24 февруари беше мрачен ден, отбелязващ две години от пълномащабната агресивна война на Русия срещу Украйна. Успоредно с бойните действия на фронта вървеше руската кибер и хибридна кампания, пропита с дезинформация и манипулация. С тези въвеждащи думи започва редовният седмичен доклад на групата за борба с фалшивите новини към Европейската служба за външно действие.
Наистина не са само две години. В интерес на истината кампанията на Москва започна още преди 10 години в края на февруари 2014 г. Тогава „малки зелени човечета“, облечени в униформи, без опознавателни знаци, кацнаха по въздух и акостираха по море на полуостров Крим. Анексията в диктаторски стил беше бърза: местни „избори“, проведени под дулата на оръжието, отвлечен „парламент“ в Севастопол, който искаше обединение, и накрая парламентът в Москва влезе в ролята на гумен печат, за да потвърди заграбването на полуострова. Този дълъг конституционен процес с тежки последствия беше преминат на бегом за по-малко от 20 дни. Прокремълски гласове и експерти продължават да отделят много упорита енергия за насърчаване на твърдението, че поглъщането е бил прекрасен, добре обмислен и демократичен процес. Нашата база данни съдържа повече от 2200 примера с Крим като централна тема.
След това последваха военните сблъсъци в Донбас през пролетта на 2014 г. До лятото на същата година всички вече можеха да видят, че войната се ръководи от Русия. Москва обаче играеше на отричане и избирателно мълчание.
Събитията в събота, 24 февруари т. г., отразяват тези предишни развития. Руските държавни медии почерпиха зрителите с репортажи, показващи как министърът на отбраната Сергей Шойгу посещава военни части, съчетани със снимки на украински военнопленници, смъртта на съдия от руския Върховен съд и, разбира се, широко отразяване на демонстрации на фермери във Франция, с тежки инсинуации, че Париж е обречен. Руските държавни медии създават подобна на балон паралелна реалност, която показва уж безкрайни успехи, докато техните собствени военни загуби, като самолети, например остават неспоменати. Всъщност в Москва е престъпно да се съобщава за руски загуби във войната.
Както посочихме миналата седмица, смъртта на Алексей Навални илюстрира същия модел. Появяват се оскъдни или много кратки отчети. След това конспирации за произведени на Запад ваксини срещу COVID, които били причинили смъртта на опозиционера, обхващат дискурса, изпълвайки целия разказ на този сюжет.
На 17 март Путин ще бъде коронясан за още един мандат като „президент“. Руските власти правят всичко възможно, за да контролират информационния пейзаж и да представят тази коронация като успешна. Заглушаването на критични гласове като свободни медии и защитници на правата на човека е рутинно, но в последните дни видяхме още едно забележително дъно в това отношение, когато Олег Орлов, президент на правозащитната организация „Мемориал“, беше осъден в Москва на 2,5 години затвор в политически мотивиран процес. Неговото привидно „престъпление“ е „многократно дискредитиране“ на руската армия. Истинското му престъпление беше дръзването да критикува Кремъл и неговата война.
„Мемориал“ е най-дълго работещата правозащитна организация в Русия, създадена в края на 80-те години на миналия век по време на залеза на Съветския съюз. През 2022 г. тя получи Нобелова награда за мир. С последните си думи в съда Орлов изнесе силна реч, която разкъса лицемерието и кафкианското състояние на нещата в днешна Русия.
Случаят с Орлов е върхът на айсберга на нарастващите репресии, които по някои показатели надминават тези, които се случваха в съветско време. Разследващите журналисти от Project Media наскоро документираха, че броят на лицата, осъдени за „екстремизъм“ или критика на властите, сега е по-висок от тези, осъдени за „антисъветска“ дейност при Хрушчов или Брежнев. До момента става дума за 5613 души. Седмица след смъртта на Навални този смразяващ факт изпраща недвусмислен сигнал, че никакво предизвикателство към системата на Путин не се толерира. Няма място за дискусии, компромиси или преговори.
В Беларус преобладават подобни репресии. На 25 февруари, докато бяха организирани парламентарни „избори“, беларуските власти оклеветиха всичко и всички, които не са съгласни с официален Минск. Примерите включват твърдения, че беларуската опозиция планира да превземе част от страната с помощта на НАТО или че Западът се готви за военна операция срещу Беларус. Лукашенко също разтръби, че САЩ и Полша готвят мащабна провокация, подобна на тази на Адолф Хитлер през 1939 г.
Документирахме как митът за „Русия е обкръжена“ служи като важен фактор за мобилизирането на руското общество от Кремъл срещу Запада. Този силно манипулиран разказ етикетира противниците като „нацисти“ и е като навита пружина, която само чака да изскочи под най-малкия претекст. Той разкрива изключителна свръхчувствителност, подхранвана от идеята, че Украйна и, може би, други области от предишната Руска империя принадлежат на Русия.
Кремъл е обсебен от идеята, че провежда не просто „специална операция“ в Украйна, но че Русия е в състояние на по-голяма война със Запада. Песков поведе атаката, като обяви, че перспективата войските на НАТО да бъдат разположени в Украйна ще доведе до „неизбежността на конфликт“ между Русия и НАТО. След това последва хор от прокремълски експерти в почти всички платформи и с рядко срещана интензивност.
Тук стигаме до същината на въпроса: реториката на Москва има за цел да изплаши западната публика в пасивност и пораженство по същия начин, както бомбастичните предупреждения на Путин сутринта на 24 февруари 2022 г. Смисълът беше ясен: не стойте на пътя ни или ще използваме ядрени оръжия. Финансовата и военна подкрепа обаче се ускориха, тъй като доказателствата за руските жестокости се събраха.
