Астрономите откриха далечна планета, която може да е изцяло покрита с дълбок воден океан, което е напредък в търсенето на условия за живот извън Земята.
Наблюденията, извършени от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) на НАСА, разкриха водна пара и химически признаци на метан и въглероден диоксид в атмосферата на екзопланетата, която е два пъти по-голяма от Земята и се намира на около 70 светлинни години от нас. Според изследователите от Кеймбриджкия университет тази химическа смес съответства на воден свят, в който океанът обхваща цялата повърхност, и на богата на водород атмосфера, въпреки че те не предвиждат приятен морски пейзаж, предаде „Гардиън“.
„Океанът би могъл да бъде с температура от 100 °C или повече“, казва професор Нику Мадхусудхан, който ръководи анализа. При високо атмосферно налягане този горещ океан все още може да бъде течен, „но не е ясно дали ще бъде обитаем“, добави той.
Това тълкуване е подкрепено в статия, публикувана в списание Astronomy and Astrophysics Letters, но се оспорва от канадски екип, който е направил допълнителни наблюдения на същата екзопланета, известна като TOI-270 d. Те са открили същите атмосферни химикали, но твърдят, че планетата би била твърде гореща за течна вода – вероятно 4000 °C – и вместо това би имала скалиста повърхност, покрита с невероятно плътна атмосфера от водород и водни пари.
Която и гледна точка да надделее, тези последни наблюдения показват зашеметяващия поглед, който Джеймс Уеб дава върху природата на планетите извън нашата Слънчева система. Телескопът улавя звездната светлина, която е филтрирана през атмосферите на орбитиращи планети, за да даде подробна разбивка на наличните химични елементи. Въз основа на това астрономите могат да си съставят представа за условията на повърхността на дадена планета – и вероятността там да оцелее живот.
Доказателствата за наличието на океан на TOI-270 d се основават на липсата на амоняк, който според основните химични прогнози би трябвало да се появи естествено в богата на водород атмосфера. Но амонякът е силно разтворим във вода и затова би бил изчерпан в атмосферата, ако долу имаше океан. „Една от интерпретациите е, че това е така нареченият „хикеански“ свят – с воден океан под богата на водород атмосфера“, казва Мадхусудхан.
Условията биха били много различни от тези на Земята. TOI-270 d е приливно заключен, което означава, че едната му страна е постоянно обърната към звездата, а другата е потопена във вечен мрак, което създава изключителен температурен контраст.
„През деня океанът ще бъде изключително горещ. Нощната страна би могла да бъде потенциално подходяща за обитаване“, казва Мадхусудхан. Но там ще има смазваща атмосфера с десетки или стотици пъти по-високо налягане от това на повърхността на Земята и пара, която се търкаля от океана. Водите вероятно ще достигат дълбочина от десетки до стотици километри, с ледено морско дъно под високо налягане, а под него – скалисто ядро.
Професор Бьорн Бенеке от Университета в Монреал е провел допълнителни наблюдения на планетата и поставя под въпрос хипотезата за „хицеанския свят“. „Според нас температурата е твърде висока, за да може водата да бъде течна“, казва той и добавя, че атмосферата изглежда съдържа значителни количества водна пара – твърде много, за да може да се приеме съществуването на океан. По оценка на Бенеке на повърхността температурата може да достигне 4000 °С, като водата ще съществува в свръхкритично състояние, при което разликата между течност и газ се размива. „Тя е почти като гъст, горещ флуид“, казва той.
„Не можем да свържем [въглеродния дисулфид] с биологичната активност“, казва Мадхусудхан. „В атмосфера, богата на водород, е сравнително лесно да го произведем. Но ако успеем да измерим уникалната молекула, това е обещаващо, че в бъдеще би трябвало да можем да измерим обитаеми планети.
„Трябва да бъдем изключително внимателни по отношение на начина, по който съобщаваме откритията за този вид обекти“, добави той. „Лесно е за обществеността да скочи с идеята, че вече сме открили живот“.
Д-р Джо Барстоу, астроном от Отворения университет, който не е участвал в последната работа, каза: „Спектрите на тези малки планети с JWST са наистина вълнуващи, защото това са съвсем нови среди, за които нямаме еквивалент в Слънчевата система.“
Барстоу добави, че по-нататъшни наблюдения, които да определят количеството на водните пари в атмосферата, ще помогнат да се изясни вероятността за наличие на океан. „Наистина е очарователно и много хубаво, че два екипа са разгледали един и същ набор от данни и са стигнали до един и същ химичен състав“, добави тя.
И двата екипа откриват въглероден дисулфид, който е свързан с биологичните процеси на Земята, но може да се произвежда и от други източници. Нямаше обаче следи от друга биосигнатурна молекула – диметилсулфид (DMS).
Източник: bgnes
