помага на украинците?
Войнственото изказване на президента Макрон от тази седмица може да се тълкува и като опит за компенсация заради малкия размер на военната помощ, оказвана от Франция на Украйна. Макар, че са най-голямата военна сила и втора по величина икономика в Европейския съюз, до средата на януари т. г. французите са помогнали на нападаната държава само с 635 милиона евро, докато Германия е далеч напред със 17,7 млрд. евро. Данните са от Икономическия институт в германския град Кийл. Според изчисления на френския парламент помощта на Париж всъщност е доста по-голяма – 1,7 млрд. евро, но дори и това число е 10 пъти по-малко от това, което дават германците.
В данните на института от Кийл прави впечатление, че към средата на януари европейците вече изпреварват САЩ по отношение на общата помощ за Украйна – 88,7 млрд. евро срещу 66,1 млрд. за САЩ. Но ако гледаме само военните доставки, то американците все още водят с 43,2 милиарда евро, с 2 млрд. повече от европейците. Но към днешна дата ЕС вероятно е стопил тази разлика, защото от началото на годината американската помощ за Украйна почти спря. Всъщност, тя намалява темпото си още през 2023 г. – през първата половина на годината вливанията от САЩ са били на средна стойност от 2,8 млрд. на месец, а през второто шестмесечие – по 470 млн.
Все още разминаването между обещаната и реално предоставената помощ за Украйна е много голямо. ЕС и отделните страни-членки на Съюза са обещали 144 милиарда евро, а са предоставили малко повече от половината от тази сума. За да заменят напълно отвъдокеанския съюзник на Киев, европейците трябва да удвоят размера на предоставяната помощ. Това е два ли е възможно, макар че все пак в края на миналата година бе постигнато съгласие, че в редовния бюджет на ЕС ще бъде записана сумата от 50 милиарда евро за Украйна. Това обаче не е еднократно плащане, а помощ за периода от сега до 2027 г.
Като цяло страните от Евросъюза, които са сред най-богатите в света, все още заделят по-малко от 1 процент от своя Брутен вътрешен продукт (БВП) за Украйна. Отличник в това отношение е миниатюрната Естония, която на базата на двустранни споразумения е подпомогнала Украйна с 3,6% от своя БВП. Следват Дания с 2,4%, Норвегия (тя е извън ЕС) с 1,7% Литва с 1,5% и Латвия с 1,2%. За България икономистите от Кийл дават 0,32 процента плюс още 0,7% от БВП, които са българска помощ в рамките на обещаното от бюджета на ЕС.
