Автор: Генерал-майор о.р. Съби СЪБЕВ
Навършиха се две години от широкомащабната престъпна руска агресия срещу Украйна. Агресия, принудила украинската страна да воюва за своето оцеляване като независима държава и агресия, напълно ненужна на руските държава и народ. Агресия, нужна само на имперските амбиции на Кремъл за възвръщане на сферите на влияние и контрол на постсъветското пространство. Война, в която бяха развенчани „непобедимата“ руска армия и част от нейните най-нови оръжейни системи.
Нито Русия бе планирала дълга война в Украйна, нито Украйна и Западът бяха подготвени за такава дълга война. Има основания да се предполага, че двете воюващи страни ще се стремят войната да не се проточи четвърта година.
След две години война Русия не успя да постигне напълно политическите си цели за „денацификация“ и „демилитаризация“ на Украйна, както и военните си цели за нанасяне на фатално поражение на украинските въоръжени сили (УВС) и окупация на украинската територия, източно от левия бряг на р. Днепър. Единственият успех на руските сили е задържането на Крим и създаването на земния коридор до полуострова, както и окупирането на по-голямата част от Донбас. Но всичко това на цената на неоправдано тежки загуби в личен състав, бойна техника и военно оборудване. Това принуди руското ръководство да провежда непрекъсната скрита и веднъж открита частична мобилизация, за да продължи агресията си.
За две години отбранителна война Украйна успя да освободи 52% от начално окупираната си територия в резултат на провеждането на три успешни контраофанзиви. УВС успяха да изгонят руския Черноморски флот от кримските му бази и западната част на Черно море, като унищожиха и повредиха 20% от неговите кораби и нанесоха чувствително поражение на руската военна инфраструктура в Крим.
Две седмици преди края на втората година на войната украинският президент смени главнокомандващия, началника на ГЩ и висшето военно ръководство на УВС. В Украйна започна създаването на отделен вид въоръжени сили – Силите за безпилотни системи.
Забавянето на американската военна помощ от началото на 2024 г. е компенсирано от нови военни помощи на редица европейски държави. Франция и Германия подписаха двустранни споразумения за сигурност с Украйна и подготвят солидни пакети от спешна военна помощ. Германия планира да обучи и 10 000 украински военнослужещи през 2024 г. Други по-малки съюзни държави също подготвят допълнителни пакети от военна помощ. Дания реши да предостави цялата си налична артилерия на Украйна. Швеция също подготвя пореден пакет военна и финансова помощ. Норвегия подготвя да предостави средства за ПВО.
През 2024 г. се очаква ескалация на войната, особено в нейния дронен компонент. Безпилотните и безекипажните летателни, земни и морски апарати ще станат постоянен елемент на операциите. И през изминалия месец по фронтовете в Украйна доминираха позиционните военни действия, независимо че руските окупационни сили владеят инициативата на по-голямата част от фронтовата линия и системно атакуват отбранителните позиции на УВС. Забавянето на западната помощ за Украйна даде възможност на Русия да започне настъпателни операции по няколко сектора на фронтовата линия. Основните руски усилия са насочени на Купянско-Лиманското, Бахмутското, Авдеевското и Мариинското направление. На линията Купянск–Сватово–Кремина, руските окупационни сили от западната войскова групировка атакуват в четири направления в опит да достигнат източния бряг на р. Оскил, с което биха постигнали значим оперативен ефект.
Приоритетна задача на руските сили бе овладяването на малкия разрушен град Авдеевка, северно от Донецк, като за целта увеличиха войсковата си групировка на 50 000 души. Битката за него се води вече повече от четири месеца с бавен руски напредък и непропорционално тежки загуби в жива сила и бойна техника. В атаките от началото на октомври 2023 г. руските сили са загубили над 47 000 души личен състав, 364 танка, 248 артилерийски системи, 748 бойни бронирани машини и 5 самолета. По оценка на независими източници руските загуби в бойна техника при Авдеевка са 13 пъти повече от украинските. Пирова и единствена руска победа за последните 9 месеца война.
Изправени пред остър недостиг на боеприпаси, недостатъчна ПВО и локално руско въздушно превъзходство, за да не попаднат в обкръжение, украинските сили организирано се изтеглиха от Авдеевка и стабилизираха фронтовата линия западно от града. УВС укрепват отбраната си по целия фронт и успешно отразяват руските атаки независимо от руското превъзходство в артилерия, което достигна 5:1.
Най-ясна представа за мащаба на руската инвазия дава количеството войски на двете воюващи страни, ангажирани във военните действия, както и дължината на фронтовата линия. В края на втората година на войната фронтовата линия се простира на около 1200 км. Към края на втората година от агресията си Русия е ангажирала в Украйна целия състав на сухопътните си сили и на въздушно-десантните войски, целия състав на морската си пехота, целия състав на силите си със специално назначение (СПЕЦНАЗ), силите на двете анексирани Луганска и Донецка област, редица доброволни формирования, част от силите на Росгвардия, основната част от въздушнокосмическите сили, целия руски Черноморски флот.
За двегодишния период на инвазията си поради недостиг на сили и значителните загуби Русия създаде редица нови формирания. Посоченият състав на руските окупационни сили в Украйна показва мащаба на агресията, но и неспособността на цялата руска армия да постигне поставените й военни цели. По оценки на RUSI към началото на 2024 г. руските сили на окупираната украинска територия са 470 000 души. Те са оборудвани със: около 4780 артилерийски средства, от тях 20% самоходни; 1130 РСЗО; 2060 танка; 7080 ББМ, състоящи се основно от МТЛБ, БМП и БТР; 290 вертолета, от които 110 ударни; и 310 бойни самолета.
Към края на втората година на войната в отразяването на руската агресия са ангажирани целият състав на УВС, националната гвардия и териториалната отбрана. По достъпна публична информация това са 4 оперативни командвания с няколко армейски корпуса с общо: 8 танкови бригади; 52 механизирани и мотопехотни бригади; 11 въздушно-десантни и щурмови бригади; 1 СПЕЦНАЗ бригада; 4 бригади морска пехота; 20 бригади на националната гвардия и териториалната отбрана; 13 артилерийски бригади и 2 артилерийски полка; 6 бригади на тактическата и 4 бригади на армейската авиация; 4 ПВО бригади и 11 ПВО полка; полк за дистанционно управляеми летателни апарати на ВВС и редица други осигуряващи формирования, както и чуждестранен легион бойци, воюващи на страната на Украйна.
За двете години война Украйна също създаде редица нови формирования: 17 механизирани/мотопехотни бригади; една десантно-щурмова бригада; редица бригади на териториалната отбрана.
Американски консервативни оценки за руските военни загуби сочат 120 000 убити и между 170 000 и 180 000 ранени. Според британски оценки руските загуби са общо 350 000 души – загинали и ранени, които се доближават до данните на украинския ГЩ.
Руската стратегия най-вероятно предвижда по-мащабна руска офанзива през втората половина на лятото, след подготовка на достатъчно оперативни и стратегически резерви, след една мобилизация през април или май 2024 г. Нейна цел може да бъде пълна окупация на Запорожка и Харковска област.
Ако Русия не постигне целите си до края на настоящата година, тя ще продължи инвазията си през 2025 г. Третата година на войната в Украйна може да се окаже повратна. Всяка от воюващите страни ще се стреми да наложи волята си над противника и да го застави да приеме преговори за прекратяване на военните действия и постигане на мир при изгодни за нея условия. Нито една от двете страни няма интерес войната да продължи четвърта година, но ако нито една от тях не постигне целите си, войната ще се пренесе в 2025 г.
